На третата утрин на "Артмосферик" ("Artmospheric") фестa (21-14 май) в шатрата на малката сцена рамо до рамо застанаха Климент (Kliment) и Чев (Chev), и двамата участвали вече и на мейнстейджа в събота.
Двамата са отколешни лайв-участници и организатори на повечето оупън еър събития у нас в последните години. Климент разпъна природата над нас като чадър със своето "Fairdreamers" - накрая дъждът спря!
В този момент кротко се бе заформил и уъркшоп по шахмат, в който залегнах по дифолт, забравих дори къде ми е палатката. Стара дървена дъска с фигури ръчна изработка и опънат брезент отгоре, какво друго ни трябваше? Хора идваха, сядаха, играеха. Зарибявка голяма, не можех да стана, ала и други искаха да играят, заформила се бе вече опашка.
Най–костелив орех на шахматното табло се оказа един човек–видение. Някои твърдяха, че е съвсем реален и си има и име – Калоян, аз обаче човека в него не разпознах. Седеше насреща ми умислен, съсредоточен на мястото си като от памтивека. Самотна скала с бягащи по нея проблясъци на времето и нощта. Изсечени, проникнати от пъстри цветове на шарени дрехи и шапка, а изпод нея стърчеше свръхестествено русата остра коса. На гърдите му, върху лилав суичър, се мъдреше нещо подобно на мишена с концентрични кръгове един в друг. Хипноза бе за мен това голямо кръгло петно. Никакъв шанс за победа.
Отдавна се бе стъмнило, така че запраших право към големия огън при мейнстейджа. Мозъкът ми бе зацепил тягостно в шахматните коловози. Темпото от пулта бе определно по–лежерно в сравнение с транс труса от предната вечер. Сега бе ред на хауса. Италианското дуо Natural Electronic System правеше лайв сет. Бавно–бавно навлизаше, докато ритъмът не започна да се прокрадва постепенно в пулса ни.
Неусетно, танцувайки, бях прекосил дансинг–поляната и стигнал до края, досами гората. ГОРАТА бе каквато никога не я бях виждал. Окъпана в ярко психоартмосферично зелено, тя увличаше в неведомо движение погледа навътре в себе си подобно колосален дриймкечър (какъвто хвърляше фосфор наблизо, макар и по-малък). Наместо изплетените в кръг конци с функция на паралелното измерение, самите осветени дървета бяха това, което ме увличаше в мощно движение. Без тялото ми да помръдва обаче. Тунел от лимоненозелено в листата, зеленото на клонаците, тъмнозеленото на по–далечните стволове и накрая дълбокото неразличимо черно в дъното.
Незнайно кога, като че след цяла вечност, се обърнах – италианците все още правеха галактиката ми така уютна. Бях се озовал пак на поляната пред пулта тъпчещ странно наредени концентрично в земята камъчета. Засичащи се така прекрасно с акорди, Неаполитанците все пак бяха сменени от Жоро Паскалев.
Презареден на максимум, се отправих право към шатрата с шаха. Сега бях готов вече за всеки.
Началата - тежки, с дебютите не съм много на „ти” – шахматни книги не съм чел, така че на всяка игра още в първите няколко хода изглеждаше че изгубя. Ала какво се отключи насетне, си остана енигма. Всяка игра неизменно давах на съперника мат! Черно на бяло: шах, шах, пак шах и накрая шахмат! С равни фигури, с по–малко фигури, изостанал назад и нападнат, с целеустремен като никога разбуден разсъдък - поредица от няколко светкавични хода и пак мат. Играчите се сменяха все по–бързо пред очите ми. Започнах да показвам единствените им възможни ходове преди да ги застигне поредния неспасяем мат.
До нас малката сцена бе превзел изненадващо EXO (от дръм-ен- бейс тима на H.M.S.U). Застигаха ни прорязващи цикли дъбстеп в нощта подобно свиркане и пуфтене на чудовищен локомотив: „Не дъбстеп е това, ами Грубстеп направо!”, заявява поредният отказал се противник.
На мейнстейджа Мишо (Cinnamint от екипа на "Артмосферик") се бе заел сериозно да прогони с музика последните нощни остатъци и да въдвори пак светлина.
