Обикновено биографиите на великите музиканти са интересни и дори вълнуващи, затова са благодатен материал за романизации, драматизации и претворяване на големия екран.
За живота на Вивалди например има италианско-френски филм ("Вивалди, принц във Венеция", 2005), пиеса ("Ангелът и рижият свещеник"), детска книжка ("Аз, Вивалди" на Джанис Шефелман), а от известно време и 3D концерт - спектакъл с музиката на гениалния композитор, поднесен от чешката формация Vivaldianno.
На 19 март в столичната зала "Арена Армеец" българските любители на класическата музика имаха възможност да видят и чуят представлението City Of Mirrors ("Град на огледала"), в което музика, образи и реч разказаха за малко повече от час и половина живота на Вивалди. С този проект пианистът и композитор Майкъл Джоржак и цигуларят Ярослав Свечени имат зад гърба си няколко албума с новаторски поп-рок аранжименти на музиката на композитори като Вивалди, Моцарт и Бах, както и с авторски парчета, вдъхновени от творчеството на тези гении. С помощта на виртуозни музиканти на сцената и работата на японския аниматор Козуке Сугимото по светлинните ефекти и образите, парчетата се сглобяват в приказка, написана от Томаш Белко. Приказка за композитора Вивалди и тайнствения старец с магическото огледало, което не иска да се чупи, нито да изчезне, приказка за самотата на гения и нелекия път на твореца. И разбира се, за любов - любовта с певицата Ана Джиро. (В случай че се чудите, няма доказателства за любовна връзка между композитора и любимата му примадона.)
В тъканта на представлението са залегнали приказката и вълшебството - не само в разказа, но и ярките костюми на музикантите, ефирната двойка танцьори и магическите светлинни ефекти, които рисуват каналите на Венеция, карнавалите по улиците, природата край Мантуа.
С части от "Годишните времена" се редуват композиции като "Fiesta Batucada", "La Paz", "Heartbeat" от албума "MMXII" на Vivaldianno. А преди всяко изпълнение героите-маски от екрана разкриват моменти от жизнения път на родения във Венеция композитор. Видеостена зад сцената и полупрозрачен екран пред нея дефинират пространството, в което от струните на музикантите се раззеленяват дървета, гондоли плават по каналите, по улиците кипи карнавал, църковни стъклописи замайват погледа с великолепието си, зима сковава улиците, а едно огледало те дебне навсякъде. За да огледаш в него маската си.
Историята напредва постепенно, преглъщаме дребните дефекти на превода като "крал Чарлз VI" (всъщност император Карл VI), настроението става все по-минорно. Самотата и бедността преследват Вивалди, славата му залязва, а сцената се залива от бушуващите вълни на морето край "Сан Марко". Светкавици прорязват небето като съдбоносни пратеници, а на сцената челистката Тина Гуо приковава погледите и вниманието с огненото си изпълнение.
Накрая историята стига до своя тъжен финал и най-подходящото произведение - "Реквием" на Моцарт, вдъхновило композицията "Die Another Day". Вивалди умира беден и полузабравен, какъвто ще остане чак до началото на XX век, когато интересът към него постепенно се завръща. Публиката в залата получава още две изпълнения като своебразен бис и си тръгва с пълно сърце и може би с разгоряло се любопитство към творчеството на бароковия композитор.
Както и с копнеж за нова среща с вълшебството на Vivaldianno.
Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"
Вълшебството на Vivaldianno ни отведе в Града на огледалата
4960
Коментари