Предстои ми втори ден на Hills of Rock 2024, за който си признавам, съм леко неподготвена. Голяма част от групите на главната сцена са ми слабо познати. Имам огромното желание да чуя повече от тях, но идеята, че тази вечер ще звучи като чутовен гръм в ушите и на следващата сутрин, не е минавала през главата ми! На двете по-малки сцени имам стари познайници, които вече съм си набелязала да преслушам. За това обаче – малко по-късно.
Изпитвам чувството, че днес има по-малко хора, дали защото влизам по-рано или защото хедлайнърите ще излязат една идея по-късно. Скоро обаче предстои да ме помете такава вълна от ентусиазирани фенове, че няма да остане и спомен от чил настроението.
Отправям се първо към сцената на "Строежа", на която са се качили Жлъч, Григовор и Гена. С тях имаш усещането, че се познавате цял живот и ей сега ще слязат долу в тълпата да пиете по една бира между парчетата. След финала на приятелската сбирка се отправям към сцената "На тъмно", където очакваме Sevi. На главната сцена в този момент приключват участието си Baroness. Американците свирят смесица от хеви метъл, слъдж, прогресив и алтърнатив. Определено ще се наложи да си опресня познанията в тези стилове. Малко след тях излизат Imminence. В първия момент решавам, че шведите освен великолепен вокалист, който свири на цигулка по време на шоуто - Eddie Berg, имат и жена китарист, изпълняваща беквокалите. Уви, който си е забравил очилата, се случва да си измисля. Оказва се, че освен невероятно звучене, петимата мъже са с изключително красиви и поддържани коси. Момичета, не завиждайте! Докато си пия кротко джин и гледам изпълнението им на един от страничните екрани, осъзнавам, че аз ги харесва ужасно много. Микс от нежни вокали (да, мъжете могат да пеят така!) и категоричното метълкор звучене не ми излиза от главата до края на вечерта. Категорично, това е най-правилната банда за подгряване на стихиите BMTH.
Силите си пазя за Sevi. Тази вечер те излизат пред нас, за да представят последния си албум "Genesis". Звученето им е както познатото от пробивния дебют хеви, така и доста по-лирично този път. Експлозията в гласа на Светлана Близнакова никога не може да остане скрита, през цялото време си казвам, че тя е българската Amy Lee и мястото ѝ е на главната сцена. Публиката там ще е по-различна, ще я оцени още повече. Светлана ни припомня, че те са формацията, която през годините е излизала и на трите сцени на Hills Оf Rock! Всъщност групата записва парчето "To Hell Аnd Back" през юни 2019 г. като съвместен проект с Джен Маджура, китаристката на Evenescence, след като те са подгряващи на групата през 2018-та, отново тук, на Hills-a. Тази вечер ни го припомнят и ни пускат по струните на това невероятно произведение. Преди да се разделим, Sevi изпяват финалното парче от последния им албум с един макар и малко клиширан призив. Както каза самата фронтдама: "Ние можем да променим нещата! И всичко ще бъде наред!" – World that doesn’t fit. Да, този свят е объркан, много объркан, нещо, което предстои да затвърдят и BMTH само след няколко минути.
Bring Me The Horizon е група, която слушам от има-няма 4 години. Когато дойде Covid локдаунът, се наложи да си открия нови групи за слушане, за да избягам от всекидневието си. Тогава чух "Can You Feel My Heart?", която ме отключи за музика от по-различен хоризонт. Както по-късно разбирам от едно интервю на групата в Kerrang!, вдъхновението за цялото им турне тази година, както и музиката в последните им два албума "Post Human: Survival Horror" (2020) и "Post Human: Nex Gen" (2024), е историята на човечеството в един постапокалиптичен свят, в който ще бъдем принудени да живеем. Точно тази част от творчеството им покрива изключително сложен и наболял проблем – войната, с вируси, с други държави, с нас самите. Вокалистът Оли Сайкс никога не е крил, че страда от депресия и зависимост, дори споделя, че по време на локдауна се завръща към старите си демони. Това обаче не му пречи да твори с цяло сърце.
Докато през деня си проверявам програмата на феста във Фейсбук страницата на Hills Оf Rock, попадам случайно на снимка, която впоследствие се оказва, че са пафти. Чудя се дали пък не искат да ни подскажат нещо допълнително за участието на BTMH тази вечер? Емблематичната "Parasite Eve" започва с гласовете на Мистерията на българските гласове и сингъла "Ерген деда". България е последната спирка от турнето им... ами ако наистина направят тази вечер историческа? Ще разберем само след няколко песни време. Началото на концерта е изместено с 15 минути и точно в 23.00 часа Eve се показва на двата странични екрана. Тя е AI генерирано изображение, което ще ни преведе през приключението постапокалипсис тази вечер. Самата песен е вдъхновена от японска видеоигра, която носи същото име. За пенсионирани геймъри като мен това е направо рай! Цялото шоу е в изглежда като видеоигра, в която публиката взима ролята на главния герой.
