Тръпката постепенно расте група след група.
Сбъдват се всеобщите очаквания за кулминация в петък и развръзка и заключение накуп в събота. Петък ни накара да съжаляваме, че не всички вечери преди това са били такива. Събота пък щеше да ни накара да съжаляваме, че в неделя няма да слушаме заедно още музика от сцената в Балчик.
И да сме част от "In The Palace" 2010.
В последната вечер предстои да закрием феста - кино, музика, всичко в едно - слагаме му край! И то как. Отпадат половин дузина групи от цялата програма, но ние няма да съжаляваме за тях. Защото след като Tri O Five ни сгряха с фънки соул и трогателен спомен за Майкъл Джексън (Michael Jackson), предстои втора серия от шоуто на Атанас Русков. Този път с Бейбифейс Клан (Babyface Clan), без отровни чадъри. Луд... позира за камерата, въргаля се.. пее за тъпия живот и играе като мим всяка дума.
Откачен ли казах, че е Насо Русков? С Имбесилс енд Дъ Пойзън Ъмбрела (Imbeciles & The Poison Umbrella) може и дa е, но с Бейбифейс Клан е просто освободен. Фронтменът смени дузина роли и във всички беше себе си. Бандата му свири и стари, и нови парчета, тъкмо преди дългоочаквания следващ албум. Има нещо странно приятно да гледаш този човечец с неизменната си шапка как се кълчи в стил Дейв Гахан, после се въргаля по сцената, а след това позира пред камерата и плюе по земята, слиза сред тълпата и окуражава присъстващите да аплодират: „малко повече патос, моля!” Нечовек. Такива трябва да са музикантите, поетите, артистите... Тук вече никой в публиката няма задръжки, а и нали знаем, че е последна вечер. Обичаме ги Бейбифейс. Между другото и Иво на китарата си има собствено шоу, съвсем отделно от това на Русков.
След тях на сцената са Бийт Дис (Beat Dis) (голяма изненада!) и ни довършиха с хард-кор, хард-рок, трип-хоп, хип-хоп и още поне 3 не-именувани варианта на аранжименти. Всъщност звучат толкова яко, че не ни се вярва. А и лидерът Тамаш пее и се раздава на сцената като за световно. Имат и втори вокал, по-точно вокалистка, която се появява или заедно с Тамаш, или сама. В повечето случаи припява бек, но на моменти направо си присвоява палмата на първенството. Групарите демонстрират собствен стил - всички сме онемели. Между другото, мина известно време докато в суматохата се разбере кой точно е то състав. Но фактът, че отвсякъде се чуваше този въпрос, е показателен за интереса, който предизвика. Добър стил, собствен. Гостите направо са достойни за самостоятелен концерт и то на голяма сцена.
За изпроводяк организаторите ни оставиха Дъ Белрейс (The Bellrays) (с фронтдамата Лиз на снимката), които несвенливо отбелязаха, че идват чак от Щатите специално за нас. Представяш ли си как Тина Търнър на върха на славата си забива заедно с AC/DC или пък някоя гръндж банда, например Алис Ин Чейнс (Alice In Chains). Някъде към 95-а. Всичко това - в едно звучене, видяхме от тях. Гуруто с дълъг стаж зад китарата ни заля с класически рок рифове, пънк, соул, блус и какво ли още не от тези така любими на всички стилове. Формацията - като цяло, пък ни заля с енергията си. А ние... не оставихме празно място пред сцената. Мисията на музикантите - да зареждат с енергия, да те карат да станеш и да действаш, бе изпълнена. Парчетата им наистина са неустоими. Бисове... и мъката, че в центъра на Балчик силният шум не се одобрява след полунощ.
За финал мога да кажа, че къде за добро, къде за лошо, всички прогнози се сбъднаха. И тази за не чак прекрасно време, и тази за не чак равностойни музикални вечери, и тази за отсъствие на някои от обявените групи, тази за як купон в последните две вечери...
Но най-вече: сбъдна се прогнозата за успех на формулата 2 в 1 – филмов и музикален фестивал в Балчик през 2010.
Коментари