Националният средношколски рок фестивал "Урок по рок", започнал и продължаващ под тепетата, отбеляза 15-то издание в началото на лятото.
Втора година вече "Младият дух на рока" се клонира и в столицата. Което е само от полза за свирещите. Отново на гарата, отново с публика от роднини и колеги, този път обаче с репортаж на БНТ. Много са замесените. Ще се извиня – няма да спомена всички. НФК ги е подкрепил, но по-важно е, че районният роконачалник на район "Сердика" (случайно ли? – не мисля; впрочем, и аз не знаех, ама, "Тичъра" му е брат) е решил да прошнурова това готино проветриво място за рок сцена поне в началото на есента с върналите се в училище рокаджии в съответната възраст.
Музикалният магазин MMG отново им раздаде ваучери за по нещо важно и нужно (освен грамотите от организаторите). Но в основата на всичко са двама "декани" на средношколския рок: и двамата барабанисти в близкото славно минало с Атлас и Рицари на огъня: Драго от Drago Drums School и Тони "Сатаната" Арнаудов от Пловдив. Реално, след онези нявгашни два национални средношколски конкурса под егидата на тогавашния Комсомол (записани като единствените два, проведени в една и съща година, там в края на 80-те), тия двамата са бащите не само на престижната национална сцена за преглед на "знанията" и уменията, а направо – менторите на преобладаващата поява и развитие на тийн рок бандите у нас. Разбира се, няма да пропусна – там, където изобщо ги има – да похваля и кметове и читалища по места и паланки, които милеят за свирещите ученици. И родителите им – разбира се – че ги подкрепят, търпят и помагат материално на не евтините им мераци за сцена, слава и успех.
Рок групите тази година:
27 септември (събота):
SWEET POISON – Монтана
MONOLOG – Сливен
MENTAL – Варна
IGNITION – Бургас
INSTINCT – София
EKSTAZ – София
REBELS – София
FREAKDALE – София
Princess VLAD – Пловдив
COVEN 5 (Пловдив) – хедлайнър
28 септември (неделя):
KARAT – Свиленград
B.D.S. – София
ECSTASY – Севлиево
AGGRESSIVELY EVIL – Стара Загора
ZADEK – София
BOUND TO BLEED – Пловдив
SHATTER GLASS – София
DEATH BY WISH – София
ЦВЕТ (София) – хедлайнър
В събота редът беше точно този. В неделята имаше малки промени, като севлиевци успяха да пристигнат и да си получат порцията слава от агитката под рампата. Ако трябва да сложа някакви "подзаглавия" на двете вечери, те (максимално достоверно, ала и емоционално) биха били такива:
1-ва вечер: Не всичко е траш
2-ра вечер: Размазване (преди да ни удави блусът)
Озвучаване (общо): Боби Гулев и екип, неслучайни хора – доста изтърпя човекът, дано младите групари са научили нещо от него. Само седмица по-рано в "Маймунарника" мина поредният фест на славната Милена, някои сравнения се налагат, но пък имаше няколко групи с присъствие и на двата и явно "владеенето на материала" им носи дивиденти. Заслужават си ги. Важното е не какъв стил свириш, а наистина да твориш. Т.е., на английски или на български (извън интернета, за "у нас" родният език на групи и публика е "плюс" над "оценката"), в траш или в блус – авторските парчета именно ще покажат, че вече не сте в захлас по кумирите, а творите себе си. Но в тази линия –по-нататък.
Публиката от групари и роднини, случайно преминаващи на път за, или от гарата, си се опозна в двата дълги следобеда и си изкара чудесно. Имаше автентичен пънкар с впечатляващ гребен, ала пънк май нямаше на сцената. Дъждът пожали всички и това също бе хубаво. Във вечерта на "размазването" пред рампата си имаше всичко необходимо за екзалтиран купон (нямаше ранени, всички оцеляха, таман запълниха пространството – дето на светло изглеждаше и леко рехаво на моменти).
Внимание! Рядко събитие беляза феста: помежду някое и друго парче, бе направено и предложение за брак. И бе прието (публиката си отдъхна и завика "Горчиво!").
Нивото (или кой докъде е с "учебния материал"): Естествено, различно. Но имаше групи, създадени само преди месеци (т.е. тази година), имаше и "ветерани". Не знам дали в темите на сегашните ученици присъства "едновремешното” (при нас, старците, учили някога си) "Приемственост и новаторство във…" – но това се изпълни на феста с първите участници и двата дена. Второкласничка (муз.училище с арфа!) – "Принцеса Влад" (без "гвардията" си, соло), която пя. И Боби "Messiah" – също във 2-и клас – който пък не се виждаше зад барабаните, ама се чуваше като за трима. Браво на тях (и на мама и тате, че не са разчертали по друг начин рокаджийското им детство).
Хедлайнърите, които закриваха, напълно заслужено са били поканени в такава роля. Триото Цвет е вече познато и е излишно да добавям слова в издигащата им се кариера. Обаче за пръв път гледах филибелийците от Coven 5 – и се радвам, че по-добре късно, отколкото никога. Изградена група отвсякъде. И го могат, и знаят какво да правят на сцена. Някои от тях са с един крак и в класическата музика, свързани през Консерваторията, ама рокът си им иде отвътре.
