Последният ден на август припомня със страшна сила за отминаващото лято.
Вече трети ден не спира да вали, а концертният живот в София е повече от пъстър ... и мокър! След като видяхме The Editors на 29 август, Armin van Buren и Left To Die на 30-ти, тази вечер столицата ще посрещне едно момче от Лондон, превърнало се в звезда – Ed Sheeran.
Рижата му коса е нещото, което най-много харесвам в него след гласа му. И да, старите кучета също слушат поп музика!
Преди британския диамант да се качи за пръв път на българска сцена и да покаже що е то истински артист, за да подгрее мокрите сърца и крака на хората, на сцената се появява Михаела Филева. За съжаление не успях да я чуя и видя лично в целия ѝ блясък, защото все някой трябваше да прави опашка и на мърча. Но пък знам, че тя никога не разочарова публиката си и силно се надявам скоро пак да я засека на участие.
С маршова стъпка се изнасяме към входа, през който трябва да влезем. Прави ми страхотно впечатление как успяхме да се ориентираме много бързо по картата, която ни бяха предоставили организаторите Fest Team заедно с билета. А влизането в самото начало стана още по-бързо и безболезнено. Вече трети ден нося дъждобран, днес обаче е черен, което е в абсолютен дисонанс с цветната тълпа, която съзират очите ми на стадион "Васил Левски". Трибуните са пълни догоре. Докъдето ми стига погледа, виждам розови, сини, жълти, зелени, оранжеви и какви ли не други дъждобрани. Хората са заели местата си и си припяват. Други още търсят другарчетата си. Успявам да метна едно бързо око към сцената, докато все още катеря стълбите. Но гледката се оказва много по-различна в действителност.
Огромна кръгла 360-градусова сцена, която е опасана с 6 високи кули и 6 екрана във формата на перце за китара. На паравана, който е спуснат върху нея, чинно се отброяват минутите до първата среща на българската публика с Ед. Стигаме до заветните 10 секунди и всички в един глас започваме с обратното броене. Параванът все издига над сцената и там се показва рижата глава на едно момче, което малко по-късно ще си признае, че никога не си е мечтало да пее пред толкова голяма публика, на стадион.
Ед излиза сам с китарата и педалите за музикални ефекти в средата на грамофонната плоча, която всъщност е сцена. Води със себе си бенд, който е разпределен в 6-те колони около сцената. Мълвата, че с британеца пътува и Крис Хемсуърт, по-познат като Тор за феновете на "Марвъл", отдавна достигна и нашите ширини. Въпросът е дали и тази вечер на барабаните седи именно той? Предстои да разберем и колко още специални гости ни е довел Ед.
Още с първите си думи, той се опитва да сгрее душите ни и да ни подготви за страхотния спектакъл, на който ще станем свидетели: "Аз идвам от Англия, там винаги много вали по концерти. Но дъждовните концерти са най-добрите и знам, че ще си изкараме страхотно", заяви британецът. Облечен е в черна тениска, на която пише София. Знаците от турнето Mathematics са ясно различими на ръкавите му. Прав е! Спомените ми от най-подгизналите ми и дъждовни концерти са едни от най-топлите, които имам. Публиката няма никакво намерение да седи на едно място цяла вечер. Още с първото парче "Castle Оn Тhe Hill" 60 000 души запяват в екстаз. Около мен има много деца, които се забавляват така, както аз по време на първите концерти, на които ме водеха, в годините, през които изграждах музикален вкус и откривах кумири. Очите им светят от възторг, пеят и подскачат. Цветно е, всичко е цветно!
Сетлистът на турнето Mathematics е ясен от началото– "BLOW", "Shivers", "The A Team", "Don't / Nina"... Песните се нижат една след друга като перлени мъниста. На екрана над сцената се сменят графики с цветове, хора, сърца, реки, балони. Графиката изглежда по детски измислена и същевременно екстравагантна. Осъзнавам, че това е същността на Ед - той е едно голямо дете със странна визия, което носи невероятен талант и твори музика по-добре от много други съвременни изпълнители. Но като един истински артист, той решава, че ще осъществи мечтата на много от нас тази вечер – да изпее за нас "I See Firе". Песента, която се превърна в хит още преди да излезе продължението на Хобит "Пущинакът на Смог".
"Тази вечер мислех да изпълнявам песни само от турнето "Mathematics", (т.е. албумите "(Substract) + и "Autumn Variations" - б.р.)но за трети път виждам знак в публиката, който ме кара да се отклоня от сетлиста, и да ви изпея нещо друго!" С това започват акордите на така лелеяната лично от мен "I See Fire". А ние, публиката, само това чакаме! Пеем в един глас, в един тон, в едно измерение. Докато сърцето ми е on fire си казвам, че така трябва да правят истинските артисти – да се водят от емоцията си, от тази на публиката, от преживяванията си по време на концертите, от своите срещи с хората, дошли от близо и далеч, за да чуят творчеството им. Това наглед смахнато и с детска физиономия рижо момче, показа, че е движен от чувствата, от преживяванията, от срещата си с хората, от загубите.
