Том Одел + Том Спейт. Модерна Британия на крака в София

Вечерта на 15 февруари ни срещна с по-рядката страна на концертния живот у нас - музикант в началото на кариерата си, вече звезда, популярен и в България, но не чак толкова голямо име, че да пълни стадиони и да гарантира добра посещаемост.

Имахме възможност да чуем и изгряващ артист като бонус - заедно с подгряващото изпълнение, вечерта премина под доминацията на британците на име Том. Въпреки че все още няма издаден албум (дебютът му се очаква през април тази година), англичанинът Том Спейт представи богат сетлист с авторски парчета в приятен поп-рок стил, с уютни фолк елементи, текстове с лични откровения, въртящи се около любовта и неизбежната болка от раздялата. Заедно с Лидия Клауз, чийто нежен, но звънък глас е сякаш създаден за такива песни, Том успя да плени публиката не само с музиката си, но и с непринуденото общуване със залата - дори най-сериозно предложи да свири на бъдещи български сватби, тъй като се оказва, че песента "Willow Tree" е особено подходяща за бракосъчетания (според самите изпълнители, е свирена на стотици такива).

Наблюдавам нещо интересно, когато става дума за подгряващи групи - особено яростна е съпротивата към тях в рок и метъл средите, освен ако групите не се движат в пакет и тогава "подгряващите" не са точно подгряващи, а неделима част от изживяването. В по-леките жанрове като поп-рока и попа съпортът сякаш е посрещнат по-радушно. Дали заради по-различното възприятие на музиката от феновете или заради по-близкото звучене на хедлайнър и подгряващи в попа, но същото наблюдавахме и с Том Спейт. Десетки, а може би и стотици светлинки блеснаха по време на "Willow Tree" само след една дума от страна на певеца - беше феерично и много красиво, а на финалната "Love" публиката се включи особено радушно след молбата да попее. Напук на езиковите бариери и в чест на универсалния език на музиката.

Парчета като "Waiting", "Little Love", "Falling", "The River", "Strangers Now" затвърждаваха общото усещане от музиката на Том – фина и нежна, пропита с меланхолична тъга, елегантна като дъждовен ден в града, в който се прокрадва обещанието за мокра гора и уханни ливади. Плавно преливаща като хоризонт и много лесна за припознаване. Не зная дали Том и Лидия ще успеят да направят своя голям пробив, защото, освен всичко друго, тази музика е и много крехка, чувства се най-уютно в малките симпатични клубове и в интимното пространство на домовете, и се нужда е от сила и решителност от страна на изпълнителите си, за да разпери криле в големи зали. Но от сърце им го пожелавам.

Том Одел, главното събитие за вечерта, се появи на сцената с известно закъснение - към 21.30 часа, и направо седна на пианото за "Heal", песен от дебюта му "Long Way Down" (2013). След това ударно начало обяви, че тъй като това е първият му концерт в България, иска да е специален, поради което ще направи своеобразно представяне на творчеството си, от първите си композиции досега. С три албума зад гърба си Том няма нужда да се връща особено назад в годините, но призна, че започвайки кариерата си, не е бил особено умел композитор и тъй като не е знаел все още как да пише припеви, е запълнил преходите с хармоника. "Разбира се, проблемът е, че и на хармоника не мога да свиря особено добре, но нека опитаме". "I Know" се получи особено приятно, явно все пак е работил върху уменията си с хармониката, но след това побърза да се застрахова, че след като сме чули колко зле свири на хармоника, ще имаме съмнителното удоволствие да чуем още по-лошото му изпълнение на китара за поредното ранно парче - "Stay Tonight". Не мисля, че някой се връзваше на тези негови твърдения - залата беше притихнала, пленена от суровата искреност на парчетата, чийто тест се чуваше кристално ясно - звукът беше на висота.

С "Can't Pretend", която публиката позна и бурно приветства още от първите тактове, концертът се бухна с главата напред в рока и остана там с парчета като "Grow Old With Me", последното, представено от първия албум. Преходът към втория беше приятна раздумка с чувство за хумор и самоирония, кратък флирт с публиката с няколко думи на български и представяне на диска "Wrong Crowd" (2016), написан няколко години след първия, в съвсем различен период от живота на музиканта. ("Вълнуваха ме съвсем различни неща. В началото бях без пукната пара, а за втория албум вече бях рок бог... Надявам се, че сарказмът се усеща?") "Concrete" пробуди феерията на телефонните светлинки в залата, на които отговаряше порой блещукащи искри от сцената. Като цяло осветлението на сцената беше много умело използвано да подсили ефекта от музиката и се получаваше особено въздействащо. Плавната линия на инди попа продължи в "Sparrow", парче, което започва крехко и интимно, за да разпери криле в завладяващ зов, разтърсващ с искреността си. След нежната "Magnetized" дойде ред на "Entertainment" и Том Одел се опита за обясни как се е родила идеята за композицията - в периода от живота на всеки музикант, в който разбира, че славата не е равна на любов и многото фенове не означават много приятели. Обяснението обаче никак не му се отдаде, затова, след известни мъки с думите, заряза опитите и премина направо към парчето, което само говори за себе си.

Дойде време и за третия, последен албум, "Jubilee Road" (2018). За първата песен от него отново имаше опит за обяснение - този път по-успешен. "If You Wanna Love Somebody" е за моментите, когато търсиш любовта, която смяташ за загубена, а тя се оказва през цялото време пред теб. С нещо от духа на Simon & Garfunkel, The Mamas Аnd Тhe Papas, парчето звучи като извадено от антология с най-доброто от зората на инди музиката, едновременно отпращащо назад, към 70-те и дори 60-те, без обаче в никакъв случай да звучи вехто.

След титулната композиция "Jubilee Road", ритмичната "Son Оf Аn Only Child" вдигна публиката на крака и отвори пътя на щур микс с "Fur Elise", гарниран с катерене по пианото, бесни барабани и бас. По-кротката "Half Аs Good Аs You" все така задържа публиката права. Тя отбеляза края на сета, но залата нямаше намерение да си тръгва без бис и след оглушителни ръкопляскания и викове, Том се върна за задължителната "Another Love", посрещната с писъци, изслушана на крака и изпята от цялата зала.

За час и половина Том Одел (на снимката) се представи като композитор, музикант, изпълнител и шоумен, очарова публиката, а тя му отвърна с много любов.

Получи се един чудесен концерт.

Снимка: Орлин Николов