Навън е снежно, а вътре е слънчево. Нищо че е почти девет часът вечерта. Меката светлина на прожекторите облива контрабаса на сцената и прегърналия го Рено Гарсия – Фонс.
Sofia Live Club е притихнал, пълен докрай, въпреки че е вторник, 4 декември. Могат да се доловят забързаните стъпки на някой закъснял, пропукването на леда в чашите, дребни шумове, които остават назад, много назад, в друг свят, докато лъкът по струните и целият букет почуквания, потропвания, подръпвания и какво ли още не, които използва музикантът, за да звучи най-малкото като квартет, ни отнасят в друга вселена.
Вълшебното килимче на петструнния му контрабас потегля на музикално пътешествие от градчето Марсевол в Южна Франция. Спирките са местата от последния албум на Рено Гарсия – Фонс "Solo:The Marcevol Concert". Соло, защото всичко е изсвирено само на контрабаса му, дори електроните семпли и акомпаниментите. А Марсевол, защото там е записан дискът през септември 2011. Сигурно е бил много слънчев септември, защото обиколката из музикалния свят бе пропита с топлата светлина на късното лято в градчето, която се изля от едноименната композиция. После килимчето се понесе по въздушните течения към фламенкото на Испания с "Bajo De Guía (Bulería)", впечатляващо не само като композиция, но и като изпълнение – оставил настрана лъка, с когото накара инструмента си да звучи като цял оркестър в предишното парче, сега Гарсия–Фонс издърпваше с пръсти тоновете от струните, сякаш контрабасът се превръща не само в приказно килимче, но и в истинска фламенко китара.
След Испания следва друга слънчева страна – Италия, и вдъхновената от Сицилия пиеса "Palermo Notturno". В по-отдалечената част на клуба музиката кара невръстни дечица да танцуват – спонтанно, естествено и красиво, като самата композиция.
"Voyage à Jeyhounabad", вдъхновено от музиката на иранеца Остад Елахи Шейх Амири, виртуоз на тамбурата, започва разходка из просторите на Средна Азия. Ако затвориш очи, няма начин да си помислиш, че слушаш контрабас. Лъкът пее по струните, отнякъде извива вятър и донася древни напеви, пясък скърца между зъбите, ширват се необятни степи, сред тях изникват фантастични дворци, протяжният стон на луната заместват буйните танци край блестящи огньове. Издигат се шеметни планински върхове с немислимо тесни пътечки, разливат се реки, преминават кервани и се стапят като тънки струйки пясък от изтичащото между дланите време на това пътуване из Персия към малкото градче Джейхунабад.
Дълги ръкопляскания по-късно и вече сме в... Африка, където едно писмо – бял лист хартия, затъкнат между струните, дава на контрабаса следващото му превъплъщение - в цитра инанга (цитра от Бурунди), за да чуем "Kalimbass". После пътешествието и метаморфозите на инструмента продължават из Аржентина ("Yupanqui", вдъхновено от китариста Атахуалпа Ютанки), после в Северна Америка ("Far Ballad"), за да се завърнем накрая отново в Европа като истински пилигрими ("Pilgrim"), този пък сред келтските владения. Контрабасът се справя чудесно с нелеката задача да звучи като ирландска цигулка и шотландски гайди, публиката е във възторг и изпраща Рено Гарсия – Фонс с нестихващи овации. Той се завръща за единствения бис тази вечер – "една приспивна песен, която е много бавна, но аз ще ви изсвиря много бързо. Обикновено другаде обяснявам този странен ритъм, 7/8, но за вас няма нужда от това". По време на вдъхновеното от кюрдския уд "Kurdish Mood" лъкът сякаш едва докосва струните, но звукът е плътен и богат, а прецизността на изпълнението изпъква още повече със забързването на темпото.
Последните тонове заглъхват, Рено Гарсия – Фонс оставя контрабаса на сцената и се скрива зад кулисите. Сякаш часовникът е ударил полунощ – магията се разваля, вълшебното килимче изчезва, инструментът сякаш заспива до следващата вечер, навън дебне студ и мрак, но вълшебните дворци на Персия и зелените пампаси на Аржентина, тангото и фламенкото, гайдите и цитрите още трептят като видения във въздуха. Не се среща често такова майсторство и такъв творчески и иновативен дух – докосването до соловия концерт на французина е много повече от грандиозен полуфинал на тазгодишния фестивал ДжаZZ Плюс – това е един от най-ценните солови концерти за много голям отрязък от време.
"Solo:The Marcevol Concert" е един от най-заслужаващите си за притежаване албуми изобщо – както контрабасът е не три, а тридесет инструмента ведно, така и албумът е пълен с възможности – виртуозно изпълнение, блестящи музикални идеи, околосветско пътешествие без билет, час и половина вълшебство и слънчева светлина – кой би се отказал от това тази зима?
Коментари