Очакванията са странно нещо, а най-хубавата им черта, е, че могат приятно да те изненадат. Да вземем организирания от "Арт БГ" концерт на Рики E Повери (Ricchi Е Poveri) в зала 1 на НДК снощи.
Очакванията са залата да е пълна с хора, които са слушали песните на триото (оригинално квартет, но Мария Окиена напуска през 1981) в годините, когато тези песни завладяваха класациите и италианската естрада имаше силно влияние – особено върху българската. Не е случаен фактът, че първото гостуване на симпатичните италианци в България преди четири години бе организирано от Фамилия Тоника, които издадоха и албум с кавъри на големи италиански хитове („Тоника по италиански”).
А ето че малко след 20.00 ч. препълнената зала беше поделена почти поравно между младото поколение и неговите родители. Не само по седалките, а и на пътеките между блоковете, които публиката започна да запълва постепенно, танцувайки. Защото ако някой каже, че е гледал концерт на Рики Е Повери и не му се е приискало поне веднъж да потанцува или припява познатите рефрени, ще ми е трудно да повярвам.
Дали музиката, писана от едни от най-талантливите италиански композитори (сред които и Тото Кутуньо), дали неподправено и заразяващо веселото настроение, което носят Анджело, Анджела и Франко, дали онзи прословут италиански дух са виновни – не зная и не е важно. Важното са над двата часа музика, изпята от сърце с гласове, които възрастта не е докоснала. Тя не е докоснала и енергията, с която тримата се раздават на публиката си – и особено дребничката Анджела - толкова жизнена и увличаща в ентусиазма си, че прилича на истинско пулсиращо сърце на групата.
За фактологията ще отбележа, че започнаха с „Ciao Italy” и завършиха с „Made In Italy” и повторно изпълнение на „Sarà Perché Ti Amo”. Че изпълниха мегахитовете „Voulez-vous Danser”, “Che Sarà” и “Mamma Maria”. Че на „Voulez-vous Danser” Анджела покани всички деца в залата на сцената и заедно изпълниха доста сложна хореография, за всеобща радост на всички, не само на умилените родители. Че посветиха изпълнението на “Che Sarà” на „Тоника”, спомняйки си с обич за предишното си гостуване и запознаването с българските музиканти.
Детайли от общата картина, без които тя няма да е пълна, но и не може да бъде характеризирана единствено с последователното случване на отделните елементи. В целостта на един незабравим концерт винаги е втъкана една водеща нишка, вътъка, около който се завихря всичко останало. Пронизващата нишка на неизразимото с думи вълнение, простичката радост и добро настроение, онази лекота, която те вдига да си потанцуваш на воля, освободеността, която ти дава глас да пееш с пълно гърло познатите припеви.
Магията на музиката и на артистите, която се помни дълго, след като се забрави всичко останало и която винаги осветява спомена за такъв концерт с прожектори, изписващи в съзнанието ни „беше невероятно!”
Коментари