Заминах за Амстердам на концерта на Ъндъруърлд (Underworld) на 18 ноември по покана на Heineken и... почти останах завинаги там - сред каналите и мозайката от старинни сгради.
(Eй ме - на, кога чак се прибирам!)
Още от първия момент на холандска земя любезните представители на бирения гигант поеха щастливата българска седморка и сбъднаха куп смели мечти по време на престоя ни в Амстердам. Започна се от ултрамодерната зала с перфектен звук от всички точки в нея, намираща се в съседство с построния през 2002 футболен стадион Amsterdam Arena. На него игра мачове с ПСВ и Реал европейският колос Аякс, а дни преди това едни титани на електронната музика изнесоха запомнящ се концерт, продължил почти три часа.
Ъндъруърлд!
...На крака съм още преди появата им на сцената – тяхното реално бойно поле, мястото, където получават истинското си кръщение преди осемнайсет години – времето на тяхното пълнолетие. Предвкусвам ги вече. И ето, идват! Барабаните – туш! Рик Смит - незабележимият мозък–компютър се инфилтрира в апаратурата, откъдето повече не смята да се измъкне, той не е излизал оттам никога. Та нали там е роден, проплувал е на синтезатора като бебе, което с раждането си се е преборило за пръв път с живота, плува - и с това само свое умение продължава да пори вълните на живота. Така и ще е до сетния си замах, сигурен съм. Вокалистът Карл Хайд (на снимката) изскача. Той другояче не може. По къс ръкав е от самото начало - да маха колкото иска. И както след всяко избухване в природата, следва глух период на клокочене. Започва музиката.
Потегля бавно, тяхна запазена марка. Влакът тръгва от гара Mmm... skyscraper i love you – отколешното им дежа вю, начало на техния висок като небостъргач успех в електрониката. "Техното" се прокрадва от вагон на вагон през хора и чанти, подобно кондуктор от бъдещето, който проверява кой в какъв час е. Парчетата са дълги, преходите - плавни. Не бързат заникъде. Тълпата - и тя! Най–чист синтез на случващото се е изпълнената хипнотизираща класика "Dark Train". Неслучайно бе избрана за един от коловозите за саундтрака на "Трейнспотинг" навремето.
Роботизацията е постепенна. "Juanita" e дълга колкото транссибирската железница, макар и само в едната посока на този концерт. На моменти се разкрива индустриална гледка с небостъргачи - досущ както се редуват тунели и поля от прозореца на вагон. Предградия или модерни центрове от различни държави се припокриват в обединяващото лоно на музиката. Връщам се пак съзнателно в Амстердам, в XXI в. и изпипаните лайв версии на песните от новия албум на групата - "Barking". Зад тях текат екранизации на танцуващи тела и лица. Ту лицата, ту телата, се оказват... Карл Хайд. Той е взел и после захвърлил китарата и сега танцува на специален подиум пред бяло платно, осветен така че удължената му гаргантюанска сянка да се движи успоредно. Успоредно с него, с визулизациите, успоредно с целия свят.
Тук съм - в "Хайнекен Мюзик Хол", точно до ултрастадиона на Аякс Амстердам, в предградията, заобиколен от небостъргачи в огледални металически цветове. Стържат небето с върховете си, стържат и Ъндъруърлд. Стържат тънката преграда до горния свят. Стържат и стърчат, и заедно с тях стърчат вдигналите ръце "родени хлъзгави" ("Born Slippy") риби – роботи. Стържат, докато преградата между съзнание и подсъзнание рухне под аудиовизуалното „живо” просветление при апогея в края на "Cowgirl". Думите се изливат директно от несъзнанието. Точно както Рик Смит дава с моментни хрумвания имена на тракове и албуми, сега синхронизира звука с репликите на Карл. А Карл какво прави:
С всеки негов скок – гръм, изригва и неколкохилядна лава от амстердамски деца. С всяко негово махване с ръце – воденични камъни, се завърта гигантски водовъртеж, едновременно събрал водите на всички холандски канали.
Видението с небостъргача от бъдещето е претърпяло метаморфоза. Сега това е емблемата на старинния Амстердам - щит с кръстчета в ръцете на два лъва. Само че двата лъва са Карл Хайд и Рик Смит, а гербът, който държат, е по–друг:
"Амстердам, обичаме ви!" – с ръцете показват сърце, а насреща -им - вдигнати високо ръце, превърнали се в безкрайно СЪРЦЕ.
Коментари