Къде е по– по– психо?
Този спорен въпрос получи своя категоричен отговор на концерта на Psycho Realm (Сайко Рeлм) в столичния клуб Mixtape 5 снощи.
Къде са тези "Psycho City Blocks"?, ни разказа Sick Jacken от Psycho Realm:
Let me tell you for my hood and for my block, full with many hoodlums and with many cops
Щом слънцето залезе над центъра на Ел Ей,
като над конструктор с графитени кули,
да излизаш не смей. Единственият ти шанс е да си болен психар
там, където уличната табела акула е и човек за човека е звяр.
Или пак с думи на най–болния сред рапърите в столичния клуб Mixtape 5:
I walk trough the valley of the shadow of death... ( "Land Of Shadows" от съвместния му албум с DJ Мъгс (DJ Muggs), "Legend Of The Mask And The Assassin")...
Има различни степени на лудост и американците имат седем думи за луд. И Sick е една от най–тежките. Точно след Psycho по ред. "Psycho" – както крещеше гъстата тълпа ощe от първия момент до появата на "психарите", та чак до края на изявата им, продължила един час. След подгрявката с по няколко парчета от Фарс и Слимарата (олдскулщини като "А ти кой си, къде си ?"), протече кратък пъстър сет на диджей Crow, познат от визитата на Сик Джейкън с Би–Риъл на Слънчев бряг). Самият концерт започна в единайсет и свърши в полунощ. Колкото и да е парадоксално, безподобната краткост на шоуто не разсърди особено никого.
Какво по-добро име за въпросния колектив от Града на ангелите. На сцената математически бяха Sick Symphonies. Тоест Sick Jacken (екс- Сайко Риълм), Cynic - отявленото мексиканче с шапка, мустачки и фланелка на моторите от най–хипарския филм за всички времена - "Волният ездач" (1969), и надпис "Assassins Live Free" и диджей Crow, с постоянната си шапка на нинджа и предмишница, бицепс и трицепс, оттренирани в години скречиране. Но двамата съратници (те пък са екс - Street Platoons) не бяха пълноправни участници в шоуто, въпреки че спомагаха в добър синхрон... Същото може да се каже и за често споменавания и зареждан на пулта DJ Мъгс, простреляния брат Гонзалез, също болния Ill Bill, че и съратника от ранните психо дни, Би-Риъл.
Това бе шоуто на Сик Джейкън: странен тип със странен глас, странно лице и странни текстове. Леко прикляква, поглежда с "преболедувалия си поглед" и зарежда рими без да крещи, приглушено и леко грачещо, но не като мексиканец – въпреки че трябва да е такъв. И наистина отвежда в изциклило някакво пространство. Заровено навътре у всеки царство... което се оказа за българите, че не е само в странство:
В погото пред сцената имаше дори и момичета. В Калифорния могат да се хвалят с "тих" океан, но тук хората се вълнуват повече... нали си имаме и ние Черно море. Тук не мога да не спомена и момчето, което и в най–жежките моменти на месомелачката не свали шалчето си на "Нефтохимик" (Бургас).
Наредихме се и ние в "лудия" списък. Джейкън ни обяви неколкократно за crazy участници в техния Sick Side European Tour.
Не знам в Щатите кой как се "труди" по концертите им, ама тук, в София, Циник бе отплеснал като никога в края козирката на шапката си нагоре, а диджей Кроу обърна лаптопа си от пулта на сцената, за да заснеме какво се случва.
Коментари