Средата на април. В може би най-куцата културна година у нас. А и по света.
Странен концерт се заформи в зала "Арена Армеец". Едно трябва да се признае обаче. Краси Гюлмезов е ВЪЛШЕБНИК! Получи му се на човека и то убедително. 90-минутен концерт на формация Тоника Домини успя да събере в арената двойно повече хора от една Лейди Гага, например. За десерт и две трети от Рики Е Повери с рециталче на запис. Ама са си име. С хитове до небето!
Късмет или изключителен нюх на Гюлмезов, но е факт, че над 7 000 души дойдоха на този "двоен" концерт, което категорично доказва, че зала 1 на НДК би била прекалено тясна за събитието. Публика 40 - 50+, но пък с децата и внуците - две детски градини. Напълно логично. Тук-там легенди от ранга на Деян Тимнев, Жоро Марков и Йордан Караджов.
Прилична сцена, приличен саунд и сериозен бенд от цели 9 души. Тоника Домини са в състав: Ева Найденова, плюс Красимир и Виолета Гюлмезови. На барабаните е Жоро Марков младши, на перкусиите Миташки (брата на Дани Милев), соло китара е Цветан Недялков, бас - Ивайло Звездомиров, Влади Митин (тромпет), Любена Нинова с един левент от Бургас (Владо Димов - б.,р.) са беквокалисти, а останалите не са чак толкова известни, но си вършат работата прекрасно.
Естрадата от края на 20-ти век си има празник тази вечер в "Арена Армеец". Редят се хит след хит на всички видове Тоники и Доминота. В 95% от песните се пее за ОБИЧ. На 30-ата песен се заричам, че тази дума няма да я споменавам минимум 3 години след този концерт.
Духовете на "Златният Орфей" и "Сан Ремо" са се сплели здраво и всичко си е както през 80-те. Публиката е кротка. Седи си мирно и почти тихо. Никой не мята сутиени по сцената, а за пого да не говорим. Чакат Рики Е Повери за "избухването"!
Вместо италианците обаче, час и нещо след началото, Краси кани на сцената Нора Караиванова и тук е първата "ледена кофа" в концерта. На фона на стилно и обрано пременените Тоника Домини и бенда, Нора излиза с визия на ранната Цеца Величкович, а деколтето ѝ стига до третия ред на публиката и аха да събори и четвъртия. Шокът е още по-силен, защото зазвучава "Бургаски вечери", а нокаутът настава на солото, върху което Нора рапира!? Модерни времена, к’во да правиш! А аз мислех, че съм видял всичко в този откачен музикален свят!
Към 90-тата минута Краси, Ева и Вили пеят "Там край реката", а народът живва. С незнайна роля по сцената се мярка и онова момче от БГ радио (Наско Стоянов - б.р.), дето се бута с неясна цел навсякъде, където засвири българска музика.
Чакането на звездното италианско трио започва да става изнервящо. Но Краси е майстор и знае кога да стопира нещата. 7-годишно девойче пее хит на Рикитата под акустичен акомпанимент на Гюлмезов, бендът се изнася тихо и кротко и италианците пристигат, облечени в черно.
Втора "ледена кофа". Няма го Франко Гати. Оня чичко с мустаците. Бил вдигнал 40 градуса температура и останал да си лежи в Италия. Дано са им читави антибиотиците, че човекът е 42-ри набор. И без Франко обаче, Анжела и Анжело пълнят сцената до край с атомна енергия, както си могат. 70-годишни фурии. Плейбекът е брилянтен. От студиен, по-студиен. Но старите кучета си знаят песните перфектно и буфото им е изящно.
В рамките на ударни 30 минути, Рики Е Повери изстрелват десетина от най-най-великите си хитове и в залата става мармалад. Като на ретро дискотека. Първо скачат няколко откровено луди, които увличат и останалите. Навред препускат дечурлига - като отвързани. На "фронталните" скъпи билети, концертът им замина визуално, та се не видя.
Анжела Брамбати има неблагоразумието да покани десет деца на сцената, качват се над 30 и става "шопска салата". Докато едни танцуват на "Voulez-Vouz Dancer", разни "хулиганчета" тайно проникват в тила при инструментите и започват да издевателстват върху китарите на Недялков и барабаните на Марков. Отчаян охранител обикаля и ръкомаха като обезумял, без видим резултат. Майките уж са разтревожени, но въртят селфита, като за последно.
Поне още една песен време, отчаяните майки се опитват да си съберат наследниците по сцената, а двете трети от Рики Е Повери цепят залата с онези вечни уж естрадни песни, които са си чисто итало диско с малко ню уейв дори. "Mamma Maria", "Sarà perche ti amo", "Piccolo Amore", "Acapulco", "Ciao Italy, Ciao Amore", "Made In Italy" и още, и още, та цял половин час.
Нали ви казах в началото: странен концерт. Музикантска първа част с прекрасно пеене на Тоника Домини и кратка дискотека във втората част, изцяло на запис от двама 70-годишни италианци, който изглеждат на по 40-45. Особено ако обективът на фотоапарата ти не е много мощен.
За финал бендът и нашето си трио се качват на сцената за две последни песни. Анжела и Анжело трябва да пеят с тях, но "пеенето" им се свежда до държане на микрофон и усмихване. Върти се позитивна масовка на "Ладо ле", а за прощаване е оставена "Здравей, как си приятелю?"!
Публиката се включва на пълни гласови обороти, ама то вече няма за кога, след като пропиляха 2 часа и нещо да се правят на зрели ценители. Всички изглеждат доволни, а това е най-важното. На паркинга един чичо от Стара Загора не е много щастлив, нервно натиска клаксон и се прережда. За останалите измъкването е рутинно, разбирай няколкочасово.
И пак поклон за Краси Гюлмезов. Доказа, че може да си организира солиден концерт и съвсем сам, събирайки публика, кажи-речи колкото на Рамщайн. Ветераните все още пълнят и продават добре, но след тях се задава очевадна черна дупка, помпаща мускули от милионите платени броячи в Ютюб.
Аплодисменти за Краси, Вили и Ева! Е Повери без Рики бяха просто за украса този път!
Чао!
Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"
Коментари