Ако сте от онези "всички", които според прес рилийза се питат кое е това момиче, пеещо кавъра "Seven Nation Army" на Дъ Уайт Страйпс (The White Stripes) с най-яростното соул гласище на света, значи някак сте проспали работата й с Куантик Соул Оркестра. Което е най-добре изобщо да не си признавате.
Нещо повече! "Момиче" на сцената в зала "Универсиада" така и не се качи снощи. Там се появи една пораснала, сияеща от увереност и безумно жизнерадостна жена, която няма нужда да бъде сравнявана с когото и да било.
Алис Ръсел (Alice Russell) зароби публиката както с уникалния си глас, така и със своето неудържимо желание да се забавлява заедно с целокупното фен-братство в залата.
Зад гърба й стоеше фънк група, която в началото го даваше толкова смазващо тежко и пулсиращо, че и Джонатан Дейвис би се чувствал добре на този фон. По-късно музикантите се развихриха в сола, шеги и закачки, които накараха публиката да се почувства съвсем, съвсем близко, сякаш Алис и групата й се вихреха в малък клуб, а не в адски горещата и напълно разпродадена "Универсиада".
Освен с двата кавъра, които напоследък са в устите на всички - "Crazy" (доста по-крейзи от също любимия ни оригинал на Нарлc Баркли) и вече спомената "Seven Nation Army", Алис и нейната банда - облечени в бяло злодеи, ни дариха с пълното съдържание на душите си, което се изля във всякакви форми - смях, ярост, нежност, обяснения в речитатив, подкрепени от двама беквокалисти, и цигулка, която ни режеше на тънки филийки; с една импровизирана физзарядка; няколко спиращи дъха акапелни момента и само един - но затова пък какъв!, бис.
Въпреки че опитите ни да си изпросим втори заплашваха да срутят залата, Алис Ръсел не се върна на сцената да зарадва старите си фенове с "Pushin' On" например (както, признавам, тайно си мечтаех).
Разбираемо - сили не бяха останали нито на публиката, нито у музикантите, а тепърва предстоеше да присъстваме на сета на Джордж Евелин (George Evelyn) от Найтмеърс Он Уокс (Nightmares On Wax).
Коментари