Боб Уиър - китарист, певец, автор на песни и съосновател на една от най-великите американски рок банди Grateful Dead, е починал на 78 години.
Като важен член формацията, той помогна за създаването на звука на контракултурата в Сан Франциско през 60-те години и го поддържаше жив през десетилетия на безкрайни турнета и маратонски джем сешъни. Смъртта беше огласена чрез страницата му в Instagram. Покойният беше диагностициран с рак на белите дробове миналата година, месеци преди едно от разклоненията на Grateful Dead - Dead & Company, да изнесат прощалния си концерт.
"С дълбока тъга съобщаваме за кончината на Боби Уиър", се казва в изявлението. "Той си отиде мирно, заобиколен от близките си, след като смело се пребори с рака, както само Боби можеше да направи. За съжаление, той не успя да се превъзмогне основните си проблеми с белите дробове". Не се посочва къде и кога е починал Уиър, но той е живял в района на залива на Сан Франциско през по-голямата част от живота си. "В продължение на над шестдесет години Боби беше на път", пише още в изявлението. "Китарист, вокалист, разказвач и основател на Grateful Dead. Боби завинаги ще остане водеща сила, чието уникално артистично майсторство преобрази американската музика".
Уиър се присъедини към Grateful Dead през 1965 г. в Сан Франциско, когато е едва на 17. Следващите 30 години прекарва в безкрайни турнета с групата заедно с колегата си певец и китарист Джери Гарсия, който почина през 1995 г. Уиър е написал или съавторствал и е изпял вокалите на класически песни на Dead, включително "Sugar Magnolia" (рядко сътрудничество с партньора на Гарсия в създаването на текстове Робърт Хънтър), "One More Saturday Night", "Mexicali Blues", "Playing In The Band", "Cassidy", "The Music Never Stopped", "Estimated Prophet" и "I Need А Miracle". Много от тях са композирани със стария му приятел от детството Джон Пери Барлоу.
Джери Гарсия и Боб първо създават формацията Mother's McCrees Uptown Jug Champions, а след това преминават към електрически звук с рок групата The Warlocks, преди през 1965 г. да приемат името Grateful Dead. Музикантите записват 13 студийни албума. Влиянието на групата далеч надхвърля музикалните класации. През 2004 г. списание Rolling Stone класира Grateful Dead на 57-мо място в списъка си със 100-те най-велики изпълнители на всички времена.
След смъртта на Гарсия, Уиър се превръща в най-разпознаваемото лице на бандата. В следващите десетилетия той продължава да свири с други проекти, които поддържат жива музиката на групата и легендарната ѝ фен база, включително Dead & Company. С кончината на Уиър барабанистът Бил Кройцман остава единственият оцелял оригинален член. Както MySound.bg вече писа, основателят и басист Фил Леш почина през 2024 г. Другият барабанист Мики Харт практически оригинален член, откакто се присъедини през 1967 г., също е жив на 82 години. Петият основател, Рон "Пигпен" МакКърнан, почина през 1973 г. Dead and Company изнесоха поредица от концерти по повод 60-годишнината на Grateful Dead през юли в Golden Gate Park в Сан Франциско, привличайки около 60 000 фенове на ден в продължение на три дни. Те бяха обявени и сред акцентите на така и несъстоялото се юбилейно издание на фестивала "Уудсток" през 2019 година.
Роден в Сан Франциско и израснал в близкото градче Атертън, Робърт Хол Уиър е най-младият член на Dead и в ранните години изглежда като гимназист. Като цяло е по-малко разчорлен от останалите, но в по-късните години има дълга брада като тази на Гарсия. Бандата оцелява дълго след хипи ерата, в която е създадена, а нейните изключително предани фенове, известни като Deadheads, често ги следват по време на практически непрекъснатите им турнета, които продължават въпреки десетилетия на промени в музиката и културата около тях. "Дълголетието никога не е било основна грижа за нас", казва Уиър, когато Dead получават наградата MusiCares Person Of The Year по време на връчването на наградите "Грами" миналата година. "Да разпространяваме радост чрез музиката беше всичко, което някога сме имали предвид, и успяхме да постигнем много от това".
Грейтфул Дед привлича огромни тълпи благодарение на свободните си импровизации, сливащи рок, фолк, кънтри, блус и психеделик. Многолюдната банда показа, че рок-ен-ролът е свързан с импровизаторската традиция, чийто отпечатък личи върху другите форми на музиката. Тази особеност е характерна за класическата музика от ерата на барока в Европа, когато композитори като Моцарт са и прочути импровизатори на пиано. В началото на 20 век обаче, в зенита на романтизма, сложният музикален език на композиторите е строго определен и не оставя място за излишни фортиции. По същото време в Америка вече се налага дух на сътрудничество между първите джаз музиканти, които буквално творят музика докато я изпълняват. Тъкмо този подход, подхванат и продължен от гиганти като Луис Армстронг, Дюк Елингтън, Чарли Паркър, Орнет Коулмън, Майлс Дейвис и Колтрейн, бива възприет от иноваторите Франк Запа с Мадърс Ъф Инвеншън, Олмън Брадърс Бенд и Грейтфул Дед. Те се стремят да смесват стиловете не само на сцената, а и в албумите си.
Dead печелят малко отличия "Грами" – те винаги са малко прекалено езотерични – получавайки само приз за цялостно творчество през 2007 г. и награда за най-добър музикален филм през 2018 г. Също толкова редки са хитовите поп сингли. "Touch Of Grey" от 1987 г., който носи голям скок в популярността на застаряващата група, е единственият ѝ пробив в Топ 10 на Billboard.
Но през 2024 г. те поставят рекорд за всички артисти с 59-ия си албум в Топ 40 на Billboard. Четиридесет и един от тях излизат от 2012 г. насам, благодарение на популярността на серията архивни записи, съставени от Дейвид Лемио. Тяхната музика — наречена в началото си "ейсид рок", е представена в дълги импровизационни джем сесии по време на концертите им. "Смея да кажа, че те са най-великата американска банда", заявява телевизионният водещ и отдаден фен на Deadhead Анди Коен като домакин на събитието MusiCares, цитиран от "Асошиейтед прес".
Снимка: Фейсбук
Коментари