Още от миналата година чакаме този светъл ден (или тъмна вечер), в която Йозеф ван Висем (Jozef Van Wissem) ще се върне с лютнята си - да ни изкара от задръстеното с глъчка и глупости всекидневие.
Студио 1 на БНР отново се пълни, отново сме с "Аларма Пънк Джаз", пак се озъртаме и чудим дали е моментът за тривиални разговори докато чакаме някой да ни помогне да излезем от рутината. Опитвам се да попивам какво се случва наоколо (нищо), за да не слушам вътрешния кипеж.
"То, душата като се възвисява, боли", гласи подслушаната мъдрост. Време е да се возвисим и ние. Лампата светва в червено, Цветан Цветанов (или беше Frank Zappa) открива (не)традиционно и Кайно Йесно Слонце започват. Полека. Този път с тях свири челистката Маги Петрович и резултатът е страховито добър. Замислям се какво ли е усещането да си сам в града и да превърташ радиата, докато в един момент се сблъскаш с това и се озовеш моментално някъде другаде. Потропване на дърво в дърво, горски, диви звуци и шамански обертонове, които току се прокрадват в дълбоките вокали на Веселин Митев. Гласът му те пренася нейде в планината. Докато струнните инструменти водят своите непонятни за простосмъртните средновековни диалози, гласът и гайдата те дърпат към горите Тилилейски.
"Всичко от земя излиза
Я ще в земя да ида".
(което звучи като "яжте земя"). За това парче - "Руфинка болна легнала", на сцената остават само Веселин, Петър Делчев и Юлия Узунова. И помитат, разбира се.
Кратка пауза за възстановяване и реклами. Приятелка ми споделя, че намира новия албум на Van Wissem ["When Shall This Bright Day Begin"] за "необичайно щастлив и мажорен". Аз не съм особено убедена в първото. Но подозирам, че ще открия временен покой в концерта, ако се брои.
Холандецът всъщност свири на наша земя за трети път, миналата година освен в София, мина и през Пловдив. Този път пък повтаря във Велико Търново - градът, който по-късно тази година ще посрещне Transfiguration Festival. Докато всички тези факти услужливо ни биват предоставени от водещия Цветан, Van Wissem лежерно излиза на сцената и се настанява централно - с лютнята.
Започва. Парчетата преливат едно в друго съвършено неусетно. Стартираме с божествената светлина, преминаваме през "Ruins", за съжаление без вокала на Ника Данилова (Zola Jesus), но все пак... Лютнята шепне, после настоява, после се отдръпва и сякаш мълчи. Има нещо особено в начина, по който гледа публиката. Хм, чувам детски плач. Що разплака детето бе, Йосифе? И не само него, сякаш, макар че моите очи да са всъщност попресъхнали.
Фундаментална е разликата в начина, по който музиката на Кайно Йесно и тази на Ван Висем изпълват душата. При едните e всепроникващ, разнороден звук, който надделява над сетивата. Другото е самотна лютня в голяма, тъмна зала. Да, вярно, въпросната има над двайсет струни, но все пак е една. Мотивите си приличат, повтарят се, което сякаш подчертава тишината, мълчанието и празнотата.
Внезапно, на "The purified eye of the soul is placed into the circle of the eternal sun" се появяват странни звуци, струните започват да пищят и, бога ми, не знам как се извлича този звук, но е адски уместно, като криза на растежа. Броени минути по-късно отново настъпва блажено спокойствие и май успявам да схвана коментара за странно мажорното усещане. Само че директно след това следва нова вълна средновековен мрак. А Ван Висем започва да пее.
"Today, today, today, hey
The sun has turned to darkness"
Кръвта свисти в ушите ти, а инструменталът съвсем деликатно намеква за кънтри и те оставя да хвърляш мастиленочерна сянка нейде под прежурящо южняшко слънце.
"Today, today, today
Is coming"
Окакто се помня, чакам да дойде тоя днешен-ден.
"Do you ever feel like you want to
Do you ever feel like you want to
Do you ever feel like you want to
Do you ever feel like you want to"
Недомлъвките, казват, били по-.
Холандецът се скрива се за малко преди да излезе за бис, точно оставяйки време колкото за последна хапка любопитна тривия, а именно: догодина ще излезе първият филм, на който е режисьор. Не разбрах как ще се казва. Но "това е тайна".
"Love destroys all evil and frees us from fear", пее Ван Висем. А аз си мисля само:
Боже.
Дано.
Сетлист:
Lux Divinitatis
How You must Have Suffered
Where You Lived And What You Lived For
Apology
Ruins
Our Hearts Condemn Us
Once More With Feeling
The Purified Eye Of The Soul Is Placed Into The Circle Of The Eternal Sun
The Joy That Never Ends
Wherever You will Live I Will
Invocation Of The Spirit Spell
The Mystery Of Heaven
Temple Dance Of The Soul
Nothing Stands Between Us
Love Destroys All Evil
Only Lovers Left Alive
Detachment
Intro/ He Is Hanging By His Shiny Arms His Heart An Open Wound With Love Is A Religion (amor fati)
The Great Joy
The Heart Of The Sons
Continuation
Снимки на Серж Сетиян в секцията "Галерия"
Коментари