Завръщам се към Hills Оf Rock след няколко години затишие в концертния ми живот.
Дата е 25 юли. Най-накрая се диша малко по-спокойно в летните горещини. Мисля си, че комарите може и да ме пощадят довечера, все пак имам среща с моите стари познайници КоЯn и искам да се пусна свободно по американските жици. Първата среща с Джонатан и компания беше точно преди 12 години, на плажа в Бургас. Тогавашното издание на Spirit Оf Burgas ме срещна с много групи, които харесвам до днес, но KoЯn са класика. През 2024-та празнуват 30 години от създаването си и са решили да споделят този момент и с българската публика.
За малко изпускам Skindread... Но от приятелите чувам, че изпълнението на групата от Уелс е било убийствено добро на живо. Като музикален ценител си обещавам да се реванширам на себе си и на тях за пропуска. В това време на сцената на "Строежа" вече са излезли No More, Many Мore. Пълно е с хора, които изключително много се забавляват и подкрепят българската група. Стилът им е смесица от алтернативен рок, поп и дори елементи на хип-хоп. Все по-често ми се случва да чувам някоя песен по радиото, да ми хареса адски много и да се окаже, че групата е българска (изостанах доста с родната музика). Оказва се, че и с тях е така! Изслушах ги с голям кеф, минах с маршова стъпка за една тениска от мърча и се нося славно към сцената "На тъмно", където след малко ще излезе Керана с космонавтите си.
През това време на главната сцена забиват Spiritbox. От малкото, което успявам да чуя, имат не само страхотен репертоар, но и жестока вокалистка - Courtney LaPlante. С появата на сцената канадците приканват към разделяне на публиката на лява и дясна зона, а контактът им с подскачащата маса е изключително силен. Както ми казаха моите агенти, останали да изгледат спектакъла до края, "мноооого беше яко!"
Керана през това време пръска магията и енергията от сцената в съседство. Беше ми голям мерак да я видя на живо, след като я гледах в мюзикъла "Jesus Christ Superstar". Винаги съм се възхищавала на енергията ѝ. Не знам как е възможно да скачаш, танцуваш, риташ и пееш едновременно, без да изпееш и един фалшив тон. Зарядът, който ни дава, е достатъчен да изкарам не един, а цели два концерта на KoЯn след това.
Говорим си за вълците и... ето ги тях. Точно в 22.45 ч. главната сцена притъмнява, чува се познатата "4.U." в студиен вариант и минута по-късно изгрява логото на американските резачки. В този момент се замислих, че ако има група, която влиза в графата "музикална резачка", това без никакво съмнение са те. Разбира се, предпочитам стържещото им соло на китари пред циркуляр от завод "Металург"!
Групата излиза в състав - Джонатан Дейвис, Реджиналд "Фийлди" Авирзу, Джеймс "Мънки" Шафър и Брайън "Хед" Уелч , който отново е на борда със старите си приятели. Джонатан е с добре познатия син анцуг "Адидас", в много по-модерен, лъскав (чак брокатен) вариант. Колаборацията между групата и модния бранд съществува от години, не само заради знаменитата песен "A.D.I.D.A.S", което е съкращение от All Day I Dream About Sex, но и от това, че дори в най-ранните си клипове Джонатан носи дрехи от същата марка. Парчето с име на бранд чуваме след като групата забива убийствено с "Rotting In Vain" и "Here Тo Stay". Следват "Clown", "Start Тhe Healing", емблематичната "Blind". Със страхотно дръм соло започва "Good God", последвано от "Got The Life" (първи сингъл от албума "Follow The Leader" - учебник и калъп за цяла пасмина нюметъл герои - б.р.) и един от личните ми фаворити - "Falling Away From Me". Настроението вече е силно нажежено, хората около мен са потни, прашни, но изключително щастливи. Има опити за малко пого в по-задните редици, но там възрастта позволява да пеем повече, отколкото да си кършим ставите.
Преди да забие последните три парчета преди биса "Coming Undone", с кратко пренасочване към емблематичната "We Will Rock You" на Queen и "Somebody Someone", Джонатан подканя публиката да извиси глас над струните на китарите. Не знам дали знае, че българската публика е една от най-отдадените и обичащи музиката им, не съм сигурна дали е поел от енергията на гръцката публика два дни преди това на Ejekt Fest, но съм убедена, че вълната от емоции ще го помете. С настъпването на малкия финал и в унисон с фразата "Y'All Want a Single: Say Fu*k that!", Джонатан иска всички от публиката да вдигнат високо среден пръст. Всеки си знае за какво го вдига, но реакцията на масата е повече от показателна – гора от средни пръсти под луната на Гребната база в Пловдив.
Старата традиция повелява, че последният акорд, никога не е последен. Като ти кажат: "Благодаря! Лека вечер!", оставаш и чакаш, защото тая вечер няма да е лека без бис. След 3 минути затишие, Джонатан излиза отново на сцената, хванал под мишница вярната си шотландска гайда. С нея започва "Shoots Аnd Ladders" с препратка към "One" на Metallica. Последвана от "Twist", на която вече съм сигурна, че голяма част от публиката са си изгубили главите от въртене. Много силно се надявах да чуя и друг мой личен фаворит "Did Мy Тime", но уви! Ще остане за следващото им участие. Приключваме подобаващо - "Freak Оn А Leash". А както пише на емблематичната ми тесника от тази вечер – Once a Freak, Always a Freak!
Мечтата ми Джонатан да подари стойката на фамозния си микрофон Гигер (гола жена, чиято глава е микрофонът му) също остава несбъдната. Но човек никога не знае какво го очаква при следващата среща с любима група. А до тогава: "Fu*k that!"
Сетлист:
1. 4 U
2. Rotting In Vain
3. Here to Stay
4. A.D.I.D.A.S.
5. Clown
6. Start The Healing
7. Blind (Preceded by drum solo)
8. Good God
9. Got The Life
10. Falling Away From Me
11. Coming Undone (with snippet of Queen's "We Will Rock You")
12. Somebody Someone
13. Y'All Want А Single
Encore:
14. Shoots Аnd Ladders (with snippet of Metallica's "One")
15. Twist
16. Freak Оn А Leash
Снимка: Орлин "Orleff" Николов
Коментари