Третото поред гостуване на барабанистите от Япония – Ямато, в зала 1 на НДК бе увенчано с фурор и аплодисменти снощи!
Шоуто “Matsuri-Fiesta” започна на изгасени прожектори. Само голям хартиен фенер светеше с мека светлина, докато на сцената излизаха един по един десетимата изпълнители и се нареждаха около „оръжията си на труда” – барабаните тайко.
След едно звучно "Ха"! сцената мигом се обля в светлина. Ударните бяха вързани около всеки артист, докато формацията изпълняваше своята хореография. В даден момент няколко от членовете наредиха инструментите си вертикално, като ги придържаха върху едно рамо, а друг удряше по тях.
Изведнъж стана тихо, а четири девойки бяха седнали на пода, сякаш се молят, докато не подхванаха своите шамисен (триструнни инструменти, наподобяващи звука на цитра), на които свириха с помощта на нещо приличащо на стъргало за лед или гребен, но с функцията на перце. Те забиха невероятна мелодия на фона на барабаните. Получи се нещо като духовен рок концерт. Всяка една изпълнителка изсвири свое соло, а ако Джордж Харисън беше жив и в Шри Шри периода си, щеше да си прекара много добре.
Последва игра с публиката. Един изпълнител излезе сам с малко тайко и започна механично да удря по него и съответно прикани публиката да се включи, като ръкопляска. Четири удара той, четири ръкопляскания, бързо, бавно, ръкопляскане в градация – от тихо до възможно най-силно. След този светкавичен сеанс публиката бе във вихъра си. Синхронът при нея беше толкова добър, колкото при изпълнителите. След това до музиканта се появи с нейно тайко една девойка и го прекъсна, като подхвана бърз ритъм, а всички започнаха да се смеят.
Нашият човек й хвърли един поглед, след което се върна с по-голямо тайко, което заглуши нейното и продължи своята игра с публиката. Девойката изчезна и се появи с още по-голямо от неговото, като продължи бесния ритъм. Мъжът изкара на сцената по-голямо от нейното, след което тя го надцака с още по-голямо, докато накрая нашият човек се съюзи с Мидори (момчето с опашката от плаката) и двамата показаха надмощие. Девойката от своя страна се прибра, връщайки се в компанията на още една. А двете заедно прибутаха един от най-големите тайко барабани и само удариха веднъж по него, за да сплашат и окончателно победят двамата. Те реагираха хладнокръвно, като удариха най-малкото тайко, от което се чу едно тихо "дзън", а публиката вече се пръскаше от смях на цялото представление. Накрая четиримата се примириха и подхванаха обща мелодия, която остави без дъх препълнената зала.
Сетне на сцената излязоха трима от трупата, осветени от два прожектора. Те започнаха игра със светлината по следния начин. Свиреха на чаппа (малки ръчни чинели), като си подаваха отражението от чинела един на друг. От подхвърляне на светлината до игра на тенис на маса, като звуците бяха в пълен синхрон и допълваха илюзията, правейки я едва ли не напълно реалистична.
Последва голямо изпълнение, в което музикантите извадиха палки с мек топчест накрайник, който размахваха както самурай своята катана.
След почивката гостите бяха сменили облеклата. От черни панталони с потници и кецове "Puma" - на зелени одежди. И боси - нещо, което засили усещането за традиционна Япония. На сцената бяха приготвили най-голямото тайко, което тресеше из основи добрата пра-прастара зала. Музикантите застанаха в редица и излязоха до ръба на сцената, откъдето се провикнаха с „Добър вечер”.
За следващото изпълнение те седнаха пред малки барабани, като този път си подаваха един звук. Той подскачаше нагоре, а след това се връщаше при тях. Всичко, разбира се, бе игра, съчетана с мимика, но колко достоверно изглеждаше тя! После играта преля в светкавичен ритъм, при който изпълнителите свиреха толкова бързо и в такъв преливащ синхрон, че само ако един от тях неволно сбъркаше, беше в състояние да счупи пръстите на този до него с палките си. Опасно и безкрайно завладяващо.
За края на шоуто сценографията бе следната: най-големите тайко барабани бяха вдигнати вертикално, така че горната им част сочеше към публиката и когато удряха по тях, музикантите бяха с гръб към седалките. Под тях, на една страна, бяха наредени по-малки тайко барабани, а изпълнението, което последва, бе абсолютно доказателство за духовната сила, която групата притежава и която предава на публиката.
Ритъмът бе продължителен и толкова могъщ, че изпълни слушателя с благоговение, красиво съзерцание в небитието, преливащо от спокойствие.
След това десетимата изпълнители излязоха напред и се поклониха. Публиката сякаш никога не бе ставала толкова бързо на крака. Като че ли бе навита на пружина, а за бис ги извика с толкова пълно гърло, че можеше преспокойно да заглуши всичките им инструменти взети заедно.
Последва най-великата игра. Зрителите се превърнаха в едно цяло, което пляскаше, тропаше с крака, вдигаше ръцете си на високо и крещеше "Хай!".
Всички се бяха оставили напълно под опиянението на японската сила. А за финал, двама от изпълнителите извикаха въодушевено: "Прекрасна София!"
И бяха прави.
Коментари