По пътя към тазгодишното издание на "София: Поетики" можех да посоча само един недостатък на събитието - застъпваше се с другата адски привлекателна за мен неделна случка - третия пешеходен следобед на Шишман.
Звуците, които ме посрещнаха на поляната в "Борисовата градина" до Езерото с лилите обаче не бяха особено изкушаващи. Проектът Wayab силно напомняше на онзи тип деветдесетарско експериментално техно, което те праща право в таксито за вкъщи. В създалото се положение публиката гледаше на писателите, които четяха между отделните парчета, не само като на творци и идоли, но и като на моментни спасители, които ни позволяваха да си поемем по глътка хладен въздух между поредните резачки.
За разлика от Wayab, Трио Фрио (каква прекрасна идея да се нарекат "трио студ" на испански - като довяти от първия есенен ден) определено зарадваха ушите ни. Росен Захариев, Валентин Геров и Георги Дончев ни хипнотизираха със студен медитативен джаз, в който мрачноватата софийска вечер, внезапните пориви на вятъра и поетичните паузи на чужди езици се вписваха еднакво добре.
Последва диско нападение, поднесено от вокалиста на Гравити Ко. - Явор Захариев, и DJ Диян Соло (DJ Dian Solo), което, меко казано, не се връзваше с нищо. Непроменимите Остава застъпиха смяна след около половин час за радост на многото си фенове. Последва унищожителният сет на Ембиънт Анаркист, които точно тази вечер бяха в едно от пънкарските си насторения.
След тях на сцената се качиха Насекомикс. Рони и компания ни започнаха с доста по-фънки изпълнение на "Сама танго", от това, което сме свикнали да чуваме. Макар и обвити в дим, студ и качулки, и очевидно позамръзнали на сцената, четиримата бързо успяха да стоплят публиката, стараейки се да свирят малко по-танцувални версии на парчетата си. След участието им някои се опитаха да изпросят и бис, но "София:Поетики", събитие с около стотина участника, вървеше по часовник (въпреки лекото си закъснение). Като всяка друга проява на открито, музикално-литературният фест трябваше да завърши в указаното време.
Предпоследни на сцената се качиха Блуба Лу, по-точно Косьо и Митко (на снимката), въоръжени само с пултове и лаптопи. За разлика от предишните групи, те бяха уговорили предварително взаимодействието си с последните четирима поети, които четоха стиховете си на фона на приятна електронна агресия, и от време на време получаваха по някой стих обратно през колоните.
"София:Поетики" 2010 приключи със сета на Самоделия - психаделна формация, чиято привлекателна смес от уърлд електроника и рок от години следим с интерес.
Колкото до поетите - те бяха твърде много и твърде прекрасни, а споменаването им би отнело няколко страници.
София: Поетики 2010 от музикално - климатична гледна точка
2014
Коментари