Легендарният Джон Мейл (John Mayall) е починал в дома си в Калифорния на 22 юли.
90-годишният музикант, наричан "баща на британския блус", е издъхнал заобиколен от близките си, които потвърдиха тъжната новина в социалните мрежи. "Здравословните проблеми, които принудиха Джон да прекрати епичната си кариера от турнета, най-накрая доведоха до покой един от най-великите пътуващи музиканти в този свят", се казва в изявление, публикувано на страницата на Мейл в Instagram.
Създаден и развит в Америка, блусът никога нямаше да достигне днешната си популярност без апостолската роля на цялото съзвездие бели блусмени, предизвикали големия британски блус бум в началото на 60-те години. Безспорно най-значимото име на световната бяла блус сцена е Джон Мейл. Групите, които създава, играят ролята на висша школа за много от най-големите английски инструменталисти. Знаменитата формация John Mayall & The Bluesbreakers беше отправна точка за Ерик Клептън, Мик Флийтууд, Питър Грийн, Джон Макви и много други суперзвезди. На Мейл се приписва заслугата да помогне за развитието на ритъм-ен-блуса на Албиона в градски, чикагски стил. Именно това изигра важна роля за възраждането на блуса в края на 60-те години на миналия век. В различни периоди John Mayall & Тhe Bluesbreakers включват Ерик Клептън и Джак Брус, преди да станат част от Крийм, Мик Флийтууд, Джон МакВи и Питър Грийн от Fleetwood Mac, Мик Тейлър, който свири пет години с The Rolling Stones, Харви Мендел и Лари Тейлър от Canned Heat и Джон Марк и Джон Олмънд, които създават Mark-Almond Band.
Макар че Мейл никога не се доближи до славата на някои от прочутите си възпитаници, на преклонна възраст той все още свиреше, разработвайки своята версия на чикагския блус. Липсата на признание винаги го е притеснявала и той си го признаваше открито. "Никога не съм имал хит, никога не съм печелил награда "Грами" и сп. "Ролинг Стоун" никога не са писали за мен", казва той в интервю през 2013 година и допълва: "Все още съм ъндърграунд изпълнител." Известен с блус хармониката си и свиренето на клавишни, Мейл все пак има номинация за "Грами" - за "Wake Up Call", в която гостуват Бъди Гай, Мейвис Стейпълс, Мик Тейлър и Албърт Колинс. Номиниран е за втори път през 2022 г. за албума си "The Sun Is Shining Down". Получава и официално признание във Великобритания с присъждането на Ордена на Британската империя през 2005 г. Предстоеше въвеждането му в Залата на славата на рок-ен-рола през октомври т.г. Тавата "Blues Breakers With Eric Clapton" (1966) се счита за един от най-добрите британски блус албуми. Слоухенд напуска The Yardbirds заради комерсиалната посока на бандата, се присъединява към Мейл през 1965 г.
Двамата споделят страстта си към чикагския блус и Бъди Гай, а Бавната ръка по-късно си спомня, че Мейл е имал "най-невероятната колекция от записи, която някога съм виждал". Джон толерира непокорността на Клептън: Той изчезва няколко месеца след като се присъединява към групата, после се появява отново през същата година, като измества новодошлия Питър Грийн, а през 1966 г. напуска завинаги заедно с Джак Брус, за да създадат групата Крийм, която се изстрелва към търговски успех, оставяйки Мейл далеч назад. Ерик Клептън, който през 2003 г. дава интервю за документален филм на BBC за Мейл, признава, че "до известна степен съм използвал неговото гостоприемство, неговата група и неговата репутация, за да започна собствената си кариера". "Мисля, че той е велик музикант. Просто се възхищавам и уважавам неговата непоколебимост", добавя Клептън.
Джон Мейл е роден в Макълсфийлд, близо до Манчестър в Централна Англия, на 29 ноември 1933 година. Проявява интерес към блуса на 13-годишна възраст. В тон със стилистиката на направлението, на което остана верен цял живот, Джон споделя: "Единствената причина да съм роден в Макълсфийлд е, че баща ми беше пияница и там беше любимата му кръчма". Баща му също така свири на китара и банджо, а записите му на буги-вуги пиано завладяват сина му още като тийнейджър. Джон сформира своята първа формация Пауърхауз Фор в колежа след уволнението си от армията. Окуражен от Алексис Корнър, той напуска Манчестър и през 1962 г. се установява в Лондон, спечелвайки славата си на ексцентрик, като живее известно време в къща върху клоните на едно дърво. Първият формат на The Bluesbreakers се появява през юли 1963 година.
Мейл споделя, че първо се е научил да свири на пиано с една ръка - една година с лявата, на следващата година с дясната - "за да не се бърка". Пианото е основният му инструмент, въпреки че свири и на китара и хармоника, както и пее с характерен, напрегнат глас. Подпомаган единствено от барабаниста Кийф Хартли, Мейл свири на всички останали инструменти за албума си от 1967 г. "Blues Alone". Мейл често е наричан "бащата на британския блус" и когато се премества в столицата на Острова, целта му е да се потопи в зараждащата се блус сцена, ръководена от Алексис Корнър и Сирил Дейвис. Сред другите, привлечени от това звучене, са Мик Джагър, Кийт Ричардс и Ерик Бърдън. John Mayall & Тhe Bluesbreakers непрекъснато променя състава си.
Албумът "Blues From Laurel Canyon" (1968) е сигнал за трайно преместване в Съединените щати и за промяна в посоката: остава в рамката на блуса, но много по-близо до джаза. Мейл разпуска John Mayall & Тhe Bluesbreakers и работи с две китари и барабани. На следващата година издава "The Turning Point" - може би най-успешния си албум, с нетипичен акустичен състав от четирима души, включващ Марк и Олмънд.
70-те години на миналия век не са толкова успешни. Мейл не спира да обикаля с турнета и изнася над 100 концерта годишно. "През 70-те години на миналия век изнасях повечето от концертите си в нетрезво състояние", признава Джон в интервю през 1990 г. Едно от последствията е опитът да скочи от балкон в плувен басейн, който не успява – Мейл чупи пета и остава куц до края на живота си. "Това беше един от инцидентите, които ме накараха да спра да пия", спомня си по-късно ветеранът.
През 1982 г. той реформира John Mayall & Тhe Bluesbreakers, като привлича Мик Тейлър и МакВи, но след две години съставът отново се променя. През 2008 г. Мейл обявява, че окончателно се отказва от името Bluesbreakers, а през 2013 г. застава начело на John Mayall Band. В славната си кариера издава 62 албума, последният студиен от които е "The Sun Is Shining Down" (2022).
Мейл остава след себе си шест деца, седем внуци и четири правнуци.
Снимка: Уикипедия
Коментари