Има концерти, които са просто за музика, а съществуват и вечери, в които звукът, светлината и атмосферата се сливат в нещо незабравимо.
Като тази в Sofia Live Club на 21 март. Едно от онези редки изживявания, когато две различни, но еднакво завладяващи сили в алтернативната музика - Clan Оf Xymox и Selofan, споделиха сцената и установиха безупречен баланс между суровия модерен интензитет с вечното дарк уейв величие.
Дългоочакваното събитие беше организирано и се състоя благодарение на DerCircle, като привлече фенове от целия регион, за да станат свидетели на това сътрудничество на дарк уейв таланти.
Clan Оf Xymox - сред най-обичаните изпълнители на алтернативната сцена в Холандия, се завърна в страната ни отново от 2008 година насам, като за пореден път привлече огромна и крайно отдадена публика. Меланхоличният потапящ звук оформи шоуто не просто като цялостно изпълнение, а допринесе за дълбоко емоционална среща в близък кадър. Дарк уейв корифеите доказаха, че продължават да предизвикват забележителни вълни в мрачния свят на алтернативната музика и стабилно изграждат присъствието си със своята уникална комбинация от електронни звукови пейзажи, кинематографична драма и театрална визуализация. Ярък пример, че новата вълна на мрачния алтърнатив е също толкова иновативна и завладяваща, колкото и класиката.
Залата на Sofia Live Club беше идеална за такава паметна вечер. Интимен, но обширен интериор, който подобряваше както звука, така и атмосферата, а винтидж носталгията се носеше във въздуха. Дизайнът на осветлението беше превъзходен, като обгръщаше сцената в дълбоки нюанси на синьо и червено, и засилваше кинематографията на нощта. Почти пълен до краен предел, клубът носеше очакване за наелектризирана емоция.
Съспенсът с 25- минутното закъснение от предвиденото начало даде възможност на верните фенове да заемат места непосредствено пред сцената или на закъснелите да се сдобият с питие.
Около 20.55 ч. гръцкото дарк уейв дуо Selofan се появи на сцената по-скоро като специален гост, отколкото със заклеймения статут на съпорт. Изпълненията им изпълваха със своята театралност, като съчетаваха експресивни вокали с атмосферна електроника, избухващи емоционално заредени преживявания. Сетът на Selofan беше майсторски клас по смесване на минималистични електронни звукови пейзажи с интензивно емоционално предаване. Вокалите на Ioanna, изпълнени на множество езици, включително гръцки, английски и немски, добавиха богато мултикултурно измерение към изпълнението. Сценичното присъствие на дуото беше едновременно завладяващо и натрапчиво. Експресивните движения на Ioanna и атмосферните синтезаторни усилия на Dimitris създадоха хипнотизиращо изживяване за публиката.
Сетлистът включваше селекция от песни, които демонстрираха широчината на музикалния репертоар на Selofan. Парчетата "Grey Garden", "The Wheels Оf Love", "Shadowmen" и "Mausoleum" подчертаха способността на дуото да преплита мрачен романтизъм с минималистични електронни аранжименти, създавайки звук едновременно носталгичен и съвременен. Отговорът на публиката беше изключително положителен. Много от присъстващите изразиха признателност за уникалния звук и ангажиращото сценично присъствие на групата. Способността на тандема да се свързва с тълпата, съчетана с отличителния саунд, остави трайно впечатление у публиката.
Като цяло представянето на Selofan доказа статуса им на водещи фигури в дарк уейв направлението. Способността им да сливат емоционален разказ на истории с минималистична електронна музика продължава да завладява меломани по цял свят и да поддържа репутацията им на новатори в жанра.
След около 30-минутна пауза, когато Clan Оf Xymox превзеха сцената, се убедих, че съществува нещо почти парадоксално в цялостното изключително характерно звучене в тази група, която остана непроменена по същество през годините, но никога статична. Създадена през 1981 г. в Ниймеген, нейната музика спомогна за дефинирането на дарк уейва. Звукът – закотвен в меланхолични синтезаторни текстури, блестящи китари и характерните вокали на Ronny Moorings, запази способността си да резонира през поколенията.
Clan Оf Xymox откри сета със "Stranger" и публиката веднага се развълнува. Каскадните ритми бяха незабавно разпознати - мисията: това сме ние и това правим. Приказно футуристична дори през 1985 г., песента днес стои като кристален опус. Рони звучеше толкова мистериозно и сдържано, колкото несъмнено, когато изпя песента за първи път преди почти 40 години. Усещането, че стъпваш в сън, от който не си сигурен, че ще се събудиш, беше особено носталгична провокация от Clan Оf Xymox. Те продължиха с "Love Got Lost“ от "In Love We Trust" (2009), тяхната ледена смес от синтезатори и китарни рифове блестеше с тежестта на меланхолията. Дълбоки басови линии пулсираха под всичко това - низини, които усетиш в гърдите си, докато гласът на Ronny капеше от високоговорителите като мед, примесен с отрова – плавен, бавен и пълен с тъга. Все едно дали в стари или по-нови нови хитове.
