Към края на 60-те години на миналия век Jeff Beck се нарежда сред водещите британски китаристи, замествайки Eric Clapton в Yardbirds през 1965 г., където остава година и половина, и свири заедно с Jimmy Page. След това издава два сингъла с поп музика ("Tallyman" и "Hi-Ho Silver Lining"), които стават хитове. През 1968 г. той замисля нов проект, а това е годината, когато се появяват "Electric Ladyland" на Jimi Hendrix, "Wheels Оf Fire" на Cream, "Tons Оf Sobs" на Free, "Beggars Banquet" на Rolling Stones и най-вече "White Album" на Beatles, време на подем в търсенията на нов изказ, благоприятна почва за дръзките и различните. Jeff Beck заявява: "Просто исках да направя убийствени heavy-heavy-heavy неща, чорапи от цимент да се стичат от двете ми страни и затова събрах страхотна блус група с фронтмен певеца Rod Stewart". Но не само Rod Stewart краси дебютния му солов албум "Truth" ("Истината"). Сред участниците откриваме Ronnie Wood на бас китарата (по-късно го виждаме в Rolling Stones), Jimmy Page и John Paul Jones от Led Zeppelin, както и Keith Moon от групата Who. Записите започват на 14 май 1968 г. в студиото Abbey Road, като в албума включват 10 композиции, 2 от които са инструментални пиеси. Основно това са кавъри: "Ol' Man River" от Jerome Kern, "Greensleeves" от времето на Тюдорите в Англия, "Morning Dew" на Bonnie Dobson, станала хит през 1966 г. в изпълнението на Tim Rose. Beck отдава дължимото на две от чикагските блус легенди в песните на Willie Dixon във версията на Muddy Waters за "You Shook Me", и на Howlin' Wolf с "I Ain't Superstitious". Наред с това в албума има 3 оригинални творби с псевдонима Jeffrey Rod, измислен от Beck и Stewart, на практика преработка на блус изпълненията "Let Me Love You" от Buddy Guy; "Rock My Plimsoul" с влиянието от "Rock Me Baby" на B.B. King; и "Blues Deluxe", подобна на друга песен от B.B. King – "Gambler's Blues". Инструменталната "Beck's Bolero" с автор Jimmy Page единствено прави изключение, защото е записана по-рано, през 1966 г., и тук е леко преработена. С този репертоар Jeff Beck успява едновременно както да се придържа към блус традициите, така и да разшири техните граници. Ние чуваме вълнуваща смес от хеви блус рок и класика, с която проправя пътя към хард рока и мнозина го сочат като предвестник на онова, което по-късно ще се превърне в хеви метъл. Дебютният албум на Led Zeppelin всъщност е след близо половин година в същата стилистика. Това новаторство обаче идва в повече на продуцента Mickie Most, който задържа подписването на договора и издаването на албума, защото е очаквал подобие на поп хитовете от предната година. Тогава се включва мениджърът Peter Grant, чийто замисъл е доста необичаен – предлага на групата, която е абсолютно неизвестна, веднага да замине за САЩ и да свири пред публика. На 14 и 15 юни в залата Fillmore East в Ню Йорк Jeff Beck прекрачва прага и преминава от класата на добър китарист към велик китарист. Нещо подобно знаем с групата Who и Jimi Hendrix на Monterey; Alvin Lee на Woodstock; Beatles в шоуто на Ed Sullivan. На следващия ден вестник "Ню Йорк Таймс" публикува отзив с оценка за зашеметяващото въздействие от изпълнението на групата на Jeff Beck. Без да се бави, Peter Grant препраща рецензията към Epic Records и те веднага предлагат да се подпише договор за издаването на албума, което се състои на 1 август 1968 г. "Truth" е почти толкова революционен и влиятелен за времето си, както първите албуми на Beatles, Rolling Stones и Who, и сочи посоката, в която по това време се развиват също така Cream и Jimi Hendrix. Сергей Шишов ще представи албума в предаването "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 2 май, след новините от 21.00 ч.
Китарната пушка Jeff Beck в Картини от една изложба
2990
Коментари