Agnostic Front в София: Старата школа в шумна хардкор акция

Някои групи са определящи за цели музикални направления, други - по-малко на брой, участват в изобретяването на тези стилове.

Една от тях - Agnostic Front, изковала саунда на метълкора, имахме щастието да видим на родна земя за трети път. Американските ветерани трещяха в столичния клуб Mixtape 5 по покана на "Тангра Мега Рок", след предишните си впечатляващи изяви у нас на 29 март 2005 и 16 април 2008.

Създадена от Vinnie Stigma през 1980, бандата включва присъединилия се през 1982  кубинец Roger Miret (вокал, китара) и е символ и лице на хардкора, и в частност на нюйоркското му разклонение. Изковано преди близо четири декади от Agnostic Front и съгражданите им Cro-Mags, Murphy’s Law, Sheer Terror, вашингтонските образи Minor Threath, калифорнийците Black Flag, Youth Brigade, Wasted Youth, Suicidal Tendencies, Negative Approach от Детройт и много други знайни и предимно незнайни герои, бяха основните заподозрени в уж внезапно възникналото хардкор движение. Повечето от тях отдавна са дълбоко забравени или не са действащи, но Agnostic Front за официалното си 35 години съществуване (въпреки едно леко прекъсване поради технически "пандизчийски" причини) издават цели 11 албума. Този път са избрани нашите герои Last Hope и гърците Kin Corruption. Още в ранния слънчев следобед около подлеза на НДК се забелязват всякакви групички от неформален произход - употребяват приятни субстанции в очакване на своите любимци. Въпреки че при обявен официален час за вход (19.00 ч.) няма почти никой пред клуба, само след час става ясно, че концертът е разпродаден напълно. Част от него са стабилна, охрана, лек пропусквателен режим и уредена мърч зона.

Атиняните Kin Corruption са на сцената и събитието стартира в 20.15 ч. За съжаление почти никой не е дошъл заради гърците. Петимата младоци, създадени само преди 3 години, за половин час убедиха, че имат бъдеще, което могат да развият. Тежестта и авторитетът на хедлайнърите си казват думата: публиката отпред е доста рехава.

Родната гордост Last Hope е на ход в 21.00 ч. За един час бандата демонстрира как може нещо, създадено у нас, да е на нивото - или дори над него, на друго, с американско или европейско лого. Чиката (вокал), Косачето (дръмс) и живеещият в САЩ Добро (китара) плюс около петнайсетината други музиканти, минали през формацията, вече 23 години са непреходен символ на българската хардкор вълна, стартирала у нас в средата и началото на деветдесетте с Incriminal, Strategy X, Outrage, Indignity, Face Up, малко по-ранните Dissident и др.

Няма смисъл от преразказ на това, което се случва на сцената: "Всички отпред! Айде, да се пораздвижим! Време за съркъл пит, олдскуул стайл! За всички стари муцуни, които се появяват... Няма нищо загубено! За всички братя, за всички вас, и за всички нас, за всички тези, които продължават да поддържат огъня! Съркъл пит! "Wall Of Death!" Остават две песни, два шанса"... Всичко е окей – парчета от последните албуми "Test Of Time" (2007), "More Than Ever" (2012), "Chain Reaction" (2016), но е ясно, че липсват класики от първия им официален албум "One For One" (1999), и култовите демота от 1995 и 2000. Все по-рядко има и тресни от "My Own Way" (2003) и то точно на концерт, честващ 35-тата годишнина на хедлайнърите. Смятам, че е уместно да има олдскуул резачки, но все пак Last Hope са съпорт за европейските дати на Agnostic Front и това явно си е плейлист за турнето. Ние си чакаме и старите неща-а-а-а-а!

Идва време и за легендите. Чудя се дали изобщо има ли смисъл да пиша? Най-добре е да сте присъствали и участвали в мелето. Самият факт, че рождената дата на китариста Vinnie Stigma е 3 декември 1955 (почти 62 години!) кара всички да гледат сцената със страхопочитание. Въпреки че са минали цели 9 години от последното им гостуване, радостта ни е, че все пак те са тук. Култовете, преминали през толкова перипетии,  предлагат все така категорично бомбастичната си смес от старомоден пънк, навити дънки, метални бомбета, доза древен траш, хулигански ой/скинхед напеви, дънкови елечета и тениски без ръкави. Всеки с истински сетива го усеща! Американците зaпочват ударно с трашараското "The Eliminator" от "Сause For Alarm" (1986), преминват през цялата си 35-годишна легендарна история. Превес, за съжаление - нормално, в сетлиста са парчета от последните три албума – спартанския "Warriors" (2007), "My Life, My Way" (2011) и "The American Dream Died" (2015). На "Gotta Go" (1998) Roger Miret кани всички "сладки, малки, симпатични дами" на сцената, които в даден момент скачат в мелето. Виковете от феновете: "Stigmata-a-a-a-a-a", не спират, и при всяка възможност радостният Vinnie обръща китарата с брандираното лого на обратната страна в знак на одобрение. На главата си има чисто нов татус, направен същия ден в България с логото N.Y.H.C. Преломен момент в края на шоуто е "Crucified", кавър на култовата ой банда Iron Cross. Песента, издадена през 1982 в малката плоча "Skinhead Glory", се превърна  в символ на двате крила на скинхед културата – леви и десни. Ситуация в Mixtape 5, все по-трудна за словесна илюстрация. Дори пишещият тези скромни редове се качва на сцената и крещи: "Crucified… Crucified For Your Sins", след което е погълнат от олдскуул мош-пит-а. Краят на шоуто е вторият кавър за вечерта - песен на нюйоркските ветерани, в мнозинството си вече покойници батковци от Ramones – "Blitzkrieg Bop", в оригинал записан през 1976.

След тази приятно бурна вечер, се надяваме да не се налага да ги чакаме чак до турнето им по случай 40 години на сцена. Такова със сигурност ще има, като гледам в каква форма са всички - на фона разветия ни национален флаг.

Vinnie Stigma - живот и здраве, ще е само на 67 тогава.