Всички знаем какво се случва в нощите, когато на главната сцена излиза някоя от дългоочакваните ни любими групи.
Фестивалът изглежда забравен, феновете стоят като побити камъни пред мейнстейджа и се опитват на всяка цена да си запазят място, възможно най-близо до своите идоли. Вероятно съботната вечер на Spirit Of Burgas 2011 ще бъде точно такава.
Вчера обаче беше една от нощите на малките сцени.
И понеже фестивалът е разположен на неголяма площ, успяхме да изцедим максималното от събитието.
Започнахме с българските хедлайнъри. Младата банда Смолмен (Smallman) тази година с право беше поставена на главната сцена, а специфичното й звучене сякаш помагаше на нощта да падне по-бързо. Както винаги, групарите бяха епични, при това без да се приближават до жанрове с подобни имена - просто тъмен и страховит рок, с тежки неравноделни ритми - като че изпълзял изпод влажната и тежка родопска земя, с гайди и китари, които се сливат в едно. Бавни, ритуални и много сериозни, Смолмен определено бяха на място на главната сцена. Към края на гига им публиката просеше бис, но, за жалост, време за такъв нямаше.
Последва още една нечовешки яка група с "фолклорно звучене" - този път на джаз и блус сцената. Котарашки и неговата лайв банда събраха мноцветна и разноезична тълпа от танцуващи туристки, омаяни почитатели и дори куфеещи метъли с особените си електронни композиции, звучащи доста по-тежко на живо. Не знам за другите, но моите лични усилия да чуя поне малко от Оникс (Onyx), така - от уважение, напълно се провалиха. Просто не можех да се отлепя от гига на Котарашки, преди последната нота от тази модерна и примитивна, западна и ориенталска блага и брутална, перфектно организирана мешавица.
Блус и джаз сцената ме хвана в капана си и за следващото изпълнение - легендарните по тези ширини Зона Ц. Триото, което от шестнайсетина години плете своите странни фюжън мрежи, спокойно и интелигентно обезглави слушателите си и снощи. Особен шок представляваха извънземните импровизации на басиста Веселин Веселинов - Еко (с гръб на снимката). След малката доза Млък! на "На тъмно" можех да се закълна, че Зона Ц със сигурност не бяха от същата планета...
Междувременно Суисайдъл Тендънсис (Suicidal Tendencies) се бяха развихрили на главната, мъчейки се да заглушат долитащите от съседната електронна сцена баси и тътнежи със своите "лирични", антивоенни споукън уърд тиради, а R.O.B.T.F. в двучленен състав забиваха именно в центъра на целия тътен - сцената на MaxBass, която обаче беше така мощно озвучена, че никой не издържаше твърде дълго наоколо. Защо в началото на 21-и век все още е толкова важно да имаш по-мощен звук от другия, дори когато децибелите застават между теб и музиката, не ми е ясно. Яд ме е само, че не посмях да остана на R.O.B.T.F. с риск за слуха си.
По същото време на "На тъмно" застъпваха Седем (7edem)- кабаретен латино брас бенд, който лееше привидно кръчмарски мелодии, само дето страшно добре измислени, толкова добре, че изобщо не се чувствахме неудобно между крясъците "Още една бира, пор фавор!". Те и Обратен ефект определено бяха хедлайнърите за тази сцена, а покрай това, очевидно и любимци на бургаската публика.
Тежкият и болезнен момент на избора между две еднакво желани групи - Марк Фого'с Скастърс (Mark Foggo’s Stasters) на Jack Daniel's рок арената и Готан Проджект (Gotan Project) на главната сцена настъпи към 00.30 ч. Първата част от това изпитание премина в трескаво прибягване от единия до другия край на фестивала. След няколко парчета на вечно нервния и хиперактивен г-н Фого и неговата шеметна ска банда, все пак се установих пред главната сцена.
Щях да се изкефя пълноценно на Готан Проджект най-накрая.
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".
Коментари