Пълна доза Дубиоза


Пълна доза Дубиоза

18867

Прецедент!

Еуфорията започна в началото на годината, когато "Строежа" и "Микстейп5" обявявиха датата 28 март 2013 за концерт на колоритните музиканти от Босна и Херцеговина - Дубиоза Колектив (Dubioza Kolektiv).

В края на февруари,  организаторите ни зарадваха с новината, че родните чалгамъфин мангастари от Q-Сheck ще подгряват концерта. Заедно с това обаче съобщиха, че повече билети няма. И аха да стане тъпо на още поне хиляда човеци, жадуващи да разкършат тела под звуците на изключителната седморка, ни благословиха с втора дата. Прескачаме до седмицата преди лайвовете и ситуацията е следната: двете поредни вечери за Дубиоза са напълно разпродадени. Ама като казвам разпродадени, имам предвид, че единствения шанс да посетиш събитията в "Микстейп5", е да стоиш пред вратите с най-милата си физиономия и широко отворени мокри очи, молещи някой луд, отказал се човек, да продаде билета си. Който както успял да се уреди, четвъртък дойде и всичко останало е на заден план. Чакаме нетърпеливо.  

Съвсем спокойно мога да започна да описвам последните дни отзад напред и пак да ви стане ясно колко уникално и емоционално беше. При група от ранга на Дубиоза Колектив няма плавно начало, градация и затишие накрая. При тези музиканти всичко започва ударно и свършва със съпровода на поне 800 широко отворени гърла и почти изнасилено набичени дробове. Статистиката сочи:  първи ден – 800 души, втори – 850! Моментът, който ме втрещи леко, бе по време на втората вечер, когато единият вокал - Алмир Хасанбегович, попита публиката: "Колко от вас бяха на лайвa снощи?" и ръцете пред него не достигнаха и дузина. Грубата сметка сочи, че около 1640 индивидуалности са проявили първично желание да чуят почетните гости. Чудесно! Следващия път, колкото и да ни е уютно в Микса, очакваме концертът да е отново в "Порк Пай", а защо не и в "Универсиада".

Неизбежно отчитам всяко нещо, свързано с организацията, което води до очевидните интерес и успех на това събитие. Картинката е напълно ясна след края и на двата дни, в които буквално получихме 3 дози Дубиоза, но реално бяха безброй много.  

Започвам.

Още с влизането в клуба, първия човек, когото разпознавам, е Мартин Михайлов, управител на "Строежа". Той е основен отговорник за случващото се и съответно следи отблизо потока все още прииждащи към 22.00 ч. фенове. Правя втора отметка, когато се добирам до бара - персоналът на столичното заведение е във вид, който води до асоциация с представа за луди хора от затвора. С най-добри чувства. Облечени с жълто-черни тениски със закачливи надписи, барманите вършеят из работните си станции, превърнати по-късно в арена за танци и ей така си унисонстват с вечерта. Зад пулта е Радослав Мирчев, един от управителите на "Микстейп5". С небезизвестния си афинитет към балканските ритми, се грижи за музикалното оформление на вечерта, непосредствено преди същината й да се разлее с пълна сила.  

А тя започва с Q-Сheck! След осветяването на сцената, бе достатъчен един панорамен поглед на залата, за да може усещането за уют да се настани у мен, без намерение да ме напусне скоро. Личното отношение към това събитие е повече от ясно, защото кой друг би могъл да се впише така добре, освен Q-чеците. Лъчката (вокал)  е настанил на лицето си типичната за него широка усмивка, затваряща погледа му, и пее с пълно гърло. "Жасс номер 6" закрива тяхната серия люти беге музикални гозби. Певицата Роза е все така прекрасна и цъфти, Жоро е същият китарен виртуоз, а Орлин на баса и Марин на барабаните се допълват като мастика с диня. Максим на синтезатора пък успешно подправя коктейла с неговите techno inspirations.
 
Хората викат, скачат, бутат се, усмихват се, без дори да са усетили първия гръм на задаващата се буря. Мощта на избухване бе уникална. Такова крещене няма. Първи звук на Дубиоза, излизащ от колоните, и подът изгуби от владенията си 800 чифта крака. И така до самия край. Без значение дали свирят нови песни или стари до болка познати парчета, дали саксофонистът превръща рок звученето в най-тежък босненски фолклор и дали кийбордистът внася звуци, предпоставка за извода, че Скрилекс не прощава на никого. Модерни, автентични и забавни музиканти. Те показват, че, освен всичко, са и непринудени веселяци, владеещи изкуството на представлението. 

