Концерт ли бе, да го опишеш?!
Взех седмичната доза упражнения в рамките на четири часа още в понеделник, 16 септември.
Всичко ме боли! Наблюдавах публиката след края на концерта и мога да заключа, че снощи са изпити рекордни количества аспирин. A днес всички са посрещнали деня с усмивки на лицата, убедена съм.
DJ Лейзи Фейс (Lazy Face) дава начало на дългата вечер, която ни очаква. За него това е една осъществена мечта. Самият той твърди, че именно Ману Чао (Manu Chao) го е подтикнал да се занимава с музика. Каква по-голяма радост от възможността да се качиш на сцена броени часове преди вдъхновението си?. В тази атмосфера Лазар се чувства в свои води. Той познава и подбира най-актуалните и подходящи песни за предстоящия лайв.
Стартът на събитието събуди в мен размисли относно концертната култура на българите.
Шоуто на франзуцина у нас е обявено още през юни. С много отрицателни коментари от страна на феновете заради цената на билета. Петдесет лева били много. Аноносират подгряващите: Миленита и Funky Miracle, след което и Уикеда (Wickeda)! Още някой недоволен? Не мисля.
Идва заветният момент за начало на лайвовете: 20:00 ч. Миленита е на сцената, а публиката отпред е по-рехава и от контрапротестите в подкрепа на правителството. Звукът е глух, просто защото е настроен да се изгуби сред 3-4000 души и празната зала го поглъща. Но това е то - "Фестивална", макар и вече със зазидани прозорци. Отиваме възможно най-отпред, за да чуваме добре и докато русата девочка ни пее "Russian Girl", хората бавно се нижат.
Чудя се в какъв момент официалният час за начало на събития ще се взима насериозно от хората. Мрънкат, че цената за вход е висока, осигуряват се две жестоки подгряващи банди и всички идват за хедлайнърите. После не били оправдани парите. Аз съм обаче съм от началото на събитието. Затова спирам да злорадствам срещу останалите 3 000 души, които влизат едва в началото на Ману, за да ви разкажа и за подгрявката.
Гледам за втори път на живо Милена Николова заедно с младата фънк формация FM. Още на Spirit Оf Burgas бях запленена от начина, по който момчетата са разчупили песните на вокалистката. Колкото повече музиканти има, толкова по-плътен и стегнат саунд се получава. Ще призная, че ми липсва да виждам зад гърба ѝ нейната бивша група. И, въпреки това, една красива и надарена певица в комбинация с шестима изключително талантливи млади музиканти е винаги добра рецепта. "Пия за Мария", "Feeling Blue", "Черни котараци" и още суперсвежи - даже изтрещели, парчета вдигат градуса в залата.
Време е и всеобщите любимци на публиката да се качат на сцената! Все още не визирам Ману. Имам предвид една от най-обичаните групи у нас – Уикеда! За 15 години на сцената, Ерол и останалите членове на групата спечелиха признанието и любовта на всеки, докоснал се до изпълненията им.
Те са от онези музиканти, които изсвирват иначе петминутното си парче в рамките на поне 15. Оркестър Уикеда на сцената! Може би това е бандата, която никога няма да ми омръзне да слушам и гледам на живо. Зарядът им е уникален, а желанието, с което свирят, е повече от видимо. Изключителна изненада е появата на Кольо Гилъна (Контрол), с когото изпълниха вечната българска класика "Най-щастливият ден". "Обичам", "Уиски с фъстъци", "Няма да се дам", "Мари-Ана", че и едно чисто ново - пак закачливо парче ("Тинтява 6"), са в репертоара на духовитите артисти от Уикеда. По време на шоуто им за момент забравих, че всъщност не са те основните "виновници" за това да съм в зала "Фестивална" тази вечер. Причината е, че всеки техен лайв е толкова силен, че очакванията ти за приятно изкарване се сбъдват почти веднага след началото.
Отново е време да завземем дългия бар в края на помещението. Бармани от най-известните столични и морски барове се прескачат в опит да утолят жаждата на хилядите вече гости. Персоналът на "Строежа", бар "Петък", "Микстейп"5, "Бара срещу фара", "Малката текила", "Баш бара" и "Петното" си партнират по най-професионален начин. Чак да завидиш на симпатичната гилдия, която са сформирали с годините.
Едно голямо от бара, подарък – светеща гривна, и напред към огражденията на сцената.
Manu Chao La Ventura започват ударно. "Ето това е начало" – провиква се вечно ухиленият Лъчо от Q-check. И е прав. Ману е на сцената заедно с тримата си музиканти – Madjid (китара), Phillippe (барабани ) и Gambeat (бас, ефекти). Тази формация изпълва сцената като никоя друга. Музика се лее на талази. Ритъмът те кара да отскочиш от пода и никога да не се върнеш обратно. "Mr. Bobby" - това крещене чакам. С пълни гърла, кой фалшиво, кой излязъл от урок по солфеж – няма значение – всички изнасилват гласните си струни.
Както обикновено, Чао и неговата група не отделят време за излишни приказки между парчетата. Това е третият път, в който си подарявам емоцията от техен концерт и знам, че предстои музикален маратон. "Clandestino", "Desaparecido", "King Оf Bongo”, "La vida Tombola", "Por el Suelo", "Se Fuerza la Máquina", "Día Luna... Día Pena", "Tadibobeira", "La Primavera", "Que paso, que paso", "Mi vida" са част от лавината, която ни помете.
Визуализациите, които се прожектираха по време на концерта, са специално рисувани от Jacek Wozniak.
След третия бис спрях да броя. Да скачаш и крещиш повече от два часа, не е никак лесно. А да свириш толкова, е присъщо само на музиканти от ранга на Ману Чао. Уличните концерти, изнесени през годините, определено дават резултат откъм издръжливост. "Mala Vida" и "Sidi’h’bibi" от репертоара на Манo Негра (Mano Negra)са последните две парчета, които изпиха и останалите сили от присъстващите.
Уникален концерт, неповторими артисти, безупречни изпълнения и неподправена емоция. Това бе Manu Chao La Ventura в София на 16 септември 2013. Секунди след края, оставаме изтощени, безмълвни и безкрайно щастливи.
Очакваме следващата дата!
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".
Коментари