Войчех Мирчек и Павел Томашевски в София: Unforgettable

София, 10 юни, сряда.

Небето се мръщи цял ден, докато в един момент не се извива ураганно силен вятър и размята из улиците клони, шума и ламарини, както и огромни количества прах, които със замах набутва по обувки, деколтета, усти и носове. Скоро ще завали.

Не зная защо, но първата ми асоциация, когато чуя "Полша", е със сиво мрачно време. Не съм ходила там, вероятно времето им си е съвсем нормално и хубаво, но така стоят нещата в моята глава. Затова си помислям, че е идеално за предстоящия в Sofia Live Club концерт на поляците Войчех Мирчек и Павел Томашевски.

Още нещо свързвам с Полша. Не, не водка. А джаз концертите на полски изпълнители, на които съм имала удоволствие да присъствам – всички до един превъзходни. Не знам от водата ли е, от водката ли, или може би от времето им, но джаз сцената в тази страна процъфтява и дава ценни плодове. Тази вечер с любопитство се бях запътила да проверя дали споменатото дуо ще продължи традицията.

Вече вали сериозно, идеалният момент да се шмугна в клуба и да си намеря маса. Пълно е, но не прекалено. Към осем и половина двамата джазмени излизат на сцената, Павел сяда зад рояла, Войчех застава за микрофона и започват. Не е нужно много - още с първите ноти на "Unforgettable" става ясно, че не съм сбъркала и този концерт ще е най-малкото на ниво.

Много е мило как двамата са впечатлени от клуба и колко се радват на публиката си – въпреки наградите, които са печелили, и признатия им статут на не-кой-да-е в жанра; те са земни, симпатични и от раз печелят вниманието и добронамереността ни. А докато представят албума си "Love Revisited" и други свои аранжименти, печелят и уважението и възхитата ни – защото са страхотни. Великолепни, много интересни аранжименти на джаз класики и стандарти – продължават с "Very Early" на Бил Евънс и моя личен фаворит – "Little Sunflower" на Фреди Хъбард. Войчех споделя, че много обича тази пиеса, особено заради текста на великия Ал Жаро, но се чувства доста неудобно, когато изпълнява парче с неравноделен ритъм пред публика, познаваща тези ритми като петте си пръста.

Концертът още не е преполовен, а вече се убеждавам в изпълнимостта на идеята двамата да звучат поне като трио, ако не и като квартет. Павел всъщност свири виртуозно, но някак ненатрапчиво, не седиш със зяпнала уста, възхитен от шеметни сола, а изпълнението завладява естествено слуха. Войчех вади от гърлото си гласовете на малък хор, лети нагоре-надолу по вокалния регистър без никакво видимо усилие - с перфектна техника и много чувствена красота. Никаква претенция, никакъв стремеж да смаеш аудиторията. Толкова леко и органично се лее музиката, че душата примира от удоволствие.

"My One Аnd Only Love" и "Then I'll Be Tired Оf You" са нежни и романтични, не напудрени и захаросани, а свежи като целувка от любимия на зазоряване. Енергичната "Moanin'" показва още нюанси в гласа на Войчех, когато си мислиш, че повече просто няма накъде."Freedom Jazz Dance" е с добавен текст и звучи пленително шантаво. Преди нея "Imagine", любимата пък на Павел, дава възможност да разберем, че при все желанието на двамата да са абсолютно равностойни, тази вечер пианистът е по-специален, защото има рожден ден. Та се пяха песни, изнесе се торта и леко стеснителната публика, която откликваше доста колебливо и плахо на опитите на Войчех да я разпее, се отпусна, за да бъде възнаградена с изтънчена версия на "I Just Called Тo Say I Love You".

И хоп! - докато се озърнеш, концертът свърши. Разбира се, две парчета за бис са си абсолютно задължителни, а аплодисментите – абсолютно заслужени. Единственият недостатък - че не продължи по-дълго този концерт нестандартен, но концерт – стандарт, истинска перла в огърлицата на фестивала Sofia Jazz Peak, с която и тази година се окичва лятото. Ще си позволя една препоръка: чуйте дуото Мирчек и Томашевски, ако изобщо е възможно кротко да те помете елегантна буря, то те правят точно това.

Абсолютно възхитително.