Идва ново време.
Великанът дреме.
Идва ново време, по корем лежим.
Спим.
Идва ново време.
Рита в корема – бебе великан.
Търкулва се небето.
Идва нов ден.
Изживяването концерт на Насекомикс в столичния Младежки театър в делничния 11 февруари се оказва като скок с парашут нейде из Хималаите.
Несравнимо е. Неописуемо.
Не знам как се преразказва подобна емоция, в която си изцяло потопен в музиката, рисуваща своеобразни сюжети от приказни светове. "Великани и джуджета" е гениалното име на новия им албум, който всички в залата очакваме да чуем, да видим, на който да се насладим. Сещам се за една идея, според която, ако си представиш, че си измислен за известно време, ще се убедиш, че измислените герои понякога са по-истински от хората с тела и туптящи сърца.
Освобождавам съзнанието си. Сядам в края на залата. И чакам, за да започна да си представям...
Пълно е. Много сме, в тиха готовност чакаме да ни разтърсят с музика. Приглушават осветлението до степен пълен мрак. На сцената се появявя изящна дама с червена рокля и акустична китара – Анка Гнот, а до нея – босият Георги Дончев с контрабас. Музиката им е вълшебен еликсир, който хипнотизира и те разхожда из миналото, настоящето и бъдещето. Времето и пространството са без значение. Нежна меланхолия стопява физическите Аз-ове. Разливаме се в залата - между седалките и по стълбите - като море, което не може в буркан да се събере...
След аплодисменти и недостатъчно (защото аз искам още от музиката им) нежни хармонии тръпнем в очакване на Насекомикс. Те не се бавят. Излизат с въздесъща сила, трясък и какафонични звуци. Чудо!
Андрония – също боса, с феерична зелена рокла и разпилени къдрици – същинска горска нимфа. Заобиколена е от клавирни инструменти, като единият се казва Лоренцо. Прилича на малък синтезатор, а звукът, който отключва, е като от акордеон. А, и има вентилационен елемент над клавишите. Не бях виждала подобен досега. А "Лоренцо" несъмнено звучи доста изкусително! Ще го видите на снимката по-надолу.
Авангардната формация вривява още с първото парче "През отворените двери"! Звучат неочаквано. Не можеш да предвидиш ритъма и мелодията, точно както не можеш да си обясниш конкретно стила на такава музика. Микс от джаз, рок, пънк, инди, фюжън, трип-хоп. Накратко – Рони и Ко. бурно стимулират невроните и в двете мозъчни полукълба, а резултатът е неразривна хармония между 3-те вида любов според древните гърци:
- Ерос: плътската любов, секса
- Агапи: любовта на чувствата, на сърцето
- Филия: любовта на мозъка, на ума
Получава се нитроглицеринов взрив, който тръгва от мозъка, пълзи по тялото, преминава през материята и се разпростира наоколо – между стените на театралната зала. Експериментират с инструментите си, сякаш ги изучават и искат да измъкнат от тях всички звуци, които са способни да създадат заедно. Вълшебно е! Екстравагантни, вълнуват публиката по необичаен начин и именно това ги прави Насекомикс. В песента "Заспах дете" се открояват думите:
"Заспах дете, събудих се умрял..."
Бандата разрушава времево-пространствената норма за съществуване с музика и слово - тотално. Това си е впечатляващо и никой не може да ме убеди в противното, пък и не искам. Музика, която създава космически нишки. Нишки, които трептят като струните на контрабаса на Георги. А от тях се сипят звезди – прашинките в пространството над главите ни, осветени от прожекторите. Образуват приказки, великани и джуджета, поляни и морета... Фикция и реалност се преплитат и заедно се движат. Съзнанието ни се разширява! Толкова е психеделично всичко. Затваряш очи и се потапяш в океан от цветове, вибриращи и извайващи форми. А из мислите в главата ми се появява и Рей Бредбъри, който в "451 градуса по Фаренхайт" казва: "Опознай света – той е по-фантастичен от всяка изфабрикувана мечта, за която си даваш парите. Не искай гаранции, не искай сигурност – такива неща светът не познава".
Насекомикс рисуват с музика вселената.
Благодаря за космическото преживяване, за крилете!
Снимки - в секцията "Галерия"
Коментари