"I'll be back" - повтаряха с терминаторски гласове момчетата от Болкън Бийт Бокс (Balkan Beat Box) в бекстейджа след твърде ранния край на снощния си концерт в столичния клуб "Порк Пай" (Pork Pie).
Вбесени и буйстващи нямаше - групата, организаторите и публиката споделяха разочароваието от разните технически премеждия, и по-скоро им идеше да се прегръщат едни други, за да се утешават.
А повод за плач определено имаше, тъй като първата изява на гостите у нас започна адски добре и кефът беше всеобщ. Пред една от най многобройните публики шарената междунаодна формация изля толкова малко парчета, че списъкът още стои в главите ни : "Move It", "Digital Monkey", "Hermetico" и "Joro Boro" прозвучаха пищни и удължени с безкрайни убийствено вдигащи импровизации. Сложните колкото висша математика барабанни ритми не затрудняваха танцуващите - постранството пред сцената в клуба беше покрито с еднородна маса от разперени ръце, развяти коси и чаши, вдигнати за наздравица. Типичният за бандата балкански звук беше само донякъде изоставен - китарите, наподобяващи кора, и суровите брас секции ни носеха по-скоро към Африка. Това, естествено, се промени напълно след като озвучаването се срина.
В средатата на едно от няколкото дълги парчета Болкън Бийт Бокс изведнъж зазвучаха акустично. Публиката затаи дъх - лесно беше да решим, че това си е част от програмата - музиката звучеше все така увличащо, а другите ей сега щяха да се включат с подобаващ акцент. Минути по-късно обаче в ушите ни настъпи лек хаос - определени инструменти се появяваха и изчезваха, писнаха микрофонии, но бандата стоически продължи изпълнението си. Чак след като завърши песента, групата помоли за петминутен антракт, в който да се опита да овладее ситуацията. Естествено, по сцената затърчаха техници, а микрофониите заваляха поройно върху нас. След още един-два отчаяни опита вокалистът Томер Йосеф излезе да обясни, че има проблем с генератора и следващия път ще свирят повече. А сега, ако искаме, можем да дойдем по-наблизо.
Тук е момент да кажа - рядко съм виждала толкова учтиви и цивилизовани реакции както от публиката, така и от организаторите и музикантите в подобна ситуация. Случилото се беше прието с въздишка, но купонът продължи още дълго заедно с Болкън Бийт Бокс: акустични и разгорещени, обградени от всякъде с танцуващи фенове. В центъра на един малък ураган от прегръдки, менти, салса, пого, кучета, деца и фотоапарати. Двете дълги-предълги люто балкански импровизации вълнуваха тъпата поне половин час.
Следващия път - повече, казват зад сцената Тамир, Томер и Итамар, все още в лапите на позитивния вайб, с който те и останалите световни балканци успяха да ни дарят, преди пръстът на съдбата да се намеси. В лапите на позитивния вайб сме и ние.
Чакаме ги.
Снимки - в секцията "Галерия"
Коментари