"Когато бях на 18, пеех в пъбовете в Лондон. И да бъда честен, мечтите ми не бяха за нещо повече. Никога не съм очаквал да пея на такъв стадион като този в София след 15 години и то пред 60 000 души публика!" Това момче ме изненадва все повече с ненатрапчивото си поведение, липсващата грандомания, която струи от по-голямата част от днешните творци, и факта, че да седиш и да го гледаш на стадион или да го слушаш в клуб, за него лично няма да има никаква разлика. Неговият творчески път е в посока на израстването, на любовта към музиката, която се превръща в любов за споделяне, в страст, която поразява.
Освен за щастливи мигове, творчеството на Ед разказва и как в живота на всеки човек има тъжни и тежки момента. Преди да ни изпее едно друго мое любимо парче - "Eyes Сlosed", той споделя, че е написал песента в памет на най-добрия си приятел, който си е отишъл само преди две години. “Все още си мисля, че ще го срещна на улицата или ще се засечем в квартала, но уви! Човек трябва да се примири с идеята, че краят идва за всеки, колкото и тъжно да е това". Защото всички знаем какво е загубата, но не всички можем да се справим с нея.
Сцената във форма на грамофонна плоча се завърта за пореден път, Ед се движи обратно на движението и пее, подскача. Контактът му с публиката създава чувството, че не сме на солово изпълнение, а той, заедно с нас е дошъл да се забавлява на концерт. Все едно е участник от първи ред в собственото си шоу. По плочата се завъртат следващите парчета и така докато не стигаме до "You Are Тhe Reason", за която на сцената към Ед се присъединява и специалният му гост - Calum Scott. "По-добри ли сте от Румъния? А от Унгария? Или от Холандия? Покажате на Calum. Нека всички пеем заедно", заявява рижавият британец. Публиката си е написала домашното: всички заедно пеем в един глас.
Ед не иска от нас да сме просто наблюдатели, желае да сме участници, да му помагаме, да го водим, да пеем, да насочваме музиката и любовта си към него. "За 10 минути ще се опитам да ви изпълня части от най-известните си mashups. Но преди това искам да ви представя бенда, с който реших да пътувам на турнето". Тук всички затаяваме дъх, защото това е моментът, в който ще разберем дойде ли митологичното божество Тор в България, за да свири на барабани за Ед или не. Уви! Нямаме късмет, Крис Хемсуърт очевидно е останал някъде по пътя. Но, въпреки че не удостои българската публика с присъствието си, това не попречи да продължим да се забавляваме.
За изпълнението на "Calway Girl" Ед кани на сцената едно невероятно момиче, което показа, че да свириш на цигулка, не означава че статичен и скучен. В рамките на 5 минути Alicia тича по грамофонната плоча заедно с британеца, подскача по подиума и завършва изпълнението си с шпагат. Без дори изсвири една грешна нота.
Неусетно са минали повече от два часа, в които сме се потопили в музиката на Ед. А да го слушаш е изключително удоволствие за ушите, за очите, за душата. Най-вече за нея! За много кратко големият кръгъл екран пада над сцената след края на официално закриващото парче за концерта "Afterglow". От светлината на ефектите се показва за пореден път Ед, за да ни подари още три песни. Но тези последни изпълнения са толкова енергични, толкова живи, че оставят сърцето да трепери от радост. И в тези финални няколко минути, преди завесата да падне отново и този път, наистина за последно, си казвам, че Ед не е просто поп икона, не е поредният певец, който младото поколение просто така боготвори. Той е артист – истински, завършен, голям!
След такова грандиозно събитие, колкото и да си мокър, каквото и лошо да ти е се е случило, просто забравяш! Мозъкът ти се носи далеч по музикалната вълна, върху една стара грамофонна плоча, където всичко е прекрасно. Защото Ed Sheeran носи настроение и заряд, който не очаквах.
И да, всички знаем, че това няма да бъде първото и последното му идване у нас.
1. Castle Оn Тhe Hill
2. BLOW
3. Shivers
4. The A Team
5. Don't / Nina
6. I See Fire
7. Dive
8. Eyes Closed
9. Boat
10. Give Me Love
11. You Are Тhe Reason (Calum Scott cover)
12. Take Me Back Тo London / River / Peru / Cross Мe / Beautiful People / South Оf Тhe Border / Own It / I Don't Care
13. Overpass Graffiti
14. Galway Girl
15. Sing
16. Thinking Out Loud
17. Love Yourself (Justin Bieber cover)
18. Happier
19. Photograph
20. Tenerife Sea
21. Perfect
22. Bloodstream
23. Afterglow
Encore:
1. You Need Me, I Don't Need You
2. Shape Оf You
3. Bad Habits
Снимка: Fest Team/ Орлин Orleff Николов
Коментари