100-годишнината от рождението на тромпетиста Miles Davis ще отбележим с най-паметния му албум "Kind Of Blue" ("Вид блус/ тъга"), оповести Сергей Шишов, водещ на предаването "Картини от една изложба".
Miles е основната музикална сила през втората половина на ХХ век, наричан е Принцът на неведомото, Хамелеонът на съвременната музика – неспокоен, винаги в движение напред. Той е в основата на почти всички важни нововъведения и стилистични промени в музиката по негово време и често пъти е двигател на тези промени – било с неговото собствено участие в изпълненията и записите или чрез избора на съпровождащи музиканти и сътрудници, които прокарват новите тенденции, било чрез неговите именити последователи: формациите Mahavishnu Orchestra с John McLaughlin, Weather Report с Wayne Shorter и Joe Zawinul, Return To Forever с Chick Corea, The Headhunters с Herbie Hancock, като и John Coltrane, Keith Jarrett, Bill Evans, Cannonball Adderley, Ron Carter, Paul Chambers, Marcus Miller, Tony Williams, Jack DeJohnette и т.н. Някои критици дори се опитват да докажат, че джазът е спрял да се развива, след като Miles вече го няма.
Но отвъд всички думи е музиката, която този гений създаде, нещото, което всъщност има значение. Едва ли има друг албум като "Kind Of Blue" в историята на джаза, който толкова единодушно да бъде признат за негова квинтесенция и еталон за съвършено звучене, "създаден някъде в небесата" според думите на барабаниста Jimmy Cobb. Известният музикант Quincy Jones дори заявява: "Ако може да има само един албум, който да обяснява джаза, това е точно този албум".
Ето какво споделя Miles Davis в интервю по повод на "Kind Of Blue": "Мисля, че в джаза започна да се развива едно движение в посока настрани от конвенционалната поредица акорди и се наблюдава завръщане към доминиращото значение на мелодичната страна вместо на хармоничните вариации. Има, разбира се, няколко акорда, но тук по-скоро става дума вече за безкрайните възможности какво да се прави с тях. Сега основното предизвикателство е да изявиш своята находчивост в областта на мелодията, да мислиш бързо и различно".
Основната концепция на шедьовъра на Miles Davis от 1959 г. "Kind Of Blue" е модалният джаз. Вместо да разчита на бързи, сложни акордови прогресии – стандартът за стила бибоп по това време – Miles дава на своите музиканти "скици". Това позволява на солистите да импровизират свободно върху отворени, атмосферни хармонии, като степенуват настроението, пространството и мелодията. Изпълнението на тази концепция се основава на три ключови стълба:
• Простота, която дава свобода чрез премахване на ограничителните промени в акордите. Музиканти като John Coltrane и Cannonball Adderley могат да изследват по-дълбоки емоционални изрази и мелодични идеи, без да се притесняват да следват нотния текст, за да се впишат в променящия се фон.
• Философията на "първата проба": Miles Davis завежда своя звезден секстет в студиото с малко или никакви предварителни репетиции. Концепцията е да се улови сурова, спонтанна емоция още от първата проба, оприличавайки процеса на спонтанните щрихи на японски калиграф. Както споделя пианистът Bill Evans съставът изобщо не е свирил пиесите от албума преди записите – буквално преди да стартират записващите магнетофони Miles Davis им излага темите и акордите и ето защо всичко е плод на спонтанна импровизация. Bill продължава: "Така както японският дзен график се нуждае от ограниченията на парчето пергамент за да може свободно да импровизира, така и импровизиращата музикална група се нуждае от ограниченията във времето. Miles ни представи своите рамки, които са изключително изящни в своята простота и съдържат всичко необходимо за да се стимулира изпълнението при безусловно придържане към първоначалната идея".
• Блус основа и тъга в смисъл на меланхолия: Както подсказва заглавието, албумът е силно вкоренен в блус структурите, като се стреми към последователна, трайна и изтънчена меланхолия във всичките пет пиеси.
В записите освен Miles Davis на тромпет участват велики музиканти: саксофонистите John Coltrane (тенор) и Julian Cannonball Adderley (алт), пианистите Bill Evans и Wynton Kelly, Paul Chambers на контрабаса и Jimmy Cobb на ударните инструменти.
"Kind Of Blue" на Miles Davis е най-продаваният джаз албум на всички времена, като световните му продажби се оценяват на над 6,4 милиона копия. Разбивката на продажбите на албума разкрива впечатляващи постижения в различните формати, при което само в САЩ е официално сертифициран като 5 пъти платинен от Американската асоциация на звукозаписната индустрия (RIAA) за продажби от 5 милиона копия.
Последната засега версия на "Kind Of Blue" е двойният LP, на две грамофонни плочи, от Analogue Productions / Acoustic Sounds с тегло 180 грама, издаден в края на 2025 г., мастериран от Bernie Grundman. Този вариант включва неиздавана алтернативна версия на композицията "Flamenco Sketches" и коригира дългогодишните проблеми със скоростта на записите на първите три пиеси от 1959 година.
Точно това издание на албума "Kind Of Blue" ще чуем в предаването "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 30 май, след новините от 22.00 часа.