На 9 юни след три концерта в столицата приключи третото гостуване на спектакъла Лорд Ъф Дъ Денс (Lord Of The Dance) у нас, преминал този път още през Варна, Бургас и Пловдив.
За трети пореден път залите са препълнени, билетите – разпродадени дълго преди изявите, самите дати – увеличавани поради голямото търсене. И за трети пореден път се убеждаваме, че шоуто на Майкъл Флетли не е шоуто с Майкъл Флетли.
Преди почти десет години видеокасетата с Лорд Ъф Дъ Денс бе подготвила почвата за първото гостуване у нас и го превърна във фурор. През месец май 2001 това бе едно от големите събития в тогава бедния откъм чужди изпълнители концертен календар. Всички бяхме гледали записа, съжалявахме, че Майкъл Флетли вече не танцува, и тръпнехме в очакване преди големия спектакъл. Как ще е на живо, дали няма да ни спестят нещо? След края мърморехме за плейбека (имаше ли, нямаше ли), сравнявахме с „Два свята” на Нешка Робева и въздъхвахме, че солистът се опитва да изпълнява движенията на Флетли и танцува страхотно, но липсва нещо. Ала бяхме доволни, че сме го гледали – шоуто бе от световна класа, не вълнуващо, а направо разтърсващо.
През 2008 трупата дойде отново, препълни залите и обяви, че не предвижда в следващите 5 години турне на Балканите. За щастие организаторите от "Арт БГ" успяха още на следващата година да обявят това, което в изминалите дни се превърна в реалност. А то бе: бляскаво зрелище, музика, която не може да те остави равнодушен, и чудесни изпълнители.
Разделена на две части от антракт, постановката е основана на контрапункти. Спокойно начало, динамичен финал. Черно и бяло. Червено и черно (почти по Стендал). Но това не е само приказка за битката между Доброто и Злото. Това е приказка за ирландския народ, разказана с музика, танц и песен.
Първата част представя героите на историята. Господарят на танца - води своя клан и единствен знае тайната на шеметния степ-танц. Богинята Ерин - внася хармония със своята песен („Ерин” през 19 век е поетичното име на Ирландия). Мориган – изкусителката (келтската богиня с това име е богиня на войната). Дон Дорча – Господарят на мрака със своите воини. Малкият дух с вълшебната си флейта. Сирша (Saoirse) – девойката в бяло, чието име на ирландски означава „свобода”.
После всичко се развива много бързо, предимно около битки – за надмощие или освобождение. Напрежението се нагнетява, все по-бързото чаткане на подкованите обувки влиза в тон с ускорения пулс, има вълнение, възхита, възвисяване. И всичко завършва добре. Хореографията на Майкъл Флетли разказва приказка с ярките светлини на прожекторите, атрактивните танци, пъстрите и бляскави костюми. И в нея вплита история за Ирландия.
Едно такова шоу не може да не е на ниво. То е най-малкото същото, както от преди почти десет години. Залата все така избухва в спонтанни аплодисменти след ефектните номера. Все така искрено си иска задължителния бис. Наслаждаваме се на спектакъла, както вече сме свикнали. Мнозина закъсняват с по 20 минути, половин час, нищо, че танцьорите са започнали точно навреме. Сякаш това не е чак такова голямо събитие, че да се постараем да сме точни. Вече не се чудим за плейбека и не въздишаме за Майкъл Флетли. Но все така магията ни докосва и излизаме след края, тананикайки си темата от "Cry Of The Celts". Или се отправяме към дома с подозрително танцова стъпка.
А Флетли, с онази лудост, хъс и неустоима харизма, които се надяваме да е запазил, обяви, че отново ще танцува в шоуто.
Коментари