Всеки път, когато започвам да пиша за отминал концерт, изкарвам около минута-две гледайки белия екран в опити да подредя потока от мисли в един въображаем коловоз.
В този конкретен случай просто започвам направо, защото емоцията е взела превес и нямам търпение да ви кажа за пореден път колко големи артисти си имаме в България. Грандиозно големи!
Бар "Тънка червена линия" - любимо, приятно, гостоприемно и разнообразно откъм забавления място. Зад усмихнатите бармани висят разноцветни тениски, които те подканват с "Calm down and listen to reggae music" – "едва ме нави", казвам аз и продължавам да оглеждам импровизирания щанд. Срещу 10 пари получаваш оригинална тениска на Jamaica Air Force, а срещу 8 се сдобиваш с ръчно изработен медальон с логото на RootsRocket Band (Руутс Рокет Бенд).
Обстановката: билярдните маси и джагите са заети, хора щъкат напред-назад, барът ту се пълни, ту се празни – начало като всяко друго. Селектор Лейзи Фейс се е разположил удобно непосредствено пред сцената и както обикновено ни сипе ли, сипе. Карибският саунд му е изключително познат и съответно подборът от песни пасва страхотно на настроението. Загрява ни с любими мелодии от по-съвременното творчество на различни изпълнители от цял свят, както и с родни творби.
Точно в момента, в който започваш да се оглеждаш за музикантите и нетърпеливо да въртиш очи из клуба, на сцената проблясва светлина – с нея и надеждата. Деян Илиев е зад барабаните, върху които единствено лепенката на SouthWick подсказва за неговата класа на музикант. Хората, които разбират повече, ще го поздравят за това, че докато свири "не клати", аз пък, като полуразбираща, ще го приветствам като достоен гръбнак на RootsRocket Band. Той и басистът Светослав Неделчев (Козмо), които са били заедно на адски много събития, и в този състав вплитат годините съвместно свирене и резултатът, дами и господа, е непробиваем. След такива солидни стълбове, които са крайно необходими за успеха на един реге проект, започвам да украсявам картинката с небесни нюанси. Любен Кръстев (Любака) – (чутовна) китара, Ясен Обретенов (Яшата) – пиано, клавири, синтезатор, както искате наричайте инструментите му, остава неоспоримия факт, че той е виртуоз на тях. Продължавам с брас секцията, която на моменти ме кара истински да вярвам, че мога физически да полетя: Константин Атанасов на тромбона и Денис Попстоев със саксофона. Още малко инструменти, примесени с глас и усет, с които малцина в стила са дарени – Пламен Зафиров (Зафая) – вокали и китара. Атрактивното лъвче в отбора – миста’ Джами Ют (Jahmmi Youth) – (на моменти извънземни) вокали, и ‘СЕ НАЙ-последен го споменавам, но на вашите екрани (в случая буквално) Александър Поплилов (a.k.a Sen I) – (малИ к’ви) вокали. Умишлено - в името на благата реч, омайна, сладка, изпускам по средно 20 определителни, които искам да сложа пред имената на всеки един от тези деветимата. А те, вярвате или не, ги заслужават с пълна сила.
Много хора не са сигурни какъв е всъщност съставът на тази наша реге лайв банда. Е, 10 януари 2013 беше перфектен момент да ги видите такива, каквито са, и такива, каквито искат да бъдат на сцена. За изпусналите – на 15 този месец в Студио 5 ще имате възможност да ги чуете отново, този път заедно с десетия им елемент – Биби Ют ( Bibi Youth ).
Истинска реге банда – като извадена от най-главната сцена на Рототом фестивала, където им пожелавам съвсем скоро да стъпят и да покажат на света що е реге и има ли то почва у нас. Започнаха концерта ударно с брутално интро, което всъщност е много стар ридим, използван и от други изпълнители в стила. След това микс от техни парчета и първото цяло бе "Message To Di Youth". Всъщност, като започна да свири, формацията не спря в продължение на доста време, изливайки няколко парчета в едно. Ефирни и симпатични преходи съпровождаха "сол-ла" поредицата от авторски творби. Слизаха от сцената, качваха се, танцуваха , изобщо - въртележка от добре организирани музикално-енергийни бомби.
"Microchip" на Zafayah, "Ital Livity" на Sen I и "Reggae" на Jahmmi Youth; запалките горе, защото макар да не е 4.20, е време за "Light Up Di Sensi". И това, всичкото, ти действа като хладен душ през горещите летни следобеди. Освен запазената марка на възпроизвеждане на песните им в различен вариант от този на записите, те ни представиха и няколко нови парчета. При това не някакви си песнички, а същински музикални произведения. Толкова пълен и красив звук излиза от тях, че като си затвориш очите, за секунди се пренасяш на някой облак. Високо горе, при звездите.
