В третия, последен ден на Hills Оf Rock 2025 в Пловдив, огънят, под чиято клада се намирахме, достигаше около 41 градуса – точния градус за рок-ен-рол кръга от ада, в който феновете биват сготвени така, че да умрат в блажена наслада. Докато слушат любимите си групи, разбира се.
Дори силната спасителна струя на маркуча, включен още при първото следобедно изпълнение – това на шотландците със сръбското звучно име Vukovi – не успя да накара търсещата сенчестата страна на живота публика, че има надежда да не бъде изпепелена от музика, страсти и атмосферни условия. Тази безнадеждност обаче е самото кредо на съществуването в този кръг, затова всички очакваха с трепет предстоящото изгаряне. Сетът на "вълците", които през последните години са набрали сериозна популярност, включва парчета от тазгодишния им албум "My God Has Got А Gun", личен и концептуален екзорсизъм на вокалистката Жанин Шилстоум и на бандата, през който текат мрачните настроения на вътрешните конфликти, трансформирани в песни.
При появата на следващата банда на голямата сцена се насъбира сериозна тълпа за посрещна не на призрачното привидение на Уейн Статик, превъплътено под псевдонима Xer0. Скелетът с червени очи наелектризира публиката с мощен заряд на гласа. След кончината на Уейн Статик съставът създава два албума с наследство от записи, останало от основателя Уейн. Всъщност зад псевдонима и маската на Xer0 се крие Едсе Доуп, вокалист на групата Доуп (Dope), която по-късно ще видим на сцена “Строежа”. За това ме открехва Трифон Ташев - вокалист на новосформираната пловдивска банда Стрък, която вече изнесе няколко концерта. Днес проверявам в Уикипедия, прав е.
Междувременно Xer0 отбелязва почит към Били Корган, фронтмена на хедлайнърите Smashing Pumpkins (Смашинг Пъмкинс), като една от причините Статик Екс да съществуват. Историята на двете банди е преплетена до далечната 1987-ма, когато музикантите делят студио в Чикаго. По това време Били още чертае планове за бъдеща група, а Статик тепърва се формират, преди да заминат за Калифорния. Останалото явно е история, както се казва. Иначе бандата определено е във форма и притежава нужните съставки индъстриъл, спийд, траш и метъл за оркестриране на вълната от подскачащи потни тела.
Преди сетът да е свършил, дотичвам до сцената на "Строежа", където се вихри "Красивата Лулу " в изпълнение на Анимационерите. Постепенно наоколо се пълни с придошли от Статик, откъдето за завършване се чуваше "Pushit". Докато слушам Гурко, си мисля как съм благодарен, че подобни групи се появиха преди повече от 20 години и ни заляха със свежа музикална вълна под името "Жълта музика". Зад танцувалния вайб се долавя техното и електронната вълна, обхванала като треска младежите от края на 90-те в България, така че партито се развихря. Остроумната и весела страна на Анимационерите тонизира вече няколко поколения и тъкмо си мисля за моето, как някои от песните им са татуирани в нас с почерка на времето, Гурко кани своята дъщеря Неда да се включи в следващото, ново парче, което носи заглавието "Cool Daddy"... Да, Анимационерите продължават да са cool и сега, почти 30 години след основаването си. И няма начин да не е така, просто природа.
Скоро на голямата сцена започва да се вихрят While She Sleeps. Вокалистът Лоурънс Тейлър бързо демонстрира истинска интимност с публиката, заради което е така обичан от своите фенове. Като например поетите Христо Мухтанов, Александър Христов и Мария Гетова, които срещам на феста. (Хм, явно поетите си падат по тази група?) Метълкор бандата от Шефийлд експериментира с по-мелодични тракове в последния си албум "Self Hell", като самият Тейлър твърди, че има влияние от бритпопа. Техният бритпоп обаче е унищожителен, търсещ изход от вътрешния лабиринт, което явно маркира следваща фаза от растежа на бандата за раздразнение на някои фенове.
