Ще започнем тази история отзад-напред.
Изминали са 115 минути от смазващия лайв на Фондацията. Близо 5 000 души, натъпкани като сардели в зала 1 на НДК, над час са на крака и не спират да аплодират. Отзвучават финалните акорди на евъргрийна на Георги Минчев "Бяла тишина". Това е трети бис на концерта. Секунди преди да се изнижат, смазани от щастие, петимата музиканти се покланят за последен път, а Иван Лечев повтаря думите на Дони от преди няколко песни време: "Ще се видим на 10-ти ноември в зала "Арена Армеец" в силно подкрепен състав, заедно с останалите от Щурците и ФСБ!”.
Ето това е новината на вечерта! И тя е повече от важна. Защото легендата трябва да живее. Особено когато е в топформа. Билетите в НДК бяха напълно разпродадени седмица преди концерта. Хайде на на бас, че и в арената ще е така! Защото Фондацията не е просто супергрупа. Фондацията е АНТОЛОГИЯ.
Както каза Лечев, те имат репертоар за точно една пълна седмица без да повтарят песни. А тези песни са от задължителните в учебната програма. Фамозен проект, намерил точното време и място, шумно приветстван от Торонто до София и на практика вечен.
За всеки е ясно, че Кирил Маричков, Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански са брилянтни музиканти с чудовищен опит от няколко декади. Каквото и да изпълнят в сета си, ще го направят по най-перфектния начин и то с небрежна лекота.
Това, което мен лично ме накара да провисвам чене многократно, беше формата на Кирил Маричков. Гонейки 70-тата си година, този великан извади такъв ясен и уверен вокал, че просто помете залата. Гласът му не трепна дори когато с очи пълни със сълзи, изпя "Безкраен вятър" - една от последните песни на своя най-добър приятел Пеци Гюзелев. Чак тогава си дадох сметка колко ми липсват Щурците и как чрез Фондацията те все още са на самия връх.
Отдавна не бях виждал зала 1 пълна на макс, че и отгоре. Както и жеста на организаторите от "Артишок" в такова меле да осигурят страхотни места за пишещите журналисти в оркестрината. Имате ГОЛЯМО тенк ю!
Сетлистът на Фондацията стартира с "Пак ще се прегърнем" на ФСБ или в самото начало Фондацията заложи на Формацията!:) После Дони завихри партито с хита си "Червило" (Ейййй, този човек се разпра от танци и контакт с публиката! Харизмата си е харизма!), Славчо продължи с "Няма връщане назад" на БТР (останалите от Б.Т.Р бяха на балкона в почти пълен състав), а първата четворка от мегахитове завърши Маричков с "Вълшебен цвят" на Щурците.
После механизмът се завърта отново с "Малкият принц" (Дони и Момчил), "Да погледна в теб" (Б.Т.Р.), "Не е така" (ФСБ) и пак Дони с "Уморени крила". Своите вокални две песни слава отбелязва и Иван Лечев и, макар че се шегува с това, легендарният китарист си пее бетонно в 6-минутния трибют на Гошо Минчев, събрал песните "Бира, секс и рок-енд-рол" и "Блажени години".
Следва моментът, в който почти цялата зала става на крака и пее страховито "Две следи" на Щурците, а Маричков продължава да цъфти от щастие. Фондацията изкарва и "Спасение" на Б.Т.Р. и се покрива зад сцената за няколко минути, през които Венко Поромански върти дръм соло, а аз се чудя, ако вместо първото "О" във фамилното му име имаше "И", как можеше това соло да е с огнени палки примерно и да стане още по-ефектно. А за финал да запали касата, чинелите и цялата сцена.
Но докато фантазирам върху пироманска тематика, Фондацията набързо заема местата си и изкарва скоростно "Страхотен ден", оня хит на Дони, изпълнен също от сборна формация преди години. Уникалният Кирил Маричков за пореден път с режещ хъс изпява "Няма как" на ФСБ и продължава с "Вкусът на времето" (Щурците), а Дони се раздава на височините.
После пак Дони държи кратка реч, заклеймявайки идиотите, запалили колата на журналистката Генка Шикерова, и ги поздравява тематично с антимутренската поп класика "Ближи си сладоледа". Иван Лечев разцепва на цигулката темата, преминава в някакво румънско кънтри и веселбата е пълна. Отново към 5 000 души са на крака, танцуват и припяват доволни, а големият четворен финал се задава.
Стотици фенерчета на мобилни телефони огряват залата в култовата балада "След 10 години" (ФСБ), последвана от "Клетва" на Щурците и концертът УЖ свършва. След около минута бесни аплаузи отнякъде изниква Дони, сяда на пианото и запява припева на "Кукла". Публиката поема рефрена, Венко, Славчо, Иван и Киро се връщат на сцената и изкарват в пълен вариант едно от най-емблематичните парчета в българската музика. Дони тук казва, че те са млада група и затова разрешават да ги снимат нон-стоп по време на участие и дори моли всички да качват колкото се може повече клипчета и снимки на Фондацията в интернет. Маричков пък обяснява, че няма нужда да се губи време да се прибират пак зад кулисите, само за да спазват правилата на шоубизнеса и като втори бис зазвучава "Среща" на Щурците.
Никой не иска този лайв да свърши, та логично (а и предвидено) се стига до бис № 3, който финализира магията със споменатата "Бяла тишина" на Георги Минчев. После историята продължава с първите 5 изречения в този текст (върни се най-горе със скрола на "мишката").
За тези, за които не стигнаха безценните билети, пак ще напомня, че поправителен ще има и то в много по-хардрок вариант в зала "Арена Армеец" на 10 ноември. Там с много специални гости, отново ще ни помете Фондацията на нацията!
Бъдете сигурни!
Момчета, благодарим за спомените! Снимка: Тонина Манфреди.
Фондацията на нацията подлуди над 5 000 в НДК. Ах, спомени!
10354
Коментари