Мнозина припознават фразата "Rock’n’ roll will save us all" като подходящ слоган за собствения си живот.
Щампирана е на блузата ми и уверено я разхождам из "Маймунарника", събирайки положителни коментари. Хората, които са в добре познатия ни клуб на открито, тази вечер (1 юли), намират смисъл в тези думи.
Немалка част от тях търсят сянка за спасение от градската жега именно в Борисовата градина през почти целия т. нар. "пейка парти" сезон. Каква по-добра локация за първото градско издание на Wrong Fest. Да, онова същото събитие, което досега се провеждаше в близост до столицата. Но споко – това издание е само бонус, оригиналът не е затрит. Wrong Fest в с. Войнеговци предстои и тази година - на 9 и 10 септември.
Публиката, която от 30-ина човека в минутите преди началото на концерта ще стигне до около 600 в края на вечерта, изглежда подбрана. Този път не обръщам внимание дали има безбилетни люде, надаващи ухо отвън, зад оградите, но вероятно има и такива и дано поне са пили по една бира и за организаторите от Wrong Bar и целия екип. Ние поляхме доста мента в тяхна чест дори само докато чакаме началото, което бе към 19.00., сиреч час след първоначално обявения старт. Шведите Deville закъснели и от там всяка от участващите на събитието банди – четири, ще се наложи да реже от сета си. Това ще се усети от тълпата, която така или иначе обикновено иска още и още…, и още! Нормално – случва се и сега. Deville вероятно са познати на изкушените от стила, но дори и да се срещате за първи път с музиката им, ще я усетите бързо и малко след като са приключили, вероятно ще ви се дослуша и Mastodon. Буквално озъбени от кеф фенове пеят с бандата на парчета като "Lava" и "Drive". Приятно впечатление прави, че част от хората са били привлечени от нашите Vrani Volosa, точно като мен. Сетът им съкратен с три парчета и променен с една песен, както виждам на оригиналния списък. Остава с 6 изпълнения: "Stormrider", "В плен на вятъра", "Calm Sea", "Night Breathing Fear", "Perennial" и "Wreck". Враните имат толкова песни, които вече са се превърнали в химни, че едва ли им е лесно да се сместят в 40-те минути и да изключат именно тези "хитове", за които, естествено, ние си настояваме.
Такава е мелодията "Wreck" (единствената оцеляла от хитовете в сета им) и я получаваме в края на изпълнението, което е едно от най-силните за групата от тези, на които съм присъствала. Ицо е в отлична вокална форма, останалите - също. Сигурно не е някакви си моя заблуда, защото - видиш ли, не съм безпристрастна, че са качили нивото като цяло. Към момента бандата напуска кутийката "паган метъл" и позволява на останалите стиловите влияния да вдъхновяват композирането на парчета, задаващи контурите едни по-различни Vrani Volosa. Като истински горд моряк, Ицо отправя взор в дълбочина към присъстващите, настанили се който където му е най-удобно и ги приканва да станат част от приливната вълна към сцената. Бургас и морето са и в нашето сърце.
Енергията се предава из двора и подобно на домино ефекта присъстващите един след друг прихващат и се раздвижват. Ник’ви претенции и пози, наистина лежерна атмосфера: зеленина, потни чаши, размазани от кеф (не само от горещина) фенове и дух на безгрижие. Не, това не са хипари, a просто свободни хора, които обичат рока. Обичат го точно толкова, колкото и живота.
Вече се е смрачило, когато Smallman излизат на сцената. С тях има един нов елемент – петият в бандата – Иван Шопов, който вкарва електроника, и който може би познавате от проектите му Balkansky и Cooh. Не съм от Smallman специалистите, но разлика в това как звучат без и с него несъмнено има. Предполагам ако не всички, поне половината от вас са чули за съвместния проект на Smallman с диджея и участието на звънкия женски фолклорен хор Avigeya, а именно ЕР "Inner Oceans", което излезе в края на миналата година? Кара те да настръхнеш, нали? В моментите, в които фронтменът прикляква, вече всички знаят за какво го прави – пред него са кавала и гайдата…
Предстои тълпа до бъде изкарана - като с ритник, от транса, в който музикантите така ловко са я вкарали. Истински мощен шут отзад получаваме от гостите и хедлайнърите на Wrong Fest Сity Еdition 2017 – британците Orange Goblin (на снимката). Тези типажи не си поплюват. Щедро ни черпят с "Into the Void" на Black Sabbath още в началото на програмата си със свободни интерпретации, където проличава истинското разбиране на тежкото в рока. Сипват и Motorhead, и хеви, и дори дет, бая груув и кво ли не. "Saruman's Wish", "Rage Оf Angels" и "Red Tide Rising" са сред фойерверките в тържеството на тежкия риф. Не е трудно да усетиш, че вокалистът Ben Ward е метъляга до мозъка на костите. И не заради добре отгледания му бирен резервоар или ти-шърта на Entombed с култовата одскуул шведска дет метъл класика "Clandestine" (1991), а заради начина, по който изживява жиците на сцената, и видимо големия кеф, който го полазва като дойде момент за здрав хедбенг. И дали има нужда дълго да навива тълпата долу да сподели емоцията от парчетата? Ами, не, разбира се. Както споменах, публиката не е от случайни минувачи.
Това тук е, дет’ се вика - нашия "джулай". Ха-ха, посрещаме залеза под тягата на рифове, смазващи като валяк, хевини, огъващи телата на феновете в нещо, приличащо на гърч, на моменти видян в забавен каданс. Това е онова електричество, което преминава през тялото ти, когато ти е кеф.
Силата на шибания велик рок-ен-рол.
Снимки - в секцията "Галерия"
Коментари