Райт Сед Фред (Right Said Fred) пикираха своя "любовен самолет" на сцената в столичния клуб „Ялта” снощи.
Бележка: Ако отново решат да се изявят, ето един полезен съвет за пред всичките онези консервативни и тесногръди приятели. Казвате: "Отивам на концерт в дуетно изпълнение на Ричард и Фред Феърбрас. Вокали и китара." Така звучи значително по-безобидно, направо културно.
Последното нещо, което ще си представи милата ви баба например, е следната картинка: двама, плувнали в пот мъже с прилепнали потници, единият от които се опипва отпред, докато си поклаща задните части и гледа хищно към публиката. Защо ви е да обременявате съзнанието на една, в случая възрастна, дама? Оставете я да си представя стройно облечени лордове от викторианската епоха. Като стана въпрос за лордове, времето снощи бе типично английско. Студено, влажно и дъждовно.
Климат, съвсем благонадежден за двамата братя от Източен Грийнстед да се справят със своята мисия, а именно да внесат диско настроение под виолетово-розовите прожектори на сцената.
Въведение: Вечерта започна убийствено бавно. Слуховите ни рецептори бяха подложени на ретро деветдесетарско облъчване. Онзи на пулта, когото Фейтлес (Faithless) наричат Господ, обаче не се хареса на мнозина. Иначе повечето хора много се забавляваха. Докато, все така в очакване, подпирах парапета и посърбвах икономично от джина си, в краката ми се разиграваха няколко трагикомедии. Единият фарс е достоен за описване. Някаква млада дама, направена като за събота вечер - изрусени и накъдрени коси, черна рокля, покриваща няколко квадратни милиметра от тялото й, както и черни - за цветово разнообразие, обувки на токчета, забавляваше млад господин в костюм, който преди това наблюдавах как си танцува сам самичък, докато явно я е очаквал. Дамата го хвана за ръчичка и го разходи няколко пъти в кръг, а след това танцува в скута му. Дотук добре. Рекох си, чакането си е заслужавало. Няколко минути по-късно видях същия млад господин отново да танцува сам самичък, а жената да води някакъв друг за ръчичка. Тъкмо се размислих за моралната дилема на тази конфликтна ситуация, когато изпод сцената изпуснаха гъст облак дим, а светлините станаха синкаво приглушени.
Ричард и Фред, последвани от тяхното нововъведение - симпатична беквокалистка, която макар да бе ощетена откъм визия, то определено не й липсваха певчески данни, застанаха пред микрофоните. Прожекторите блеснаха в огненожълто и изпълнителите моментално вдигнаха адреналина. Редуваха нови и стари парчета. Уважиха публиката, която бе дошла да чуе класики като "Don't Talk Just Kiss", всички дружно скандирахме с тях "футболния химн" Stand Up (For The Champions)", а "You're My Mate" допълнително нажежи обстановката с леко ирландския си привкус. Между няколко включвания вокалистът Ричард не спираше да благодари на отзивчивата публика, такава има само на нашата територия, и да се радва как можем така спокойно да си пушим цигари на обществено място. На това му изказване мрачно си помислих, че съвсем скоро, поне по закон, и нас ще спре да ни огрява. За финал бяха оставили "I'm Too Sexy", в чието начало имаше приятно въведение тип игра с публиката, честа практика, в която микрофонът се поднася към различни места от клуба.
Дали поради финансови причини, двамата пяха така, сякаш ги засичаха с хронометър. Хомосексуалното опълчение срещу хорските предразсъдъци, което се яви да изкаже или по-точно да покаже (тесни впити панталони и ботуши от крокодилска кожа) своя протест, в следващия миг изчезна без почти никой да разбере.
След полет, продължил малко над 30 минути, "любовният самолет" на неограничените сексуални възможности отлетя към неизследвани територии. Предполагам, такива със студено, влажно и дъждовно време.
А вие за какво си мислехте, че говоря?
Снимки от партито с Right Said Fred.
Коментари