През 1972 Randy Weston бележи началото на ново развитие в музикалното си амплоа, като се стреми да се отдалечи от стила хард боп.
Дотогава пианистът свири и записва повече от 18 години хард боп, повлиян най-вече от Thelonious Monk. Неговата палитра се обогатява и се развива в нова посока: тя бележи очарованието му от африканската музика, като към края на 60-те години Weston вече формира контурите на своя нов стил.
Музикантът черпи от африканските музикални традиции пряко от извора. В средата на 60-те години той напуска САЩ, благодарение на успеха на своите композиции "Hi-Fly" и "Saucer Eyes" и с получените хонорари си осигурява средства да пътува интензивно из Северна и Западна Африка.
През 1968 година се установява в Рабат, столицата на Мароко, където отваря нощен клуб. След четири години се завръща в САЩ и записва в Ню Джърси - в студиото на Rudy Van Gelder, албума "Blue Moses", или "Синият Моисей", в който демонстрира влиянието на музиката Ganawa от Мароко. Ganawa (среща се и като Gnawa) е ритуална и танцувална, наситена с перкусии, използвана е за лечебни цели, чиито корени се откриват сред населението на Западна Африка (земите на бившата империя Уагадугу); с течение на времето така започва да се нарича и Орденът на суфите в страните от Магреб.
Към обложката на албума виртуозът е написал следните думи: "Африканската музика е творчески извор за голяма част от музикантите не само в Европа и Америките, но дори и за страните от Далечния Изток. Специално музиката на Мароко - страна с голяма разнообразие на етноси, музикални традиции и пейзажи, е събрала в себе си голяма част от африканското музикално наследство. Заглавието на албума идва от религиозната песен "Sidi Mussa" (на арабски Моисей), която често се изпълнява от суфите Gnawa. И тъй като всички северноафрикански ритмични структури имат духовна разпознаваемост, тяхната идентичност се определя от цвета им, в случая цветът на "Sidi Mussa" е син. Членовете на Gnawa в своето мнозинство са черни, затова не е случайно, че техните ритуали са сходни с тези на хората от Мали и Нигерия. В наши дни музиката на Gnawa може да се чуе из цяло Мароко, тя се е предавала от поколение на поколение, без да се записва или нотира".
"По-нататък в албума ще доловите настроението, което имах на площада в Маракеш, където актьори, музиканти и танцьори по цял ден свирят, играят и танцуват. Друг епизод е моето преживяване в три часа сутринта в старата част на Рабат, наречена Медина, където скитах мирно, но и с известни опасения, из кривите улици под огромната кръгла луна. И накрая ще се озовете сред снеговете на Атласките планини, където в малко селце открих красиви африкански ритми", допълва джазменът.
След завръщането си в той привлича оркестър от 23 великолепни музиканти за изпълнение на замисъла си, сред които тромпетистите Freddie Hubbard, тенор саксофониста Grover Washigton, флейтиста Hubert Laws, барабаниста Billy Cobham, на контрабаса са Ron Carter и Bill Wood, а Airto Moreira – на перкусиите и Don Sebesky, който оркестрира брас секцията.
"Blue Moses" ще бъде представен от Сергей Шишов в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба" на програма "Хоризонт" по БНР след новините от 21.00 ч. на 23 април, събота.
Коментари