Тони Палмър Рок и класика на кино в афиша на София Филм Фест 2013


Тони Палмър Рок и класика на кино в афиша на София Филм Фест 2013

5768

Именитият британски режисьор Тони Палмър (Tony Palmer) е сред специалните гости 17-о издание на София Филм Фест 2013.

Той ще пристигне в България с подкрепата на Британския съвет, за да представи лично най-новата си творба "Ноктюрно" в кино "Люмиер" на 12 март. Това ще е и световна премиера на продукцията, посветена на 100-годишнината на Бенджамин Бритън (на снимката вляво), която честваме през 2013.

Тони Палмър (в средата на снимката) е сред водещите режисьори на музикални документални и игрални филми. Филмографията му наброява над 100 заглавия – от ранните му творби за Битълс, Крийм, Джими Хендрикс, Ленърд Коен и Франк Запа (Frank Zappa) до известните му портрети на Уолтън, Бритън, Стравински, Мария Калас, Шостакович, Пърсел и Менухин. Сред повече от 40-те международни отличия за работата му са 12 златни медала от Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк, многобройни номинации и награди за БАФТА и "Еми". Той е единственият двукратен носител на престижната Държавна награда на Италия.

Мнозина смятат Бритън за най-великия британски композитор от Хенри Пърсел насам, а Тони Палмър му е посветил четири игрални и документални филма. Новата му  творба е за неспокойствието на композитора, породено от световните катаклизми. Най-кървавото столетие в човешката история – ХХ век, разтърсва дълбоко душата на Бенджамин Бритън не само защото той е убеден пацифист. Композиторът си задава въпроси за ролята на твореца в един объркан свят, за отговорността му пред обществото, за това какво е в състояние да запали творческата искра и какво е практическото предназначение на произведенията на изкуството. Вечната тема за жестокостта на хората един към друг е сред водещите за Бритън. Тя е и в основата на този филм.

... Колко бързо прелитат 20 години? Като миг или като блясък на сноп светлина през лентата...  Тя още пази спомена за първия "Рок Филм Фест" – страст към музиката и киното, слети ведно... Забележителната годишнина е само повод да бъдат показани отново някои от класическите рок филми на Тони Палмър, които са са срещали със софийската публика през годините...

Почти четири десетилетия след премиерата си, All My Loving (1968) продължава да вълнува с прекрасните и лудешки изпълнения на онзи твърде шумен и шарен свят, с който ни среща. Филмът концентрира вниманието предимно върху британските легенди на рока. Комбинацията от концертни изпълнения и наситени с ексцентричност интервюта води до халюциогенно, психеделистично преживяване. Сред най-интригуващите моменти в лентата са споменът на Франк Запа за едно от най-странните му преживявания на сцената – концерт заедно с хора на американските морски пехотинци; Дъ Ху в две фази от турне – клубно изпълнение в началото на одисеята и енергичен концерт без задръжки; Джими Хендрикс, който пее "Wild Thing"; фотосесия на Мууди Блус; частта, посветена на Битълс (Тhe Beatles) с участието на Пол Макартни, Ринго Стар и майката на Джордж Харисън.

"Турнето те побърква" – така Франк Запа обяснява раждането на идеята за филма по време на турне с групата му Мадърс ъф Инвеншън. "200 мотела" (1971) е жизнерадостен, маниашки и нестандартен кинопоглед към пътешествието на музиканите от бандата през всички мотели, концертни зали, градове, щати и групита. Няма и следа от опита за документална достоверност. Всички градове са обединени от фиктивния Сентървил, определен като "много приятно местенце за отглеждане на деца". Особено значим факт за творбата е появата на Ринго Стар в ролята на Франк Запа, но… "200 мотела" е първият филм, заснет на видео и след това прехвърлен на 35 мм лента. Смесването на различни жанрове - рок, електронна музика, класическа музика, изпълнена от Кралската филхармония - и кадрите с двойна експозиция, включително с анимация, превръщат филма в преживяване, което се помни много-много дълго време.

"Последният концерт на Крийм" (1974) е за историческия прощален концерт в лондонската "Ройъл Албърт Хол" на една от най-великите рок групи. В състава на суперформацията са Ерик Клептън на соло китарата, Джак Брус - бас и вокал и Джинджър Бейкър на барабаните. Изпълненията са магнетични – също толкова вълнуващо е да бъдат гледани, колкото и слушани! Всеки от музикантите е напът да се превърне в суперзвезда в своята територия, а в лентата са включени очарователни бекстейдж-интервюта с всички тях. Сред акцентите в документалния разказ на Тони Палмър са дълга версия на "Sunshine Оf Your Love", изпълнение на "White Room", както и на други класически хитове на Крийм (Cream).

През 1972 философски настроеният музикант Ленърд Коен, един от най-влиятелните музиканти и композитори в последните 40 години, поет и писател, потегля на европейско турне, което стартира в Дъблин и завършва в Йерусалим. В групата му са Дженифър Уорнс, Рон Корнелиъс и Боб Джонстън. Палмър ги следва от град на град с екипа си от четирима души и с бюджет от 35 000 британски лири. Само месец след приключване на турнето режисьорът е готов с монтажа на първата версия на документалния филм. По желание на продуцента той предава целия заснет материал, без да подозира, че неговият асистент-монтажист се е обвързал с компанията да завърши филма. Така девет месеца по-късно се появява версия, която, по думите на Палмър, съдържа 50% от неговия материал, но е с променена структура, зле направен музикален монтаж и съвсем различен смисъл. Ако е бил запознат със съдържанието на филма тогава, той не би разрешил името му да стои под него.

