До гуша в Електрическата тиня на Muddy Waters

"Първият китарист, когото чух, беше Muddy Waters. Попаднах на една стара негова плоча, когато бях още малко момче, и се уплаших до смърт от всички тези звуци. Ау, какво беше това?" - Jimi Hendrix.

През 1945 г. Muddy Waters преминава от акустична на електрическа китара и така се нарежда сред пионерите на мощната електрическа вълна в блуса, която става стимул за най-влиятелните рок музиканти през следващите десетилетия. Със станалите класика изпълнения "Mannish Boy", "(I’m Your) Hoochie Coochie Man", "Got My Mojo Workin’", "I’m Ready" и "I Just Want Тo Make Love Тo You", той представя мрачно харизматична, квазимистична и сексуално въздействаща персона, която по същество е нещо като матрица за белите момчета, превърнали се в рок звезди десетилетие по-късно.

Неговото турне в Обединеното кралство през 1958 г. оказва експлозивно въздействие върху музиканти като John Mayall, Jimmy Page, Mick Jagger, Keith Richards, Van Morrison и Eric Clapton, които го обявяват за свой първоучител. Rolling Stones заемат заглавието на една от най-известни песни на Muddy Waters и така се наричат, Led Zeppelin възприемат звука и текста за своя хит "Whole Lotta Love" от неговата версия на парчето "You Need Love" на Willie Dixon; а Jim Morrison намира в "Mojo" заклинанието, което да го утвърди като рок шаман.

В средата на 60-те години обаче се забелязва съществен спад в популярността на Muddy Waters и тогава продуцентът Marshall Chess решава да направи обратен ход като го насочи с психеделични елементи към рок ориентираната млада аудитория в стилистиката на успешните по това време албуми на Jimi Hendrix и Cream. Marshall Chess, син на Leonard Chess, основателят на чикагската компания Chess Records, която има основен принос за популяризирането на така наречения чикагски блус, замисля да направи компилация от стари песни на Muddy Waters, опаковани в рок психеделична форма, за новата си фирма Cadet Concept Records. "С идеята за албума "Electric Mud" ("Електрическа тиня") исках да помогна на Muddy Waters да спечели пари. Това е концептуален албум, нещо като картина, а на картината да бъде изобразен Muddy, без да го караме да променя звука си, за да стигне до аудиторията с младите хора. И наистина този албум се продаваше добре", споделя Marshall. Muddy Waters отговаря: "Много ясно е, че исках да имам албум с добри продажби. За мен тази музика не бе нещо необичайно, защото много пъти бях свирил пред хипита и си мислех, че зная как да ги заинтригувам".

За целта Marshall Chess кани за участие авангардни по това време джаз музиканти от Чикаго: Gene Barge, Pete Cosey, Roland Faulkner, Morris Jennings, Louis Satterfield, Charles Stepney и Phil Upchurch.

Така през 1968 година се появява албумът на Muddy Waters, който тогава постига най-висок за него търговски успех и за първи път влиза в класациите Billboard, оставил ярка диря за мнозина музиканти, например Jimi Hendrix и Led Zeppelin, както и по-новите The White Stripes, Black Keys и Chuck D. Jimi Hendrix дори признава, че преди концерти е предпочитал за вдъхновение да слуша песента "Herbert Harper's Free Press News" именно в тази версия.
 
Албумът "Electric Mud" (обложката на снимката) ще бъде представен от Сергей Шишов в предаването "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР тази събота, 23 март, след новините от 21.00 ч.