5.7 по скалата на Mega Drive 2

Ако случайно някой е проспал един факт: силен и продължителен трус разлюля страната в нощта на 21 срещу 22 май.

Земетресението стана около 3 часа, като по първи данни на Европейския сеизмологичен център трусът е бил със сила 5.7 по Рихтер с епицентър на 6 км. от Перник и 25 км. от София.

А сега да превъртим лентата.

Сцена, светлина, микрофони, колони, чаши, хора – всякакви. Ето те и теб. Вече си поел цялата емоция и едвам те държат краката. Да превъртим още малко, а ти поеми дълбоко въздух.

Столичният клуб "Строежа" стои в основата на събитията от тази нощ. Не, не бързай да ги виниш за всичко, казано в емисията новини. Ако земната кора раздруса спящите граждани, то ние, там, бяхме разтърсени от "един мощен тласък от спомени и ноти/един нощен блясък на пълни обороти".

"Вторичният трус" закъсня с около шест месеца след първото издание, но за сметка на това връхлетя с пълна сила. Епицентър – Топ Стопърс (The Top Stoppers).

Две основни думи обгръщат събитието Мега Драйв 2 (Mega Drive). Първата е "искреност", затова открито ще кажа следното: откакто знам и съм усетила що е то чувство и емоция, много внимавам кога използвам една определена думичка. Даже често я изписвах с главна буква или в кавички, тъй като ми се струваше далечна. Тя и това, което стои зад нея, са нещо огромно. Не я изговарях. И понеже на въпроса "Кога се влюби в музиката?", Wosh (на снимката) отговори с "Музиката е всепривличаща", тук е мястото да кажа втората дума – любов. Без кавичките. "Влюбих се в музиката, откакто я чух" – Yoko, с която Piro бе напълно съгласен. В този ред на мисли, текстът няма да е от мен за вас, а от нас за нас. Ние, които бяхме там и ние, които обичаме.

Отново ще натисна бутона Rewind. Горе-долу такава беше и вечерта, прескачане от свят в друг, и още един, и още...

Сега ще ни хвърля в света на Гергана Миловска, която отскоро e сред имената на авторите в MySound.bg. За нея клубът и хората, благодарение на които случилото се там тази вечер бе възможно, са повод за усмивка, семейство.

"Понеделнишки! 20.30 ч., влизаме по ред на номерата за бърз душ и директно към "Строежа". Таксито кара с 40 и аз нетърпеливо потропвам с краче. "Зафата (Zafayah) е пръв, бе хора, хайде по-бързо". Почти тичаме  по неповторимата отсечка от Миленката до "Строежа". Вратата на клуба се отваря на пресекулки, докато влизат хората, и успях да чуя началото на "Sofia Sound". Избутах всички на входа (извинете ме), подминах охраната и всички познати лица, и се насочих  към сцената. Марто от "Строежа" е на познатото място, качен на бара, за да не изпусне и миг от случващото се, заснемайки го с камера. Бързо се вмъквам до него, хвърлям чантата и горната дреха, и се обръщам към сцената. Zafayah вече е по средата на парчето, усмихва се на всички, танцува, пее. Щастие!

Сам-самичък, под светлините на прожекторите и под зорките очи на всички, Зафата изпълни съвсем новото си парче с iLLBillY Hitec и Kappa Irie - "Nice up DiSound" (мисля, че за 3 дни слушане, мога с ръка на сърцето да кажа – хит!). След него чухме и Bun Vapmayah Medley  - първия български ридим с участието на Ras Zacharri, Jahmmi Youth , Sen I и Kappa Irie.

Вечерта започна с уникални парчета, които, вярвам, че ще се слушат навсякъде по света! Zafayah ми подшушна, че следващите седмици ще излязат много нови неща от него! Отваряйте си ушите и очите за благия саунд, който той създава!".

Помните кои бяха двете основни думи, нали? Кажете ми, че не ги виждате във всеки ред на гореописаното... значи просто не сте били, където и ние тази нощ. Недопустима грешка.

"За истинската неподправена българска клубна музика!", думите на Димитър Славов – Sensei, когато погледна пълния клуб.

В превод от японски думата "sensei" означава "човек, роден преди друг", в разговорна употреба – учител. С достатъчно години на сцена зад гърба си, той добре е предал своя урок, съдейки по рецитиращата текстовете му успоредно с него тълпа. "Не искам на никой, на никой да преча, аз искам просто да бъда щастлив, оставете ме да бъда такъв, какъвто съм", можем да открием из "Радвай се", а коментарът на човек от публиката ("Какво повече можем да кажем?"), говори вместо мен. Колкото те кара да се радваш, толкова може и да те свали от розовия облак с истини като "лъвовете са на сцена, кинтите прибират мишки" ("Години минаха") и "децата стават възрастни преди да порастнат" ("Помоли се"). И тук е моментът да си зададем въпроса "Дали нещастията ни правят всички по-добри?".