Въпреки първоначалните проблеми в озвучаването, звуковият отговорник успя да предотврати подобни несгоди до края на пърформънса. Този концерт беше още една демонстрация защо холандците продължават да се радват на такова дълбоко уважение в света на алтернативната музика. Винаги харизматичният фронтмен Moorings (на снимката) се движеше между мрачна интензивност и обезоръжаващо безгрижни закачки с тълпата, поддържайки баланса на изпълнението между готическо величие и ангажираща непосредственост.
Репертоарът беше внимателно подбран - дългогодишните фенове получиха класиките, за които са дошли ("There's No Tomorrow", "Jasmine Аnd Rose" и "A Day"), а по-новият материал ("X-Odus" и "All I Ever Know") доказа, че групата остава творчески уместна и в настоящето хилядолетие, вместо просто да почива на минали постижения и архивни лаври. Един от по-забележителните аспекти на изпълнението беше способността им да променят атмосферата толкова безпроблемно. Вълни, които намираха своето идеално проявление в "Your Kiss", "Jasmine Аnd Rose" и "Louise". Докато техният собствен свят беше наелектризирал залата със своята кинетична и силно въздействаща енергия, Clan Оf Xymox донесоха усещане за вечна, обгръщаща меланхолия. Чудесен ефект на мрачна синематика. В тази обстановка "Emily" придоби съвсем различен характер, за разлика от експлозивното и висцералено настроение поддържано до този момент, тя се превърна в нещо елегантно, сдържано и почти призрачно в своята красота.
Междувременно Seande Winzer очарова публиката със своята светеща клавиатура, обикаляйки сцената като герой, излязъл направо от немски експресионистичен филм. Докато музиката се усилваше, настроението на залата се равняваше на катедрала, изградена от ритми и сенки. Оживените готик фенове в мошпита, както и около сепаретата, весело се мятаха, тактуваха и танцуваха, докато се размахваха увивни ръце във въздуха, подпъхвайки се към "Suffer" и "She" с удоволствие. Хората се събраха на тълпи, за да чуят класическия Xymox, но и нови песни от хладнокръвния дарк уейв квартет. Фронтменът Ronny Moorings пееше с хладно отчуждение, докато групата поддържаше наистина студен, макар и леко заплашителен ритъм зад него.
Привлекателността на Clan Оf Xymox наистина зависи от Ronny, единственият основател на групата в състава ѝ днес. На 63 години певецът и китарист все още изглежда свеж и жизнен. Голям процент от посетителите се състоеше от самоопределящи се готически жени, които очевидно бяха там, за да зърнат един от оригиналните герои на мрачния уейв. За тях Ronny притежава толкова звездна сила, колкото Robert Smith от The Cure. Но докато Боб разшири звуковата си палитра, Ronny остана непоколебим в своята тъмна вълна. При привидно остарелия вид на знаковия британец, нидерландецът е неостаряващ и неестествено младолик.
Xymox затвори основния сет с "A Day" и неговите блестящи синтезиращи линии бяха положително вдъхновяващи въпреки лиричното послание за самота и изолация. Тук, както и през цялото шоу, цялата група наистина впечатли. Басовите изпълнения на Mario Usai се съчетаваха инвазивно и елегантно с мелодичната китара на фронтмена, като между двамата течеше страхотна сценична химия. На синтезатори/лаптопи Sean Goebel и Daniel Hoffman наистина допринесоха за ритъма по начин, който заслужава специално признание. Те бяха като двойни двигатели, задвижващи оживената и завладяваща атмосфера на шоуто.
Способността на Clan of Xymox да съчетава безпроблемно класическия си звук с модерни елементи беше очевидна по време на шоуто им в Sofia Live Club. Публиката беше ощастливена с фантастичен сет, последван от огромен бис, който демонстрира непреходната привлекателност и музикално майсторство на бандата.
През цялата си обширна история на турнета, Clan Оf Xymox последователно представят изпълнения, които резонират както с дългогодишни фенове, така и с нови слушатели. Тяхната способност да се адаптират и да се развиват, като същевременно остават верни на своите дарк уейв корени, гарантира тяхната продължаваща актуалност и нестихваща привлекателност в непрекъснато променящия се музикален пейзаж.
Коментари