Здравей, скъпи, MySound.bg!
Как си? Помниш ли ме? Минаха години. Липсваш ми, приятелю!
Пиша ти това писмо, благодарение на един стар британец. Неговата титла е сър, името му е Родерик Дейвид Стюърт и има най-яката прическа, непокътната от десетилетия насам.
Нашата духовна връзка започна именно от тази таралежеста фризура още през далечната 1983 година. Бях на 16, а този блондинест чичо - почти на 40. Не съществуваха интернет, смартфони, тротинетки и изкуствен интелект. Висях си в юношеската стая на седмия етаж в една късна вечер. Когато вратата се отвори с трясък и през нея влетя баща ми, солидно почерпен след поредно турне из видинските кръчми. Той метна върху бюрото голямо парче хартия и профъфли зловещо: "Ето! Да видиш на какво приличаш в главата!". След което тръшна брутално клетата врата и изчезна на зиг-заг по коридорите. След първоначалния шок, разгънах притеснено хартията и пред очите ми се разкри огромен плакат от списание "Bravo" с безобразно щръкналата коса на Род Стюърт. На обратната страна на постера бяха KajaGooGoo. (Това само за инфо, понеже и те бяха безмилостно рошави в дебюта си.) И в оня славен момент аз разбрах на какво приличам в главата! :)
Иначе, ние този господин Стюърт, го цепехме редовно по дискотеките с неговата фамозна "Baby Jane" – № 1 в цяла Европа по това време. Но тогава изобилието от качествена музика се явяваше толкова огромно, че беше един от стотиците. Въпросният плакат от списание "Bravo" обаче преобърна нещата (още го пазя). Година по-късно, младият Дани Ганчев от Тангра ми изнесе цяла лекция как се прави такъв тип фризура с тупиране и лимонада. Но това е съвсем друга история!
65 години активна музикална дейност с глазура от десетки (може би стотици) дългокраки блондинки. Род Стюърт е динозавърска машина в музикалния планетарен шоубизнес. Когато Fest Team обявиха, че този титан ще кацне и у нас, се ощипах няколко пъти и изпаднах в еуфория, шокиращо-непонятна за поколението Gen Z.
Осъзнаваме ли изобщо какво се случи на 11 декември в зала "Арена 4х8" (властва символика при тези осмици в случая: Род е имал 8 официални жени и има 8 официални деца)? Залисани в протести, оставки и левовете в евро, сякаш не усетихме подобаващо "червената точка", която Fest Team добавиха към музикалната карта на България и колекцията ѝ от планетарни звезди. За страна, пропуснала завинаги да види на живо "монстъри" от ранга на Led Zeppelin, Bee Gees, The Beatles, ABBA, Майкъл Джексън, Принс, Уитни Хюстън и много други, пристигането на наш терен на 81-годишния Род Стюърт е глобално събитие.
Концертът беше ЕТАЛОН! Перфектна организация, любезни екипи, без досадни съпорти, страхотен звук (поне от перфектното място, което ми бяха подарили организаторите), мултимедийна наслада в стил осемдесетарско MTV, легендарни песни в пълен оригинал без грам модернизирни аранжименти, разкошна и ултравъзпитана публика.
Само ще вметна, че Цецо Елвиса и неговата съпруга Мариела за мен са топмеломаните на България. Следя ги изкъсо! Тези хора не пропускат стойностно музикално събитие от години и са винаги на първа линия. Изобщо, накъдето и да се обърнех в централния сектор на залата, виждах познати лица от арт-средите. Нещо като преброяване на нормалните в една не много нормална държава. С рецитал на Род Стюърт, разбира се!
Няма да правя хронологичен разбор на песните в този епичен лайв. Сетлистът е идентичен за цялото турне One Last Time и го има на 2 клика в Интернет, както и в края на този репортаж. Забелязах само една промяна за изявата в България. И то в едната "бенд-пауза", когато мегазвездата се преобличаше за пореден път. Вместо кавъра на Шака Кан "I'm Every Woman", блонди бекинг триото изпя "I'm So Excited" на The Pointer Sisters. Не че има някакво значение в случая.
