На 30 юли 2025 г. американският китарист и певец Buddy Guy, легендарният блусмен с ярка диря в музиката не само на ХХ век, навърши 89 години.
Същия ден той издаде новия си албум "Ain't Done With The Blues" ("Не е свършено с блуса"). Жив и здрав е Buddy, който изнася 150 представления годишно и пуска нов албум приблизително на три-четири години. Той е носител на 8 отличия "Грами", има 8 албума с челно място в музикалните класации и продължава да твърди: "Модата идва и си отива, но блусът никога не губи своя стил. Блусът е истината". Мнозина от най-изявените китаристи от 60-те години на миналия век признават Buddy за свой пример и учител - Jimi Hendrix, Jimmy Page, всички от Rolling Stones, Eric Clapton, Jeff Beck, а също Stevie Ray Vaughan, Gary Clark Jr. и John Mayer.
Buddy Guy е посочван като представител на появилия се след Втората световна война стил "Чикагски блус", но той самият не приема това определение: "Всички ние – Muddy Waters, Little Walter, Sonny Boy [Williamson], Howlin’ Wolf – дойдохме от Юга. Аз например съм от Lettsworth, щата Louisiana, и отидохме в Чикаго, защото Chess Brothers записваха там, и затова ни нарекоха Chicago blues, но ако трябва да сме точни, това е чист Southern blues".
В музикално отношение 20-ият самостоятелен студиен албум на Buddy Guy "Не е свършено с блуса" е предимно съвременен блус, съчетаващ класическите корени на Чикагския блус с модерен блус-рок, soulful груув и нотки на фънк, показвайки неговия траен, иновативен стил със сурова енергия. Той е мощно доказателство, че Buddy не просто все още свири блус, но определя, празнува историята му и предава пламъка му на новите поколения, записан и този път с именити гост-музиканти - легендарните Joe Walash, Peter Framptom, Blind Boys Of Alabama и по-младите Christone "Kingfish" Ingram и Joe Bonamassa. Така той изпълнява обещанието си пред своите ментори да пази традициите на блуса и да ги предава на по-младите.
"Вече два пъти смятах да се пенсионирам, но, знаете ли, мислех си за всички онези велики блус изпълнители, които вече не са с нас - B.B. King, Lightnin’ Hopkins, Muddy Waters, всички тези момчета – и те ми казваха: "Трябва да продължиш да свириш и да представляваш блуса", защото вече не го пускат по радиото или където и да е. Моят собствен син не знаеше кой съм, докато не навърши 21 години и не влезе в блус клубовете. Каза: "Татко, не знаех, че можеш да свириш така"! И когато свирим в малки открити театри, идват деца – седем, осем, девет, единадесетгодишни – те идват и се приближават, казвайки: "Уау, човече, не знаех кой си"! И не става дума за мен, а за блуса. Когато го чуят, се влюбват в него. Просто не го чуват достатъчно, така че... затова все още съм тук"!, пояснява титанът.
18-те песни представят ретроспекция на кариерата на Buddy Guy и неговия житейски път, започнал като син на изполичар от Луизиана, научил се да свири на двуструнен diddley лък, до изпълнител в Белия дом, с текстове, вдъхновени от преживяванията му. За целта смесва оригинални свои композиции с кавъри на блус легенди, сред които John Lee Hooker и Earl King. В процеса на работа върху албума продуцентът Tom Hambridge изпраща партиди идеи за песни на Buddy Guy, който обмисля кое му харесва най-много и кое Tom след това ще да продължи да развива.
"Понякога влизаме с 20, 25 неща, които евентуално ще запишем – казва Hambridge. – И има моменти, в които той идва и казва: "Хей, имам идея за един нов ред, който ми дойде, докато спях", и аз сядам с него в студиото и работим върху тази песен, а той казва: "Да, искам я запишем". И двамата са съгласни, че по време на работата си с Tom Hambridge свиренето на Buddy Guy претърпява известна еволюция.
"Когато започнах да работя с него, той свиреше бързо и правеше всички тези наистина луди неща – продължава Tom. – Спомням си, че ми каза: "Те харесват, когато правя това – публиката, хората". – А аз му отговорих: – Ами, ти знаеш по-добре от мен... но ние правим албум тук. Липсват ми някои от по-просторните, чисти ноти, подобни на B.B. King". Така че изпробвахме това в някои песни и беше прекрасно. Опитах се да включа част от това в албума и все пак да му позволя да има и по-бързи неща там".
"Ain't Done With The Blues" веднага оглавява класацията на Billboard за блус албуми и е номиниран за наградите "Грами", които ще бъдат обявени на 1 февруари 2026 г., в категорията за най-добър традиционен блус.
Сергей Шишов ще представи албума в предаването "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР тази събота, 20 декември, събота, след новините в 22.00 часа.
Коментари