Една тенденция (поне за мен като посветен зрител), пробола ми очите още в "Маймунарника" преди 2 недели, тук реално си се оформи като статистика: не само, че този път (от 18 банди със закриващите) само в 3-4 нямаше дами, ами (освен като вокалистки) се оказа, че басът е техният инструмент. Нали знаете – онази "лесна" китара с по-малко струни. Ха-ха. Че даже и свирят с пръсти девойките. Иде време, когато на БГ сцената не басисти, а басистки ще са новите легенди в новите легендарни наши банди. Само устискайте в страстта си, не се отказвайте и не вярвайте, че има лесна слава. Нито пък, че тя няма цена.
Не критикувам публично изпълнителите (още от времето на Черната рок класация "Блек Топ" – дори, защото на фона на медийно-социалното му неглижиране, правещите рок се нуждаят и от добри думи, по-често, спестявани им). Не че харесвам всичко и всички, не че нямам опита… и то от онази страна на рампата, дето решава кого/какво да пуска (и да се прави, че го няма) поне по радиото. Седмица след Power Оf Music (бая впечатления за кратко време, а защо не е тъй всеки месец?...), и сега няма да правя хроно разбор на всички свирили. Младите не обичат съвети – нека е мнение. Тук за участвалите ще река най-цветните щрихи.
Ако питам стиловите си пристрастия, блусмените (триото, свирещи по "Българския Държавен Стандарт"; ето – само мъже като изключение) ни напомниха откъде тръгва всичко в тази музика за нататък. До Екстаз (почти, ама вървят в добра посока) ме докараха столичните психеделици (с 3 дами в състава), които пяха и на български, имат авторски композиции, изглеждат автентично вглъбени под прожекторите (каквито и да са – те СА това, което са) и в кавъри или свои композиции – заявиха ината си, че познават историята и тя може да се развива (напр. през добри соло китара и водещ вокал в богат инструментален поток с останалите). Без фенски бонуси, отличавам и "сладко-отровната" Монтана. Можело да се прави (на фона на екстремните стилове) и по-мелодичен рок (че даже и "поп-рок" – тук само като опит за наместване в рамка), на български, с авторски парчета. Плюс им е дърпащата ги напред вокалистка (която иначе се оказа немислимо "по-затворена", обрана, възпитана и приятна дама). Тези по-горе ги отбелязявам с "вдигнат палец", понеже (за мен) е ценно в едни по-некомерсиални стилове (или да кажем, не тъй масово представяни у нас) да има групи, които не се страхуват да ги свирят. И да излизат на сцени със своята музика.
В масово харесваните и печелещи типичното поведение на публика и колеги, поджанрове, крилца и кълки на хеви метъла, траша и дет/деткора, също ще "вдигна палец" за повечето. Но ще отбележа: Ecstasy (друг "екстаз", тези са от Севлиево) – има наша поговорка, че габровци играели хоро по терлици, за да слушат севлиевската музика… Тук обаче, деткор бандата вероятно ще се чуе и във Варна, ама феновете сетне ще и́ се отплатят подобаващо. Както стана и снощи. Вокалистката им ми "подсказа" че мога да "озаглавя" 2-я фестивален ден: Размазване. И да прибавя към тях Bound Тo Bleed (пловдивчани; едва от година – мъжки състав, имат и авторски композиции), Агресивните злобари от Ст. Загора (заедно само от 5 месеца, без дами – и вече с авторски репертоар на английски), варненските Менталисти (на снимката) (двегодишна банда, и те без дами, но имат също авторска музика). Веенето на коси, погото и всеобщата екзалтация под рампата – са най-очевидната оценка за прием на фестивалната сцена. На какъвто и език да го правят – те са си изградили лице като групи и са автентични в развяването на талантите си.
Повече (за мен) в лоното на не толкова "шумния" хеви метъл, отбелязал съм си: Строшените стъкла от София (2 китари в дамски ръце и вокалистка с ясна дикция; звукнаха добре, "саундфейсът" на сцената им бе единен, мощен и ритмичен; но…, правете свои неща, момичета и момчета!). Последното важи много за "каратите" от Свиленград (с 2 момичета, изглеждаха ми като най-малки под светлините и бих ги поощрил с условие); някои групи си имаха своите песни не на български, добре, изберете си езика и почвайте ваш репертоар.