Важното е да не се страхуваш да се замислиш именно над всичко това, докато си там – насред дим, хора, светлини, пред сцената. Защото си тук, за да си искрен към себе си, както човекът с микрофона е искрен с теб. "Помоли се за звуците красиви/които те зареждат дори в дните сиви".

В разрез, но и някак в допълнение с всичко случило се и всичко, което ще се случи, на сцената се качиха и едни други добре познати лица от родната хип-хоп сцена. Прями, с привкус на реге, Ndoe и Mytag (DRS) се появиха и наляха още масло във вече разгорелия се огън. Бас ловя, че и ти беше от онези, които неусетно, докато подскачаха,"се обадиха на чичо Митко". Погледнахме назад във времето към колаборацията на DRS и Sensei, защото, абе нали знаете – "Интрига да има!". "Да не губим тяга!", призовава Ndoe и нещата се задвижват бързо. "All that jazz" и ето, че хип-хопът се разбира чудесно с дръм-ен-бейса.

Спираме лентата. Само за миг обаче. За да поемем дъх за "нещо страшно".

"Къде сте, бе? ‘Щото ние сме тук! The Top Stoppers – няма друг! Забравете за проблемите и нека невидими да бъдат те, сега да видиме ръцете!"

Те са от онези, които няма да спрaт да римуват. Те са от онези, които са там заради и с теб. Те са от онези, които ще продължават да те изненадват. Те са от онези, които правят това, което обичат. Те са от онези, които ще помниш.

Намерили идеалния "Баланс" между взривяващите публиката парчета ("The Top Stoppers" с предстоящ клип, "Minimal" - Wosh) и онези, които карат хората да се пренесат някъде другаде (любимата на много "Летни нощи" например, "Едномомиче" на FeeL), четиримата артисти за пореден път вдигнаха нивото на лайв изпълненията. Това, естествено, вплетено с онези две толкова важни думи, споменати няколко абзаца по-нагоре.

"Абе във вашите песни няма никакъв смисъл, бе!" ("Прах"), ще кажат онези, за които всичко това е просто "хоби". Защото "Топ Стопърите са на друго ниво" ("The Bomb"). Чухме "тупалки" с дълбоки и рeзки басови линии от ново поколение, доказателство, че развитието на хип-хопа не е в застой. "Имаш един живот, живей го два пъти" ("Мина ми") и не го прави "без любов, без мечти, без сълзи". А докато "емсита се надбягват кой е по-заможен" ("Дъжд"), ние "и по-големи сме ги виждали" ("Айде, айде"), защото "машината работи/на високи обороти".

Истината всъщност е... че няма как да ви предам неповторимостта на атмосферата. Топ Стопърс на сцена са усещане от доста интересно измерение. (В помощ ще са е раздадената на всеки в клуба компилация "Mega Drive" 2, от която имаше за всеки в клуба. Ще има да се върти този диск по пътя към морето...) Затова мога само да ви кажа следващия път да дойдете. А ако вече сте били – никога не забравяйте.

Край на този кадър. Вече сме някъде в малките часове. Но Мега Драйв 2 продължава "играта".

Финалът на концертната част беше късче музикална душа, подарено на последните оцелели. Мисля, че не познавам човек, който да не мечтае да не се потапя в блян за морето на фона на една прекрасна песен с прекрасно име – "Слънце мое". Yoko, Sensei и Zafayah ни я изпяха така, както можем само да си мечтаем да я чуем – акустично и лично. И понеже за последно тази песен е пята на лайв преди 6 години, Yoko си носеше "пищов", от който почти нямаше нужда, благодарение на припяващите хора. А те бяха всички. Не знам дали е възможно освен в музиката изобщо, човек да се влюби в конкретна песен, но ако е, то аз определено знам в коя ще е. Zafayah и Yoko – "Сън в лятна нощ". Горещо ви препоръчвам да изгледате видеото в Youtube. (ОТТУК)

След като другите слязоха от сцената, на нея остана познатото ни вече явление, нареченo Zafayah & Idrens. Яшата на кийборди и Любака на китара (Roots Rocket Band), заедно с рожденика на вечерта (Zafayah), изпълниха парчето "Rocky Road". "Вълшебен край на този уникален лайв, благодарение на леки ритми и блажени вокали, поднесени от акустични импровизации" (Гери).

Лентата ще се скъса съвсем скоро.

На излизане от клуба, видях, че е валяло. Точно, както след първата част на Mега Драйв. А второто издание разтърси София.

Благодарим на екипа на "Строежа", Ballantine’s и Kamenitza, както и на всички замесени - артисти и присъстващи (А трябва и на Рихтер, Мира! - б,р.). Ние всички направихме тази вечер да бъде като никоя друга.

Бъдете в очакване!

И обичайте музиката!