Точно това предложиха Concrete и Asphyx в столичния клуб Mixtape 5 през уикенда - висока класа дет метъл.
Поканата дойде от EventEase и ето ги – те са тук на флайн-ин шоу, екскузивно за региона, затова и привлякло гости и от съседните нам държави. Всички хедбенгъри сме тук, където може да усетиш пулса на града. На сцената в "Микса", както накратко наричаме клуба, са две групи, които не просто обичат да свирят на живо - те врят и кипят пред публика, раздават се и това и се връща от феновете. Всъщност банда и почитатели са като едно.
Concrete са чудесни представители на родната дет метъл сцена. Съществуват малко над десет години, изнасят доволно количество концерти и отбелязват напредък със завидно темпо. Това личи в новия им албум "Ethereal Atrocities", издаден през 2021 година. Представят песни от него, свирят и стари. Хората познават бандата и не суперлативите, които чуват за нея от всички страни, а собствените им наблюдения; това, което чуват тази вечер, ги карат да уважават шуменските оллдскуул главорези. Тълпата вдига повече шум на "Crowning Тhe Grotesque" и на клипираната от последния диск "Thinning The Veil". В сета от общо 12 парчета, между останалите са още "Into Lifeless Slumber", "Tied To The Pyre" и бонусът "Infectious Cannibalism", с която се връщат след възгласи "Още! Още! Още!"
Докато трае изпълнението на нашите момчета, гостите от Нидерландия са пред завесите, отделящи бекстейджа. Слушат с интерес, лафят си с фенове, снимат се, разписват дискове, билети, плакати... Бърз чейнджовър след Concrete и в пълен мрак тръгва обичайното интро за концерти на Asphyx "The Quest Оf Absurdity". Страшна тръпка - да чакаш исполините Martin – вокали и Alwin -бас да излязат на сцената, Husky - да се намести тежко зад барабаните и Paul - китари да е на мястото си, когато блеснат светлините, и вече не го свърта на едно място. Сърби го да свири и куфее като побеснял... Ето затова изпълненията на живо са много важни. Колко искрен е артистът със своята публика, проличава най-добре при срещата му с нея, на живо. Също така, на сцена най-добре става ясно колко всъщност го бива музикантът и колко му харесва да е там.
Радостта, с която тази група споделя музиката си с феновете, е забележителна. Концертите им са среща на истински метъли на сцената с истински метъли пред нея. Не, не е клише и не се вижда всеки ден.
Martin Vann Drunen е по-експресивен, все пак е фронтмен, и на неговото лице най-отчетливо са изписани удовлетворение, благодарност и кеф. Останалите от бандата обаче също са толкова впечатлени от посрещането и споделят същото огромно удоволствие от тази среща с българската публика, която вече познават. Това е третото гостуване на Asphyx у нас. От последното им шоу тук са минали 6 години... Чак не им се вярва, че са чакали толкова дълго да се върнат. На нас също, но някои не сме се оставили на течението, а през това време сме гледали бандата още няколко пъти на различни събития и локации по света. И тези някои ни делят само две години ковид пандемия от последния път...
Както обикновено, и тази вечер представянето на групата е безкомпромисно. Тип–топ шоу, шоу по ноти, адекватна публика от първата до последната клатеща се глава в залата. Гора от ръце - не в началото, не и в края, а през цялото време... Естествено, мелето пред сцената и вентилиращите въздуха развяти дълги коси се засилват най-най на стари задължителни класики като "Asphyx (Forgotten War)", "Deathhammer", "Death The Brutal Way"... След като стартират, както вече споменах, с "The Quest Оf Absurdity", с което ни връщат чак в далечната 1991 година с дебюта "The Rack", от който по-нататък има още в сета, като "Wasteland Оf Terror", се разгъват нашироко в богатата си дискография. Минават и през по-нови, и през стари, и през съвсем пресни тракове – подредили са страхотен пъзел, при който частите съвпадат перфектно.
Има я и по-дуумаджийската и дългичка "We Doom You To Death", която за малко да падне от листа, но все пак е любима на Бета и остава. От последното им гостуване тук, Apshyx са издали два албума - "Incoming Death" (2016) и "Necroceros" (2021), така че това шоу има специална програма и поради този факт в нея са включени и "It Came From The Skies", "Forerunners Оf Тhe Apocalypse" и веднага след нея поред "Death: The Only Immortal" от "Incoming Death". Нататък - едноименната от актуалното от 2021-а издание "Necroceros", от което по-напред в списъка са минали "Molten Black Earth" и "Knights Templar Stand".
Но след "Necroceros" пак вкусваме от доброто старо време, от олдскуула дет метъла на 90-те със заглавната от дебюта "The Rack". За край ни довършват с... ами, с какво друго, освен с "The Last One Оn Earth", дала заглавието на втория дългосвирещ албум на водещата нидерландска дет дуум формация, излязъл в златните години на екстремния метъл - през 1992 г.!
Избухването е грандиозно. Присъстват заклети Deathdoommaniax (както обичат да ни наричат самите Asphyx), които знаят защо са тук. За качествен, директен и олдскуул дет метъл с щипка дуум, със сериозно теми с "The Nameless Elite" и закачливи като "Botox Implosion", с позиция по проблемите на обществото и хуморески между парчетата, мисля 20 на брой.Предварително подготвеният мегаяк сетлист, който преди началото на концерта не е ясно дали ще остане във вида, в който ми е представен, всъщност не само че не е съкратен, но дори са добавени - струва и се, 3 парчета. Преди шоуто момчетата коментират, че според това колко е як хедбенга, ще решат колко ще разтегнат сета си. Свирят по-дълго от предвиденото, защото срещат супернадъхана тълпа, в която не се забелязват кибици, а само отдадени фенове; тълпа, която избухва в скандиране "Asphyx! Asphyx! Asphyx!" след почти всяка песен, а Husky се включва да задава ритъма. Усещането е велико, настръхвам като пиша това.
Сигурна съм, че ще настръхвам и всеки друг път,когато се срещам с Asphyx.
Снимка:Кирил Груев
Коментари