Публиката (още мъничко): в двата дни на феста в столицата се вихриха и китариада, и Роби Уилямс на "Васил Левски". Ами, така се случило. Този път БНТ прати репортажен екип. Богатство от клипове ще има в сайтовете и е-медиите на фестивала ("майка" и "близначе"), в Дръм Скула. Но не ми е достатъчно. И в "Маймунарника" не беше пълно като за неделен рок купон. И на двете места влизането беше без билети. Сега за ученическия фест времето беше хладно и мрачно – не става за Гърция, лошо е и за вила. Къде бяха поне техните съученици? Не вярвам, че толкова много от тях са в плен на оня стил, съдържащ в името си "фолк" и нямащ общо с него. Не вярвам, че не е яко да си постнат клипчета от любимата банда. И те там – групите, си имат фенове, ала къде са, когато харесването не се решава с лайкове с пръст от дивана вкъщи? Тъжно ми е. Някога: на 1110-минутния "Рок Ринг" на стадион "Академик" имаше по 5-8 хиляди на вечер. Във Варна на "Ю.Гагарин” (рок лайвът от "Малкия Ален мак") – поне 3-4 хиляди. Всеки празник на "Ритъм" (Троян, Димитровград), всякаквите "Рок за…" (Мир, Под звездите, И нова вълна), в Мичурин или във Видин – под открито небе, в зали или в читалища (о, ихтиманските "Рок срещи" и домакинствата на Айсберг там събираха по 700-800 души салон от всички възрасти)…, изобщо рядко публиката беше под неколкостотин души. А сега – какво? Виртуална сцена в телефона и компа? Не е сериозно. Обидно е и за онези с публиката си, заради която (освен със собствената си страст) свирят своите песни. Момичета и момчета, особено сега на "школския лайв", трябваше да има такава тълпа отпред, че минаващи-заминаващи да пропускат влаковете си, щото не успяват да се доберат до гарата.
На фестивал с кавъри и за кавърите изобщо: Ами, няма да ви го спестя, млади групари. Не е като ниска оценка в бележника или забележка там. Но е много важно за "изкласяването" ви по рокаджийския път (нещо като "какво правим след матурите?").
Имам предположение, родено от наблюдения из географията на БГ рока. Може би извън столицата и 2-3 традиционни местообитания на рок ъндърграунда, ви е трудно със самочувствието и вярата, че можете да го правите от себе си – извън подражанието, което (сигурно е така) пък се радва на кефа на публиката ви там, където сте. Но това няма да ви включи в палитрата на БГ рока, понеже не е БГ рок. Тъкмо с развитието на технологиите и глобалния интернет, кавърите могат още по-лесно да се слушат в оригинал и на добри уредби или при тематични вечери в клуб, където се прави нечий трибют. В съвсем друга посока (одобрявам!) го показа столичната банда, която може да рекламира "Дуфалак" (с авторското си парче на български) – завършиха с "Черната овца" и техния "преразказ" не беше никак лош. Но и при тях (групата с 3 дами) година и половина заедно е адски пропуснато време за да имат само едно авторско парче. Важи и за "монологичните" сливналии.
Ами, ето онези “отровните” от Монтана (бивш щат Михайловград) имат преобладаващо свои парчета, пеят на български и какво? По-долу ли са от пеещите кавъри на английски? Примерно от "каратите" или "шатърите"? Но отново ще отбележа заралиите – група на половин година, добре, не е на български (то, в техния стил ще е трудно, но могат да се пробват – някои групи го правят), ама репертоарът им си е техен. Последно в тази посока. Интелигентност и прагматизъм също не са излишни, особено когато ще ходите да забивате на фестивал. Не сте на "Сан Ремо" (впрочем, много италиански, вкл. прогресив рок банди, пеят на своя си език), нито, все още (но ви го пожелавам) - на "Уембли". Тук сте в "Маймунарника" или на гарата. Да дойдете само с едно (от сет с 4-5-6) свое парче, само на английски, не се обиждайте, ама не е ОК. Бих настоявал пред Драго и Тони (в изданието под тепетата май има изискване) за участие в "школската рок матура" веднъж годишно – поне със задължително авторско парче. (Ще дам пример, понеже съм "радиочовек", с времената, когато правех "Блек Топ" чарта за непускани български парчета и групи; цели 7-8 години. Може да е "демо", записвано с микрофон от свирене в стаичето в читалището…, но на български. Тогава се пишеха писма – на хартия, с нещо, дето пише. Слагаха се в плик и се носеха в пощата, или до трамвая и пощенските кутии из другите градове. Е, понеже в Черната класация не се въртяха Веско Маринов, нито Щурците, получавах в добри месеци да речем между 300 и 500 такива писма. Чартът траеше под 30 мин в Националното и чак в Дарик радио – по 1 час. И се излъчваше веднъж в месеца. А когато в Дарик през първата му година се слушаше само около София – и го прекъснахме за 6 месеца, докато го организираме в тези условия – няколко извънстолични радиостанции си поръчваха лента със записа, а феновете си разнасяха касетки и гласуваха за групите си. Вероятно вече няма тази рок еуфория и такъв стимул, а опира и до ролята на медиите, които "предпочитат" войните, катастрофите и политиката. Но нали вие "задавате" музиката…)
Това е. След "рок изпитите" и преброяването на "двойки и шестици". Двойки няма, че и тройки – от мен – трябва подкрепа и вяра (Драго, Тони, аз ви благодаря, че има какво да поддържа и БГ рок хрониката). Ала трябват повече творчески усилия – понеже пътят ви едва се е очертал, драги ми рок средношколци.
Обичам ви. Рокаджиите сме неизтребими.
Снимка: Емил Братанов
Коментари