Седнах на една последна игра срещу голямата сцена срещу навярно най–могъщия на феста противник. За лош късмет се оказа, че по пътя насам бе изпаднал някъде един топ от черните фигури. С тях щеше да играе той. Наместо фигурата постави червена капачка. Цяла игра със започващ да изцикля в черно–бяло разсъдък, щеше да ми се наложи освен всички ходове и фигури, мои и чужди, да следя и червената малка капачица, която отчайващо не се вписваше в така подредения свят на шаха. Играта започна. Чудех се дали пък нарочно не ми бе погодил номера с топа и да го е скрил в джоба. Започнах да губя отново фигури. Ами ако ми се подиграва тук някакъв супериграч? Ето на, играе ми даже без топ. Сигурно може да ме бие и така, с капачка, без капачка или просто както си иска. Ами сега, как да се измъкна от ситуацията? След цяла нощ на победи, пред всички да загубя при всичко постигнато с размах дотук, да свърша така жалко ... Cinnamint зареди парче, в което започна мощно проповедник с глас да нарежда. Глас сякаш пратен отгоре. Не спря епичното слово, докато не надделя зора над нощта.
Разкри ми се изведнъж план как с неотразима атака с двата топа да обградя царя на черните. Докато вниманието на противниковата атака бе съсредоточено върху царицата ми, изненадващ продължителен рейд дълбоко в тила на съперника първо го стъписа леко, после, го отрезви, извади от равновесие, а накрая, както си ми висеше застрашена дамата, именно тя, пробудила се най–сетне, нанесе един окончателен съкрушителен удар. Мат.
Проповедта приключи със завръщането на саунда. В следващия миг, вкопчен в звуковите вълни, се улових танцуващ върху наредените странни камъни в пръстта на поляната пред колоните. Поспрях, вгледах се надолу пред себе си малко по–продължително насред обхваналия ме отвсякъде вихър. И ме озари неведомия ми досега смисъл – това бе лабиринт. Почувствах се като преследван, превърнал се изведнъж в преследвач. С ръце, приели формата на криле, способни да се преобръщат и въртят във всички посоки. С крака–воденични камъни, удрящи в такт с ритъма, изтанцувах спиралите от единия край до другия, после и наобратно. Напред и назад загадката беше решена.
А дали да не подремна? Пробвах, ала точно си легнах в палатката и се оказа, че главната сцена приключи с музиката, а всички артисти насетне ще се силят на втория стейдж - току зад моята стара, изтерзана, бедна палатка... Лошо няма, Виктор'с Моб (Victor`s Mob) се оказа способен да вдигне всичко живо пак на крака в освежаваща витошка понеделнишка заран. Боси хора газеха поляната в такт пред вигвама на заклинателя, надавайки викове като в друга епоха и континент.
В ранния следобед на кормилото застана Иван Шопов (най–известен като DJ Куух (DJ Cooh). Тук и сега той бе Бalkansky, неговият нашумял проект, хармонизиращ родни фолклорни мотиви с електронни вибрации. Естествено, нямаше как да мине без съвместния му хит с Теодосий Спасов – "Кукер".
Бalkansky завърши с акапелната „Пуста младост” в акомпанимент само на планиския повей и птичи гласове, а след него плавно застъпи тандема Quanton с POV на микрофона (на снимката). Павел успя да бъде всичко – и народен певец, и бийтбокс машина, и птичка, и повей дори. Легнал по гръб с разпънати крайници гледах с благововение как се извиваше с микрофона в дъгите на щастието заедно с показалото се слънце и пробудените от светлите лъчи хора.
А шахът ми къде е? То има ли смисъл да играя още? Отговорът и на двата въпроса заварих под тентата – хижа – турнир: не само ми бяха пренесли дъската, намерили топа, подредили фигурите отгоре, ами бяха сложили отстрани малката червена капачка, обърната нагоре с поставен в нея завит на руло цилиндрично флаер.
Гледах си връчената корона.
Виж снимките от фестивала "Артмосферик" в секцията "Галерии"!
Коментари