Малко след като Eve ни предупреждава, че трябва да затегнем коланите, защото ни предстои раздрусващо пътуване, на сцената се появяват британците, които откриват нови хоризонти. В края на миналата година групата се раздели с дългогодишния си кийбордист Jordan Fish. И днес излизат пред нас в нов състав - Oli Sykes, Matt Nicholls, Lee Malia и Matt Kean. Дълбоката ми заблуда, че тяхната музика е насочена основно към по-младото поколение, потъва завинаги. До мен е пълно с хора на моята възраст, които не просто запяват с цяло гърло "Dark Side", но и подскачат наравно с младежите. Намираме се в един разрушен свят, в който хората водят война със заразата, превърнала се в AI чудовище, която поглъща цели градове. Оцелялата съпротива носи черни марки на ръкавите си (както са белязаните хората по време на истинска война). Oli е забележителен. Типичното английско излъчване - слаб, висок, бледа кожа и мноооого татуировки. Рошавата му пусната коса крие лавровия венец, татуиран на челото. Зацапаният бял костюм с принтове върху него, изглежда като истинска униформа от войната – кърпена и с много нашивки. Спасението за човечеството ще има, това се опитва да ни подскаже групата. По време на първите три песни минаваме през новите полуразрушени градове, безброй тъмни и белязани места, гласове на борещи се хора... Визуализацията на големия екран е толкова мащабна и експресивна, че имаш чувството, че си вътре в нея, а не на метри от сцената.
Сетивата ми изпадат в екстаз, когато запяват "AmEN". На екрана се появява огромно подобие на кукла, която сее зараза и гняв. Разрушава църквата в града, последният пристан на надежда за хората, но музиката на BMTH успява да я неутрализира... с пламъци. Няма да е лъжа, ако кажа, че тази вечер сцената буквално гори. Огнехвъргачки, факли, горелки, съпротивата работи с пълна сила. Впускаме се все по-дълбоко в дебрите на войната, докато най-накрая не стигаме до самата нея – "Parasite Eve".
Олицетворение на Covid вируса, който почти погуби душите на цялото човечество, сега ще се изправи пред Мистерията на българските гласове. Прекрасните дами излизат след съвсем малка пауза и в пълна тъмнина на сцената. Цветните им носии пръскат светлина навсякъде. Усмивките им са силно зареждащи, гласовете – космически. И зазвучава "Ерген деда". Когато българският фолклор срещне новата музика, тя започва да звучи като симфония, съвършена е. Разплаквам се, настръхвам, хората около мен скандират "Българи юнаци!", на какъв концерт бях до сега, какво се случи. Усещам как от сърцата на публиката изригва мощен вулкан от емоция, движи се през белите им дробове и излиза като величествен възглас. Една минута и 40 секунди с космическите български гласове, а всъщност... цяла музикална вечност. Поредно признание за Мистерията, след реверанса, който отправи към тях актуалният Джейкъб Колиър.
Веднага след тях на сцената се качва поредната изненада за вечерта. Гери носи българското знаме на раменете си, има рожден ден днес и ще изпълни парчето "Antivist" заедно с Oli. Гери ми пълни сърцето, пее с цяло гърло, раздава се за публиката, точно както прави групата цяла вечер. Видно е, че Oli е очарован от нея и смелостта, с която излиза на сцената. Пее в беквокал и/ли в дует с нея, за да я остави да се развихри до краен предел. Гери, ти си истински войник от съпротивата! Enjoy it!
Преди финалните две песни, Oli си признава, че е изморен. Това е последният им концерт от турнето и би искал да седне и да си почине. Но огромният заряд на предния фронт няма да позволи и за минута това да се случи. Специално за парчето "Drown", фронтменът слиза в публиката и по време на цялото изпълнение позволява на хората да споделят емоциите си, да го прегърнат, да пеят с него. Той е близо до тях, толкова близо!
...Чувате ли сърцето ми, чувствате ли пулса си? Този малък финал, с който ще изпратим хедлайнъра, е повече от необходим, защото музиката ни е превърнала в едно огромно биещо сърце, точно като това, което в момента отмерва нечий пулс на големия екран – невероятно усещане. "Can you feel my heart", ни пита Oli за последен път и казва "лека нощ". Но само за малко.
С връщането си на сцената, групата води и Eve, на екрана тя ни казва, че сме обречени, щом още стоим и чакаме да чуем музиката, припомня ни, че цялото човечество е обречено, защото е прецакано. Британците забиват мощно парчето "Doomed". А след него и "Lost". Още малко Eve, още малко и ние сме тези, които ще възтържествуват. Последната песен е "Throne", химнът на победата на човечеството над злото, над заразата и страха. Bring Me The Horizon ни помогнаха да се възкачим на трона, да станем повелители на собствената си съдба. Завесата пада, групата се оттегля, но Eve няма да господства над нас, няма да осъществи пъкления си план. Game Over!
P.S. Oли (на снимката), моля те, не идвайте пак чак след 10 години. Война винаги ще има, а ти и съпротивата сте ни много нужни. Ушите ми още кънтят!
Сетлист на Bring Me The Horizon:
1. Dark Side
2. Empire (Let Them Sing)
3. Mantra
4. Teardrops
5. AmEN!
6. Kool-Aid
7. The Best Is Yet To Come (Aoife Ní Fhearraigh song)
8. Shadow Moses
9. Obey
10. Top 10 staTues tHat CriEd Blood
11. Itch For The Cure (When Will We Be Free?)
12. Kingslayer
13. Parasite Eve
14. Antivist (performed with a fan (Gery))
15. Drown
16. Can You Feel My Heart
Encore:
17. Overture
18. Doomed
19. LosT
20. Throne
Снимка: Орлин "Orleff" Николов
Коментари