А бендът? Той беше извънземен. Цели 13 музиканти и певци на сцената в космически синхрон и смазващо звучене. От шестте изумителни момичета само едната цигуларка беше брюнетка. Става дума за 61-годишната мултиинструментална американка Джана Джакоби, която изнесе виртуозни лекции върху половин дузина инструменти. Смятайте колко трябва да е добра в свиренето, щом Чичо Род е направил този компромис с перхидрола? :)
Моят инструментален фаворит в този грандиозен лайв обаче беше тъмнокожият саксофонист Джими Робъртс. Имам носталгична слабост към сакс солата в музиката, а този тип просто помиташе.
Уникалното при соловите изпълнители, станали мегазвезди през 70-е години на ХХ век е, че са многостилови. Всеки техен хит е в различно музикално течение. Това е една от причините да станат легендарни. Убеден съм! А Род Стюърт е типичен пример. Тотален музикален хамелеон. И неговия концерт на българска земя го доказа категорично. Фънк, джаз, суинг, класически рок-ен-рол, кънтри, блус, соул, балади, диско, фолк-рок, блу айд соул, поп … абе всичко, за което се сетиш, без рап, хеви метъл и чалга! И така хит след хит до 22 броя от стотици. Изпипан до микрон преглед на една изумителна кариера и перфектно подреден сетлист. От моите лични фаворити отсъстваха само три песни: "Passion" (1980), "Every Beat Of My Heart" (1986) и "Rhythm Of My Heart” (1991). Но то просто няма как за два часа да се обходи близо 60 години звукозаписна дейност.
В блестящото шоу, ветеранът отдаде почит на близките си (вече покойни) приятели и колеги Тина Търнър, Джеф Бек и Кристина МакВи от групата Fleetwood Mac. Имаше и задължителните заигравки с футболния отбор на "Селтик" от Шотландия, плюс дузина изритани футболни топки в публиката при изпълнението на една от емблемите на 70-е години – "Da Ya Think I'm Sexy?".
Много познати ме питаха след концерта дали Стюърт е запазил характерната си гласова дрезгавина на тази преклонна възраст. Да! Всичко си е на мястото. Особено на бавните песни е едно към едно. За по-бързите помагат трите русокоси танцуващи и пеещи зверски хубавици с леопардови роклички.
Първият взрив на културно седналата публика, се получи върху кавъра на Бони Тайлър "It's a Heartache", вторият - на "Baby Jane" и до края стюардите се поизмъчиха да укротяват разтанцували се хора, дори в инвалидни колички. Не видях лице без усмивка! Гаранция за перфектно свършена работа от организатори и изпълнител.
Турнето One Last Time на Род продължава и през почти цялата следваща година предимно в Америка, като концертите са пред ден-два, което е шокиращо изумително. На 10 януари този сър става на 81 години!?! То бива корав организъм, но това е плашещо свръхестествено!
Половин век след първото си турне, Род Стюърт за първи път дойде да пее в България. Едва ли ще го видим отново. Тези над 10-12 000 души в зала "Арена 8888" трябва да се чувстваме удачно специални и благодарни на късмета си.
Още веднъж "сърце" за вас, Fest Team!
Сетлист:
Infatuation
Tonight I'm Yours (Don't Hurt Me)
Some Guys Have All the Luck (The Persuaders cover)
It Takes Two (Kim Weston cover)
Twistin' The Night Away (Sam Cooke cover)
It's A Heartache (Bonnie Tyler cover)
The First Cut Is the Deepest (Cat Stevens cover)
You're In My Heart (The Final Acclaim)
Forever Young
(I Know) I'm Losing You (The Temptations cover)
Baby Jane
Young Turks
Maggie May
I'd Rather Go Blind (Etta James cover)
Downtown Train (Tom Waits cover)
I'm So Excited (The Pointer Sisters cover) /само бенд/
I Don't Want to Talk About It (Crazy Horse cover)
People Get Ready (The Impressions cover)
Have I Told You Lately (Van Morrison cover)
Proud Mary (Creedence Clearwater Revival cover) /само бенд/
Da Ya Think I'm Sexy?
Hot Legs
Sailing (The Sutherland Brothers Band cover)
Бис:
Love Train (The O’Jays cover)
Снимка: Fest Team