Сценичното им поведение! Първо да кажа, че високо оценявам ритмично танцуващи мъже. Sen I например се движи като музикален геометрик - сече фигури заедно с баса и барабаните, слагайки невидими точки и чертаейки многоъгълници. Свободата на тялото и музиката ведно... Всеки път се чудите кой ми е дилърът, нали? Е, аз съм си сама на себе си – подарявайки си вечери като тази. Препоръчвам да последвате примера ми, няма да съжалявате.
В един момент тримата вокали толкова се нахъсаха от енергията на публиката, че направиха едни от най-впечатляващите си изпълнения на сцена. Zafayah представи съвсем небрежно "Nice Up Di Sound" като изобщо не подозирахме какво ни чака. Махна китарата и вся гъделичкащ страх у нас. "Ама той рапира", каза някой около мен – рапира и още как. Помете ни – редене, пеене, танцуване, скачане – нали вече обясних: горе на облака при звездите. Той не достигна нови висини като артист, просто ни демонстрира наличните си нескромни способности. Всеки един измежду тях тримата, а именно - Sen I, Jahmmi и Zafayah, е неповторим вселенски елемент, съдържащ индивидуалност, която се пръска по шевовете от разтегливост и краски.
"Джами на запис е брутален, но на лайв просто цепи" – още един цитат от вечерта, който слухът ми не пропусна да улови. "За всички ганджа мани и ганджа мадами" – лъвчето подканва със своята "Good Ganja". По време на парчето Любака прокара кратко, но очарователно китарно соло, след което Яшата продължи, танцувайки по клавишите с вълшебните си пръсти. През целия лайв брас секцията влизаше толкова навреме, че наистина се чудиш "как така?".
За улеснение на музикантите, както и за заслужена почивка на бурната публика – сетът за вечерта беше разделен в две части. Във времето помежду им, разбира се, Лейзи Фейс взимаше нещата в свои ръце и даваше тон на все още силно туптящите ни сърца.
"Twenty Fuss Century" на Zafayah даде началото на втората концертна част. След него последва "Leave Natty Dreadlocks" на Jahmmi, само първите секунди на която предизвика онези женски писъци, предпоставящи ехидна усмивка и задоволство. Sen I превзема сцената с изпълнение, което внесе още повече енергия и засили емоциите към крайната ескалация. Всички от артистите апелираха за овации по повод рождения ден на Jamaica Air Force. Абе, веселба си беше, празник по време на делник.
Чухме "Run Dem Out" на Джами, след това Zafayah представи отново едно от последните си парчета заедно с Balkan’s Hi-Fi - "Pump Up Di Bass”; последва зверското "Rocky Road"; супертанцувалното "Glorious Children" и щипка "True Love", изпята с истинска любов. Тук пак ще спомена брас машините Денис и Коз Ай, които неизбежно задържат вниманието върху себе след като се включат.
Уж край на шоуто, но публиката не иска и не дава артистите да слизат от сцената. И така, Roots ракетата задвижи двигателя си и ни насочи в посока изток. "Black Gully Side" и познайте кой знае текста и припява горещо? Всички. Определено се върнахме във времето на най-нежния допир, когато кожата среща морския пясък. Прекрасен завършек на вечерта. Обаче, както би казал Surmata Harry "wa-wa-waiiiit a minute". Предстоеше съвместното авторско парче на Sen I и Зафата - "Rasta Children". След това настана дъб. Инструментален преход към "Bun Vampayah", чието продължение бе в по-забавено темпо.
Топли, горещи, парещи (не се баращи) аплодисменти от присъстващите в клуба и така заслужено ги изпратихме за край. Лейзи Фейс обаче бързо се включи с "Causa Perduta" и Jahmmi нямаше как да не остане и за това изпълнение.
И се почнаха танците и въодушевените разговори. Dreadsquad, Gregory Isaacs, Jaya The Cat, The Skints, Ska Cubano, Dubioza Kolektiv, Alborosie, Q-Сheck, Dub Inc и какво ли още не, което Lazy Face избра да ни пусне ранно-сутрешно. Подейства като чаша студено прясно мляко след вкусен десерт.
Равносметката: щастие и удовлетворение, надежда и очаквания, гордост и съчувствие, мелодия и ритъм. Това остави в мен тази вечер заедно с RootsRocket Band, посветена на Jamaica Air Force и Selector Lazy Face.
"Музиката прави с мене чудеса,
кара ме нависоко да летя"
Белослава
Коментари