21.00 часа на 7 март, Sofia Live Club е пълен: с мъже и жени, млади и стари, меломани и сноби. Мярка се дори хлапе в зелено сако, на видима възраст седем години. Джазът е музика на изненадите и първата такава ни очаква още в мига, в който музикантите излизат на сцената: Крисчън МакБрайд (Christian McBride) поднася извинения, че пианистът му, другият Крисчън, не могъл да долети навреме от Америка, та се наложило да си намерят за вечерта ангел... Ангел Заберски. "Така че ще бъде истинско джазово изпълнение" – обещава лидерът на триото. – "Не знам какво ще стане, но ви обещаваме, че ще ви хареса". И започват.
По принцип триото на Крисчън МакБрайд свири сравнително улегнал и мелодичен джаз – който все пак не е лишен от нерв, но пък страни от академизма. В общи линии в този дух преминава вечерта, оформена като пътешествие през джаз стандарти и майсторски импровизации. Ако в първото изпълнение (веселяшки прочит на зловещата фолклорна песен "Frankie And Johnny") все още се усеща известно напипване на почвата между музикантите, то за "Caravan", една от най-записваните композиции на Дюк Елингтън, всичко е вече на шест. Порядъчно известна и в тотално различната версия на Телониъс Монк, в Sofia Live Club тя пък започва почти рокаджийски и продължава в донейде авангарден дух, подчертаващ мистицизма на темата. Маниашки прочит, в който един от акцентите е импровизацията на Джером Дженингс (Jerome Jennings): не всяко соло на барабани е особено мъдро, но това определено се развива и разказва история.
Нататък следва топъл танцов суинг, в който представителят на бялата раса се изявява отлично, а преходите стават все по-майсторски. Тримата музиканти определено са намерили територията си. Няма да стигнем момента, в който просто свирят за себе си, но пък публиката няма основания да се чувства забравена. Слушаният в безброй версии стандарт "Bye Bye Blackbird" се оказва най-живото изпълнение за вечерта. Пианото подсвирква, подскача и кълве; темата неусетно се прехвърля върху струните на контрабаса, виртуозно разходена от пръстите на Крисчън. После, както му е ред, идва времето за тотална импровизация, която започва с мощен фънкарски бийт, а Заберски бързо успява да вкара и балкански нюанси. Посред това парче се развихря размяна на фрази с публиката, която също се представя на ниво, а на финала доволният лидер на триото търси заглавие за току-що родената композиция. На мен предложението на Джером ми допада: "Good Yoghurt Funk".
Получаваме още едно изпълнение с доста музикални шеги и радостен синхрон, а накрая – нежен бис за лека нощ. Много исках да чуя "My Favorite Things", едно от истински любимите ми парчета, което присъства в последния албум на триото в много хубав вариант. Но ще си го пусна вкъщи. Концертът е продължил точно два часа, които, вярвам, са направили всички ни поне малко по-щастливи. При това – с пианист, привикан по спешност в същия ден.
Това наистина само в джаза може да се случи.
Снимки на Марчела Иванова - в секцията "Галерия"
Това се случва само в джаза
5114
Коментари