Това, което се случи в зала 1 на НДК снощи, с право не може да се нарече обикновен концерт. А цял спектакъл, построен около песните на Патрисия Каас (Patricia Kaas). Изявата бе посветена от една страна на кабаретното изкуство, и от друга, както заяви самата вокалистка в началото на представлението, на жените с главна буква ("Ж"). На тези, които в началото на миналия век са оставили имената си в световната история. Не случайно именитата французойка спомена и Марта Греъм, една от хореографките, на която тя се възхищава.
Музикално спектакълът беше изграден върху новия албум на певицата - "Kabaret" (2008). Съспенсът умело вплете известните й песни, а многообразието в интерпретациите им преминава през френския шансон, отиде до джаза и по-точно до суинга, върна се до блуса и достигна до рока и неговите прогресии. А на моменти уместно се заигра и с електроника.
Перфектно школуваният глас с леко дрезгав тембър с лекота се справяше с всички тези стилове, поддържан от много добрия бенд - дирижиран елегантно от пианиста, съставен от неизвестни, но изключително добре подбрани музиканти, преминаващи като перфектно смазана машина през различните стилове. За което допринесе и доброто озвучаване в залата.
Репертоарно изпълненията се редуваха, създавайки обща атмосфера на целия спектакъл като в текстово отношение по-лиричните се смесваха с по-ангажираните. Началната песен „Моят пич” ("Mon Mec à Moi"), “Мъжете, които отминават” ("Les Homes Qui Рassent"), „Той ми казва, че съм красива” ("Il Me Dit Que Je Suis Belle"), „Бих искала да я познавам” ("Je Voudrais La Connaitre") и т.н. са в голямата си част представители на френския шансон. За него е характерно използването на типични инструменти като акордеона, цигулката и пианото, а текстово нищят вечните теми за мъжете, жените, чувствата между тях, любовните разочарования в живота и т.н.
Няколко кратки цитата, за да подчертаем значението на текстовете в творчеството на Патрисия Каас, като голяма част от тях са писани от самата нея. „Моят пич говори за любов, както говори за коли и аз знам, че това е фасада, но вярвам на всичко, което ми казва” ("Моят пич"), „Той ми казва, че само мен е чакал, че съм направена точно за неговите ръце” ("Той ми казва, че съм красива"), „Мъжете, които отминават имат усмивки като четири аса, как бих искала да имам един само за мен, поне за месец, поне за година, но отминавайки, те оставят само пари. „Мъжете, които отминават” или „Бих искала да я познавам, защото тя взе моето място и когато я прегръщаш, прибирай си корема, матадоре мой” ("Бих искала да я познавам").
По-социално ангажираните й парчета като „От Германия” ("D’Allemagne") , „Едно момиче от изток” ("Une Fille De L’est"), „Влез в светлината” ("Entrer Dans La Lumière") и хитът, който беше известен на цялата публика - „Госпожицата пее блус” ("Mademoiselle Chante Blues") и с който завърши концерта преди бисовете, показаха една изпълнителка, която не се ограничава нито стилово, нито текстово. За да достигнем до втората песен от биса, в която имаше събрани много елементи от прогресивния рок и която беше абсолютно достоен финал за този изключителен репертоар.
Шоуто беше бляскаво режисирано - от ефекта на пукането на старите плочи, с които започнаха някои от песните, през сценичните костюми на музикантите, пластичните изпълнения на танцьорката, та до подбраните и наново снимани клипове, които обаче бяха изкуствено "състарени", за да приличат на епохата от 30-е години на миналия век. Belle Epoque. Бонус бе екранът - поне 2 на 2 метра.
Можем единствено да съжаляваме, че не беше помислено за някакъв начин (но какъв ли да е той?) за онази част от от публиката в пълната зала, която не знае и не разбира френски, да се потопи по-пълноценно в текстовете и посланията на спектакъла.
Въпреки това лично аз останах изненадан колко топло, аплодирайки Патрисия, българският фен показа, че дори да не знае текстовете на песните ѝ, оценява нейните гласовите данни и сценичен таланти.
Неслучайно тя е сочена за една от най-големите съвременни френски певици. Заради начина, по който я посрещнахме, съм убеден, че тя ще ни гостува отново в някога.
А ние отново ще отидем на шоуто ѝ - и непременно ще я аплодираме.
Защото тя го заслужава - винаги.
Коментари