Някои легенди живеят в спомените, други в записите от епохата, а трети се превъплъщават в ново тяло и продължават да радват с истинско осезаемо присъствие почитателите си.
Така и Глен Милър със своя оркестър, завещал ни стотици аранжименти и десетки авторски композиции от златната ера на суинга, живее не само в пукащите записи от старите плочи, но и в три формации, заели се с приятната и отговорна задача да поддържат жив пламъка на неговия дух. Трите банди под едно име - Оркестърът на Глен Милър, правят турнета в различни части на света. Нашата е под крилото на холандеца Уил Сандерс, който, седнал зад пианото, изправен пред бенда си или застанал зад микрофона, срещна публиката, изпълнила зала 1 на НДК във вечерта на 22 март, с оригиналните аранжименти на Милър под мотото "It's Glenn Miller Time!". С чаровното съдействие на певицата Елън Блик и гласовете и инструментите на елегантните музиканти Moonlight Serenaders оживяха вечни класики и стандарти, композирани или аранжирани от Глен Милър, както и по-неизвестни негови парчета.
Елегантни в черните си костюми, с папионки, с усмивки и симпатична хореография, 15-имата членове на оркестъра пренесоха публиката си във време със собствен характерен звук и вид, период между две жестоки войни, белязал необратимо милиони животи, епоха на крайности. Суинг и джаз, контрабас, пиано, тромпети, саксофони и тромбони, глас и великолепни стилни рокли, танци и блясък, който да изтрие ужаса и да улови в небрежните текстове не само желанието да живееш, но и гения на творци като Глен Милър, Ела Фицджералд, Бени Гудман...
Миговете от концерта отлитаха на крилете на парчета като композираното от Ела Фицджералд "A-Tisket A-Tasket", "Serenade In Blue", "Sunrise Serenade", "People Like You Аnd Me", "When You're Smiling" на тромбониста Ърби Грийн, задължителните "I Won't Dance", "In The Mood", "On Te Sunny Side Of The Street". Да не забравяме Гершуин с "Рапсодия в синьо", телефонния звън на прословутото "Pennsylvania 6-5000" и свирката на влаковата композиция в "Chattanooga Choo Choo". Музикални снимки и спомени, по които няма ни една прашинка и времето не е оставило ни една гънка старост. Пулсът им туптеше в усмихнатата зала, а някъде между седалките най-податливите на сладката му зараза ставаха да танцуват.
Следващия път дано се престрашат повече хора, защото тази музика е приятна да се слуша, красива да се гледа и задължителна да се изтанцува.
Снимки на Марчела Иванова - в секцията "Галерия"
Коментари