Публикате бе като носеща се река, която се разлива от коритото си. Буквално. Ентусиасти се мятаха от сцената като на конвейр. Някои се задържаха под ловките ръце на по-бдителните, други обаче се затриваха от погледа почти веднага след смелия скок. Контузени фенове си проправяха път през тълпата, за да закърпят раните, и с още повече хъс да се върнат в мелето. А едно момче, явно с преди това счупен крак, което избухваше за трима. В най-епичните моменти, на второ ниво във въздуха, се виждаха единствено неговите патерици и барманите, вихрещи се върху баровете.

Групата сияе през цялото време, отразявайки съвсем точно енергията срещу на присъстващите. Никой от тях няма избор, освен да трещи до откат.  
Два часа хип-хоп, реге, дъб, рок и фолклор, поднесени със силата на немски танк Леопард-2А5.

Първата вечер приключва и докато се осъзная на кой свят съм, усещам типичното за тези моменти съжаление, че всичко е свършило. Да, но този път емоцията е различна, защото имам уникалния шанс да отговоря на моето "искам пак" с обнадеждаващото "утре".

Събуждам се "утре" с тръпката на отминалата вечер и поглеждам часовника с готовност за обратно броене. Още преди да сметна дългите минути до втората концертна вечер на Дубиоза, научавам, че към 4 следобед групата ще свири на открито. Сънувам ли, или има Господ, който освен всичко, наистина е българин и ще ни подари бонус време с движещия се цирк на гостите.

Часът е 16.00. Подлезът до Софийския университет е пълен и в центъра на публиката е реалността, която ми набива освежаващ шамар. "Euro Song" ни е любима и т‘ва е. Барабанистът Сенад Шута разполага с мъничка част от арсенала си, диджеят на групата - Брано Якубович, е с кухарка в ръка. Всичко останало е същото. Вече започвам да се чувствам като част от турне на музикантите, което е ситуирано изцяло в София.  

Хубавото е, че много хора, неуспели да се доберат до официалните концерти, взеха колкото можаха от тази изненадваща изява. И всички единодушно коментираха: "беше много яко!" с издължено, изкрещяно възклицание ("аааааааааа"), което, мисля, е ясно и крайно изразително.

22.00 часът е и с нетърпението на първокласничка се отправям отново към "Микстейп". Знам точно какво да очаквам, но уви. Зад пулта, този път, е Радо – диджеят на "Строежа", който професионално вдига настроението ни до нужното ниво. Svetlio Аnd Тhe Legends, Kiril Djaikovski, Balkan Beat Box, Manu Chao (Ману Чао), реге, пънк, ска – общо-взето положението е "внимавай какво си пожелаваш", защото го получаваш.

Много симпатично впечатление прави кооперативната работа между две забележителни заведения като "Микстейп5" и "Строежа". Това внася надежда за развитието на клубните събития у нас и като цяло за музиката. Дрескодът на персонала отново е в унисон. Щандът за рекламни материали, от своя страна, е олекнал със значителен брой листчета, дискове и тениски на Дубиоза. Не оставихме нищо за южните ни съседи от Истанбул, където е следващия лайв на групата. Пуснахме ги да си ходят след като им взехме купища кашони мърч. Така се поддържа музиката и нейните създатели! Браво и на феновете, браво и на групата.

"Wake Up", "One Day", "Justice", "Vlast I policija", "Kokuz", "Firma Ilegal", "Recesija", "U.S.A", "Blam Blam", "Balkan Funk" бяха част от репертоара на групата. Скандирахме за легализация, против полицията, за протестиращите и какво ли още не по време на парчетата на братята босненци.  

Двата концерта не минаха без бис. В конкретните случаи бе невъзможно музикантите да не излязат. Сигурна съм, че сме имитирали земетресение в усещанията на таксиджиите отгоре. И втората вечер приключи, съпроводена с успеха, гръмкостта и силата на първата. Кръгът, в който попаднахме, впоследствие завърши по най-подобаващия възможен начин. След кратка почивка от поредните наситени и бурни два часа се заформи зверско афтърпарти. Останалите около 50-тина души вътре бяха яхнали късните часове на нощта сякаш са последните им, позволени на свобода. И, естествено, в основата на купона са самите членове на Дубиоза, които невярващи на очите си, се забавляват с всички останали.

Краят си беше край във всички възможни смисли на тази дума. Като на азербайджанска сватба с далеч по-добра музика. Можем си го, правим си го.

Неделя е. А как бих дала всичко да е четвъртък, 28 март 2013.

Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички