На фона на леко скучноватата клубна сцена в София през последните месеци жаждата за хубаво парти беше тотално задоволена снощи.
Поводът: за трета поредна година България беше част от глобалното парти на ирландското уиски "Jamison" по случай деня на Свети Патрик. Домакин беше стилният “Sofia Live Club”.
През годините въпросното заведение претърпя различни преименувания, като всяко негово име си е имало своя история и е пораждало различни митове.
Сегашното амплоа на клуб за жива музика е доста успешен експеримент с територията под НДК – като стил, атмосфера и озвучаване, определено се превръща в едно от най–интересните парти места в столицата. При това - за всички музикални направления.
Може да се каже, че организаторите са уцелили къде да отпразнуват събитието снощи. Светещи в зелено топки с логото на питието бяха разпиляни из целия клуб, та дори и извън него. По стените екрани предаваха подобните партита на "Jameson Global Party" от различни точки на света, дори от далечен Китай. Навсякъде обикаляха оператори, които заснемаха най–интересното от тукашния купон, така че той да бъде видян от останалите участници в глобалното събитие.
Именно в тази доста приятна, ведра, интерактива обстановка се появиха Kraak & Smaak. Невероятно оригиналните холандци започнаха в 1 часа своя впечатляващ сет, като за близо три часа поднесоха на посетителите музикален коктейл, който не се пие всеки ден. Трудно е да се опише какъв бе сетът на гостите миналата вечер. И не само тогава – още от появата им през 2004 на световната сцена, бе трудно да се определи... Техният бляскав чар се дължи точно на това едновременно отричане и приобщаване на редица стилове като джаз, соул, фънк, хаус, дръм-ен-бейс, латино-етно елементи, електро, стрийт мюзик, рап и какво ли още не...
Заедно с парчета от двата им албума “Plastic People” и “Boogie Angst”, прозвучаха майсторски ремиксирани класики на Джемс Браун и на други американски фънк и соул звезди на 70-е, които винаги напомнят на нискобюджетните нюйоркски филми за ченгета и ганстери, пълни с второкласни актьори, където преследванията са евтини, но саундтракът е убийствено добър.
Разбира се, главна роля за това саундтракът да е такъв, беше живото изпълнение. А то беше нечовешки добро и се дължеше на две лица – певицата Lex Empress и Sebastian. С невероятните си включвания и неуморни импровизации, те дадоха рано-рано заявка за най–доброто живо изпълнение на годината в София досега.
Бързо станаха любимци на публиката и в текста на парчетата често включваха фънк закачки и цели описания на настроенията на публиката, поздравяваха София, казваха й че я обичат, пиеха текила и все обещаваха, че ще продължат да пеят още 30 екстра минути.
Понеже в България често се спори кой пее на плейбек и кой не, хубаво е родните звезди да посещават такива събития и да хвърлят по едно ухо на подобни ъндърграунд изпълнители, пък чак после да се оправдават с каквото там... си се оправдават... А пък аз, след като чуя изпълнители от такъв ранг, тайно се радвам, че го има музикалното пиратство, което освен всичките си негативни страни, направи така, че живото изпълнение и прекият контакт с публиката да са по– важни, отколкото записа в студио.
Така че глобалното парти на "Jameson" нямаше слабо място и беше силен коз в сивия напоследък клубен живот в столицата, да го кажа още веднъж.
Беше и интересен пример за това как не е нужно рекламата само да иска внимание, а може и да дава хубави емоции... За край ще перефразирам едно от парчетата, които пуснаха Kraak & Smaak: хубавите партита в София се случват... sometimes… not all the times...
Kraak и Smaak в София. Марков коктейл от саунд, глас и уиски
2227
Коментари