Насочвам се отново към сцената на "Строежа", след като разбирам, че група Тъмно няма да свири на сцена "На тъмно", което предизвиква известно объркване в мен. Култовите герои на българската алтернатива сцена от 90-те са се събрали след 30-годишно прекъсване и дори са записали три нови трака. В последния отново виждаме и чуваме предаването на щафетата през поколенията, след като Чайката покани своя син да се включи с китарата. Докато звучи Тъмно, вятърът около нас се развихря и разхвърля навсякъде сухи стръкове трева, явно от високите нива на музикален екзорсизъм из сцените.
Мастодон (Mastodon) бозаят от великанските гърди на прамайката на прогресив-а и радват феновете си с молитви (за дъжд). За трета поредна вечер бандите от главната сцена отдават почит на Принца на мрака, Ози Осбърн, този път с изпълнение на "Supernaut", което беше и парчето, което Брент Хиндс и компания изпълниха на прощалния концерт на Black Sabbath Back To The Beginning преди седмици. Вихърът над Гребната база едва не отнася някои почитатели, а мен завлича в очакване на Dope. Никога не съм ги слушал, но просто искам да видя второто превъплъщение на Едсе Доуп за деня. Уви, тук заклинанията не са проработили и поради технически проблем на екипа на бандата има закъснение от почти час.
Вече сме отново на голямата сцена: дивим се на странната сценография на Smashing Pumpkins, окупирана от трите гигантически, кубистичнооформени фигури, навяващи асоциации с карнавалната естетика на американските земи, при която гротескното и поканата за забавление вървят ръка за ръка. И публиката подава ръка, легендите на алтернативния рок откриват с "Glass Theme" от албума "Machina". Звукът е силен, вибриращ, а традиционното "расо" на Били Корган (на снимката) изцяло запълва имиджа му на проповедник на меланхолията. Той е сериозен, вглъбен, самодостатъчен, но малко по-късно ще се усмихне няколко пъти, особено по време на кавъра на "Take My Breath Away". В пълен контраст с многословието от новия му подкаст, в който не спира да говори, но това е друга история. С годините поведението на фронтмена е спорно заради многобройните му коментари. От друга страна през последните десет години, след като се събра с оригиналните тикви Джими Чембърлейн и Джеймс Иха и се раздели с китариста Джеф Шродер (свирил в бандата между 2007 и 2023) преживя истинска криза на идентичността на бандата. След миниалбум от 2018 г. без достатъчно интегритет, но с две-три добри парчета, последва... синт-поп албум, защото на Корган му е писнало да му обясняват, че не са модерни, последван от... троен концептуален албум "Atum, A Rock Operа In Three Parts". И така - докато напипат златната жилка от сърцевината на тяхното настроение и не се завърнат с успешния "Aghori Mhori Mei" от миналата година.
Следва още един трак от "Machinа", а и "Where Boys Fear Тo Thread" - първата песен за вечерта от "Mellon Collie". Този албум ще бъде акцент заради годишнината от неговата премиера през октомври 1995 г. Чуваме и пълнокръвната "Pentagrams" от последния диск. Сетне е ред на "Today" - емблематичен хит от времената на MTV, със сладоледения камион в атмосферата на Zabriskie Point на Антониони. Когато свършва, се замислям как този химн на "днешния ден" и в някакъв смисъл на вечността всъщност е кратък и дори това, че свършва, ме изненадва. Както и да е. Следва откриващото парче от "Aghori Mhori Mei", внушителното "Edin", последвано от "Bullet With Butterfly Wings" и още няколко изпълнения от "Mellon Collie", включително финалната песен "Zero". Няма бис, но слушахме здрав, истински шумен, изпълнен с гняв, меланхолия, лирични и гневни китарни рифове и разпознаваем дрезгав глас концерт, от който истинските фенове на Пъмпинкс би трябвало да са доволни.
След края моят приятел Трифон Ташев ми споделя, че се е сетил защо не слуша Пъмпкинс. Заради Били Корган. Да, Били дава вид на неприветив, необщителен и вглъбен фронтмен и това оформя мрачната му сценична персона. Той не е точният музикант за контакт с публиката, но за сметка на това музиката е тази, която осъществява контакта. А пък и от именно такъв темерут са се родили куп знаменити парчета, така че кой може да му се сърди.
Снимка: Fest Team
Коментари