Години по-късно режисьорът премонтира заснетия през 1972 материал и така се ражда 106-минутният "Ленърд Коен : Bird Оn A Wire". Лентата показва върховите мигове на турнето, както и някои не толкова перфектни моменти от изпълненията, и ни въвежда зад сцената, където бардът просто не забелязва камерата. Още от самото начало изпълнителят обещава на Тони Палмър не само безпрецедентен достъп навсякъде, но и свобода да интерпретира заснетото, както намери за добре... Лентата представя 17 от най-великите парчета на Коен, изпълнени по времето, когато канадецът е във върхова форма, и разкрива трудностите и бъркотията, които съпътстват всяко турне. И въпреки несъвършенствата на тогавашната аудио- и звукозаписна технология, според Палмър се е запазило най-важното – духа на времето!

По повод 200-годишнината от рождението на Вагнер публиката на СФФ ще има възможност да види едноименна творба на Тони Палмър, влязла в историята на киното като "един от най-красивите филми на всички времена". "Вагнер" (1983) е създаден по повод 100-годишнината от смъртта на гениалния немски композитор, диригент, режисьор и есеист, прочул се със своите опери. Лентата с участието на Ричард Бъртън, сър Лорънс Оливие и Ванеса Редгрейв представлява богата панорамна картина на живота на Вагнер - преди Революцията от 1848, през годините на изгнание в Швейцария до спасяването му от запленения от музиката му крал Лудвиг Втори Баварски и неговия последен триумф в Байройт. Кинотворбата разглежда радикалните музикални и политически идеи на Вагнер, национализма му и дори антисемитизма му в контекста на времето, в което живее. Заснет е за по-малко от година с международен екип от 19 страни, на 200 места из цяла Европа, на някои от които действително са се развивали събитията от филма. Във "Вагнер" се появява и правнучката на великия композитор - Дафне, като принцеса Полин Метерних, която се е опитвала да помага на прадядо си в Париж и Виена. Сред най-безспорните достойнства на продукцията с реална дължина 7 часа и 36 минути е убедителното  пресъздаване на образа на Рихард Вагнер и избягването на неговото митологизиране.

Тони Палмър не допуска ни най-малко туширане на реалните недостатъци на гениалния си герой. Антисемитизмът, ултрапатриотизмът и егоцентризмът на Вагнер са представени от Ричард Бъртън без смекчаване. Но независимо от тези не особено приятни страни на неговия характер, уникалната му дарба на композитор изпъква чрез неговата превъзходна музика, интерпретирана във филма от прочутия британски диригент от унгарски произход Джордж Шолти, който дирижира въздействащите изпълнения на няколко големи оркестъра.

Документалният филм на Палмър "Семейство Вагнер" (2010) напомня за операта на Вагнер "Пръстенът на нибелунгите", защото подобно на нея ни среща с жадни за власт патриарси, бунтарски настроени млади хора и хиляди митове. Продукцията проследява историята на фамилията Вагнер: от близостта й с Адолф Хитлер (снахата на РихардУинифред, е членувала в нацистката партия) до неотдавнашните боричкания за директорската позиция на фестивала, посветен на музиката на Вагнер в Байройт (между враждуващите полусестри Катарина Вагнер и Ева Вагнер-Паские, които го ръководят). Сред всичките интриги и стремежи за власт някои членове на фамилията съвсем изгубват вяра в усещането за семейна принадлежност. Волфганг Вагнер – бивш директор на фестивала в Байройт, очевидно изгубил битките със своите родственици, въздъхва в едно от интервютата: "Семейството е произволна колекция от личности, с които делите общо фамилно име".

"Англия, моя Англия" (1995) e реалистичен и точен портрет на един от най-знаменитите композитори в английската история Хенри Пърсел. Чрез участието си в пиеса, група актьори от 60-те години на 20 век се отправят на пътешествие през 60-те години на 17 век в Англия – забележителния период, в който живее и твори композиторът. Въпреки многобройните опити да се създаде подробен портрет на личността на Пърсел, тя и до ден-днешен остава загадка. За британците той е почти митологична фигура. Получава висше благоволение да бъде погребан до органа в Уестминстърското абатство, а на плочата му пише, че в смъртта си той е отишъл на единственото място, което с хармонията си "може да превъзхожда създадената от него"... Любопитно е, че филмът на Тони Палмър е частично сниман в България, като големият пожар в Лондон е сниман на бреговете на Суходолското езеро, а сцени, свързани с последиците от лондонската чума от края на 17 век – в стария Пловдив

"София Филм Фест" (Sofia International Film Festival) ще събере филми, гости, звезди, журналисти и почитатели на доброто кино за 17-та година в София. Изданието е между 7 и 17 март.  Най-мащабното международно киносъбитие в България отново ще заяви присъствието си като един от значимите фестивали в Югоизточна Европа, влязъл в класацията на 50-те топ фестивала според сп. "Варайъти", достойно представящ страната ни по целия свят. Започнал като тематичен музикален фест, преминавал успешно през 16-те си издания, киномаратонът на годината е събитие със сериозни заявки и за най-взискателната публика, защото представя актуалните тенденции в световното кино и най-новото от българското и регионалното кино пред света.

 За своята 10-та годишнина като международен кинофестивал през 2010, определена за Година на българското кино, Международният София Филм Фест получи като подарък признанието на ФИАПФ (Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти) и беше акредитиран като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми.

От създаването на фестивала негов директор е Стефан Китанов.

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Любо Киров - "Ново сърце"

Видео


Албуми


Любо Киров - "Ново сърце"

Скоростта, с която Любо Киров разпродава концерти в огромни зали и създава нова музика, е завидна.През последните...

Най-четени новини


виж всички