Имам трудната задача да опиша концерт на Куин (Queen). Вярно, не на "истинските", а на тези с "+" отпред, и не от България, а от Белград, Сърбия... и все пак, изключително трудна задача.
Когато говорим за тази банда, вече трябва да свикнем, че Пол Роджърс е част от нея, такава, с която трябва да се съобразяваме, колкото и да ни е трудно и/или неприятно. Защото, няма какво да си кривя душата - той бе единственият дразнещ елемент на сцената на "Београдска Арена", която побра около 15 000 души в прохладната вечер на 30 октомври.
Но да започна от самото началото. Идеята - появила се в началото на годината, едновременно с новите дати от турнето на Куин. Билетите - купени още през април, компанията - осем човека. След преживяното, мога със сигурност да твърдя, че сънародниците ни, пристигнали специално за шоуто, този път бяха много и все луднали като нашата сплотена групичка. Пътуването към заветната цел - дълго и романтично, с БДЖ по "вносни" релси, почти като по мед и (машинно) масло.
Слънчево време ни споходи и помогна да съберем поредни впечатления от чудния град, посетен преди за Блайнд Гардиън, Айрън Мейдън, Туул... Не е ново, че е по-чист, по-подреден, по-приветлив и някак по...хм, европейски? "Београдска Арена" - величествена! Гигантска постройка, специално за спортни прояви, но идеална за спектакли от подобен мащаб. Изглеждаше нещастна и неприветлива няколко часа преди излизането на музикантите, но в последствие приюти удобно позакъснелите фенове. Ние, на 4-5 метра от сцената, малко в дясно, таман пред микрофона на Брайън Мей и още по-близо до централния ръкав на сцената, от който проследихме събитията, така, както не сме и предполагали, че можем да ги видим.
От сега признавам - концерт на Куин е почти нереално събитие, много лично, дълбоко и емоционално. Вече знам със сигурност - музиката е приятел, който умее да лекува и да дава крила. Два часа и половина магия - Куин, с Пол Роджърс, с Дани Миранда и другите, веселяците в дъното, които пръскаха позитивна енергия, макар и в тъмните ъгълчета на сцената... Сетлист - китка, букет от най-любимото, най-известното, най-веселото, най-тъжното, най-величественото, най-разюзданото от музиката на групата - като самата нея, и Фреди, ЖИВ (в нас)!!! Новите песни, от още топлия "The Cosmos Rocks", в закърпена с бели конци комбинация с Голямата дискография на Кралицата. "Another One Bites The Dust" срещу "C-lebrity", "Love Of My Life" срещу "Surfs Up… School's Out", "I'm In Love With My Car" срещу "Say It's Not True". Не битка, дори не Давид срещу Голиат, а някак неестествено, странно... Може би затова всички седят мирно, на едните, и скачат, с протегнати ръце, на другите. Не смятам да задълбавам - Роджърс се справи, някак, се справи. И това е нещо, независимо дали си бил идол на Идола, няма как да е същото, а и всички май вече са се примирили.
Изключителни Брайън Мей и Роджър Тейлър - със солови изпълнения, а ла "Шампионска лига". От малкото барабанче до пълния комплект, от дивия рев до спокойния глас на струните. От широката усмивка до сериозното докторско съсредоточаване... И макар само тези двамцата да останаха от Куин, признавам, достатъчно е. Това го усетиха всички присъствали на концерта в Белград - колкото и активно да НЕ го показваха на място.
"We Will Rock You" и "We Are The Champions" и край. Какъв край, а? На живо, на метри пред теб, хората, които ти показаха пътя и посоката. Нереално изживяване, вярно, експлозия от емоции и безкрайна, блажена умора.
Вървим пеш и не чуваме мислите си от вятъра, но сякаш с последния акорд на Ред спешъл-а се е търкулнал голям камък и е запушил огромна пропаст. По-късно си давам(е) сметка - дупката е била в сърцата ни.
Няколко галерии, със снимки на колеги сърби, може да разгледате тук и тук.
Куин с Пол Роджърс в Белград: Най-големите!
9700
Коментари