"Да обичаш Вили Казасян" на Добромир Славчев е поредното интригуващо заглавие в пребогатия каталог на издателство "Сиела".
Заглавието казва достатъчно. Всъщност в тази книга, както и при всички останали на този автор, не само заглавията, а и наименованията на отделните части, съдържащи се в тях, носят своето послание.
Идеята на Добромир Славчев да се превърне в първия официален биограф на легендарния диригент и композитор съвсем не е случайна прищявка, а напълно обмислен акт, породен от чувствата на дългогодишно и искрено приятелство. Текстът се чете с приятно чувство на лекота и определено се различава от класическите биографии по естеството на своята структура и стилистика. Интересният подход оправдава напълно и елементите на художествена проза, използвани на моменти в непринудените беседи на автора с различните събеседници. В тази "пристрастна", според собствените думи на автора книга, той умело щрихова, макар и пестеливо, характерните особености на цели три епохи, през които преминава животът на маестрото. Епохи, които безспорно са различни, но същевременно и си приличат по учудващо много неща.
Маестро Вили Казасян е чудесен пример как може да се живее достойно дори в противоречиви времена, когато злобата, лошият вкус и завистта шестват необезпокоявани, а посредствеността и лъжата в изкуството бавно, но сигурно се превръщат в норма. Затова, разлиствайки тези страници, ще прочетете и редове, съдържащи гневна задочна полемика с индивиди, обладани и подвластни на най-низките човешки страсти, същества с чудовищно деформирано его и напълно лишени от съвест. Те са в пълен контраст с разказите от първо лице на хората, които са били свързани професионално, приятелски или семейно с маестрото.
Така интерпретирано, неизбежното зло, съпровождало професионалния му път, се превръща в своеобразен контрапункт на съхранените в паметта на съвременниците спомени.
Коментари