16 септември 1991 година.
Кварталният тото пункт осъмва със старателно изрисувани лога на банди. Група хлапета са сторили този акт на вандализъм, превъзбудени от концерт на любима банда, от който се връщат. По пътя обратно към дома през половин София сме барабанили по боклукчийските кофи, крещейки "Bombenhagel! Bombenhagel! Bombenhagel! Bombenhagel!". Не можем да спрем да пеем. Гледали сме на живо Sodom и още тогава знаем, че това не е само фаза.
31 години по-късно, германските трашъри продължават да са на сцена, а ние да сме пред нея. И присъствието им ни дава спокойствието, че времето не тече, нищо не се е променило и нещата ще са така винаги и завинаги.
Удачно избраният слоган на събитието, организирано от SME – "Машина на времето", е изпълнен със съдържание на 15 септември 2022 г. Щом Sodom са пак тук. И Ера с Милена. Връщаме се 31 години назад или не сме мръднали? Кой знае.
Идеята е сега на стадион "Юнак" да се повтори онзи култов концерт от 91-а, към който масивни тълпи подрастващи метълчета се точеха на талази към стадион "Академик", оставяйки усещането у бабите по пътя им, че това е някаква добре организирана манифестация. Но нали именно затова едно събитие е култово и неповторимо, защото се случва само веднъж. Не че не сме гледали Sodom още десетки пъти от тогава насам, но не сме ги гледали с големите жадни очи на ограничени и ощетени от режима фенове, на които не им се вярва, че това се случва.
От плаката на това т.нар. завръщане липсват Crash и жалко, също и Alien Industry не се класират, но Здравко - част и от двете банди, се записва с нов проект - Alien Acid Blood, които свирят първи тази вечер. Когато те излизат на сцената, хората са все още разпръснати из Борисовата и ще вземе още два часа, за да си дойдат при нас, като картинката отгоре вероятно прилича много на мравуняк. Народът си пъпли, докато те забиват динамичен индъстриъл с дама от Виена на фронта. 23-годишната Дарлийн се опитва да пораздвижи старите кокали на старите кучета, дошли за олдскуул трашок.
Фънки също иска да ни види да се движим, ще живнем след една-две резачки на Ера – "Басня" и "Suicide", а след пивките парчета "Не'ам нерви" и "Месо" с Милена и две от новите, на които предпочитаме да проверим баровете, ще започне престрояването.
Никой не те пита билета ти за кое място е – седящи или терен като идваш, но сега ще започне "чистка" на хората без съответните гривни-пропуски на бара горе, защото трябва да сме повечко долу. И наистина, вече не сме неколкостотин, а към две хиляди. Разбира се, посрещаме специалните гости от Германия със скандиране тип футболни запалянковци, все пак искаме стадионна атмосфера. Между другото, май от Том Ейнджълрипър (Tom Angelripper) (бас и вокали) тръгва легендата, че на онзи митичен концерт преди 31 години е имало 12 хиляди, които в разни интервюта стават и 14 хиляди, сега вече сме се спряли на 15.
Мащабно си беше, но с тогавашния ми жизнен опит съм била далеч от реална преценка на капацитет, посещаемост и т.н. така че, макар и очевидец, за мен точната бройка си остава мистика. Беше си екзалтация, и това се запомня. Май тази дума описва добре чувството. Има го и сега. Виждам само щастливи и усмихнати хора, всеки си се кефи по негов си начин, ама е там, потопен и настръхнал. От кеф.
Инак треснята започва с "An Eye For An Eye". Веднага ти става ясно, че Том и компания се радват не по-малко от феновете на тази среща. Сет листът е с любими вехтории от преди 1990-а, сред които класиките "Agent Orange","Better Off Dead", "Sodomy And Lust"... Карат ги ударно и всяка следваща е все хит. Има я и "Outbreak Of Evil", а след нея и кавърът на Motorhead "Iron Fist". След две ще дойдат и "The Saw Is Тhe Law", "Nuclear Winter" и "Blasphemer". Е, кога точно да си поеме дъх човек!?
Финални калашникови изстрели с любимата "Remember The Fallen", на която никой, ама никой не кротува, както и на култовите "Ausgebombt" и "Bombenhagel". Припевът на последната ще ни кънти в главата няколко дена.
... Докато наместим датата и годината.
Снимка: Орлин Николов - Orleff
Коментари