God Is An Astronaut са супернова.
Те изгарят красиво, плачат и умират красиво - и яростно. И тази смърт е едно непрекъснато начало. Генератор на живот, който изпълва всяка фибра на празното пространство, докато експлоадира в хиляди цветове. Само за да започне отново.
Зареждащо. Това е думата, с която бихме описали концерта в столичния клуб Mixtape 5. Бяхме изстреляни в орбита и все още не сме се приземили. Атмосферата, в която ни потопиха петимата ирландци, има крайно прилепчив ефект.
Голямата сила на God Is An Astronaut е в синхрона. 90% от съвременните формации могат да се поучат от ирландците какво означава да свириш заедно в група. Нямаше нищо престорено и демонстративно. Петимата изпитваха неподправено удоволствие от музиката, която правят. Всъщност Torsten и Niels Kinsella - китара и бас - са братята, основали на групата, към които впоследствие се присъединяват останалите. Но човек би могъл да си помисли, че тя е съставена от петима братя, тръгнали на поход за златната ябълка - такова единомислие цари между тях.
И публиката усещаше това съзвучие. Бандата не беше затворена в себе си, а напротив - превърна феновете си в активен участник, в кълбо от енергия. Mixtape 5 буквално се пръскаше по шевовете. "Обичаме българската публика" - каза Torsten, докато го викаха на бис - "Вие наистина участвате в музиката". Малко след края на концерта, членовете на групата слязоха при българските си фенове, за да раздадат автографи и да изпият по бира заедно.
За да бъдем обективни в преценката си, налага се да кажем, че в музиката на God Is An Astronaut няма нищо ново. Тя е свирена още през 70т-е. Трябва да отбележим и известно еднообразие, което превръща космическия им полет в една звукова абстракция. Липсват откритията. Липсват истински ярките моменти. Барабанистът Lloyd Hanney, за съжаление, не успява да придаде достатъчно плътност на звука, когато той следва да изригне. Китарните сола са прекалено повтаряеми. С две думи: опаковката е божествена, съдържанието - не достатъчно оригинално. Но God Is An Astronaut не се и опитват да откриват топлата вода. Защото са намерили своето звучене. И свирят това, което обичат - обичат това, което свирят.
В заключение: God Is An Astronaut (GIAA) са по-добрия пост рок. Атмосферата, която петимата създават, има дълготрайния ефект на гвоздей, оставен върху железопътна линия преди приближаващия се влак.
И същата сила на сблъсъка.
Снимка: Серж Сетиян
God Is An Astronaut: Позитивна агресия в Деня на космонавтиката
4107
Коментари